Пролет пукна, ние още не… Всички слухове за край на нацията са силно преувеличени

881 жертви на коронавируса във Великобритания за денонощие

Роб Лоу: Супергероите са в спасителните служби Звездата играе главна роля в „911: Тексас”

Страните от ОПЕК + са се договорили да намалят производството на петрол с 23%

Проф. Радка Аргирова, председател на българското дружество по вирусология, пред “Труд”: Без дисциплина ще станем Ломбардия след празниците

Орбан удължи извънредното положение в Унгария за неопределено време

Прототип на българска ваксина срещу COVID-19 може да бъде готов до 1 година

Доц. д-р Атанас Мангъров пред “Труд”: За лечението на COVID-19 няма доказателства

СЗО ще поиска 1 млрд. долара за борба с коронавируса

90% от сиренето – от българско мляко Свинско и зеленчуци задължително от местни ферми

Дават евтини кредити на туроператорите Със средствата ще се връщат пари за предплатени ваканции

Живко Тодоров оглавява ББР (обзор) БНБ одобри назначението на 2 април

Боян Магдалинчев: Никой не се е възползвал от уязвимостта на системата за разпределяне на дела

Да откажеш на „Манчестър Юнайтед“

Търсят кой да прави оглед на язовирите До 15 април събират оферти за почистване на наноси от Панчарево

Този вирус сега опустошава богатите страни. Но какво ще се случи, когато удари бедните? Ужасът от неуспеха на Запада да овладее Covid-19 ще избледнее в сравнение, ако помете развиващия се свят

А от икономическа гледна точка, вирусът може да ни въвлече в ледников период

Въпреки че в Африка има много по-малко случаи на коронавирус и по-бавен процент на заразяване от Обединеното кралство, много страни на този континент са предприели драстични екстремни мерки за предотвратяване на неговото разпространение. В страната, в която съм роден – Судан, след като беше регистриран само един случай и една смърт, всички училища и университети бяха затворени. Няколко други държави, като Египет, взеха крайни предпазни мерки и затвориха своите летища.

Тук няма опровержения, няма смесени съобщения и неоснователни обещания колко скоро ще изпратим този пакет с вируси на този континент.

Трудните и навременни действия се раждат все по-малко от политическата зрелост, а по-скоро от горчивия опит и от осъзнаването, че вече обременените системи за обществено здравеопазване не могат да издържат на този натиск. Епидемията от ебола от 2014 г. е все още свежа в съзнанието в страните от Африка на юг от Сахара и това беше опит, който показа, че превенцията и сдържането са единствената надежда за ограничаването на хиляди смъртни случаи.

Ако ние сме загрижени за невъзможността да се овладее вируса в Западна Европа и САЩ, представете си как многократно увеличен този ужас го очаква развиващия се свят. С малко средства за медицинска намеса и с няколко други рискови фактори, като недохранване, висока плътност на населението, живот в комуни и липсата на достъп до вода и перални, процентите на смъртност при една пандемия биха могли да ни си видят пигмейски в сравнение с това, което досега се наблюдава на Запад. А от икономическа гледна точка, вирусът може да ни въвлече в ледников период. Няма да има военновременни средства за борба с него, няма да има стимулиращи пакети, няма да има застрахователни плащания.

Има много малко данни за въздействието върху Африка от предишните пандемии като испанския грип 1918-19 (с изключение на Южна Африка, където заради движението на войските 6% от населението загива). Но ние имаме опит от икономическите последствия от подобни южноазиатски страни. А страните в Африка, които са претърпели най-много жертви, са тези, които са най-изложени на глобалните потоци от хора и капитали като пристанищата или пътните артерии, по които минават войските и работната ръка.

Има нещо болезнено предсказуемо в това как коронавирусът е въведен в Африка. Заможните пътници, които се завръщаха от почивки и командировки, донесоха вируса, а също така и заразените туристи. В Египет първите случаи на Covid-19 изглежда бяха свързани с един круизен кораб, където местните жители, обслужващи туристите, се заразиха с болестта.

Разпространението на вируса в континента се намира в пресечната точка на пътуванията и финансовите потоци, които излагат африканските страни на тръпчивия вкус на глобализацията, такава, при която притокът на хора се насърчава поради бизнес и туризъм и силно се ограничава извън континента дори и за богатите и добре свързани страни.

Това е една повтарящата се тема как протича пандемията досега. Бедните, неосигурените, обезверените, информационно бедните и по-малко мобилните са като обречени на заколение патици. Много западни икономики, включително САЩ и Обединеното кралство, бавно изтласкват тези хора до ръба на оцеляването, като същевременно ограничават обезщетенията за заетост, заплащане на отпуски, отпуск по болест, а частното осигуряване е предназначено за една все по-изключителна класа. Една от причините британските и американските правителства да са толкова бавни да предоставят безплатни тестове, медицински грижи и спасителни мерки за тези, които са загубили своята работа, е, че тези неравенства вече са вградени в системата. Те не могат да бъдат отменени за една нощ, дори когато животът зависи от това.

Глобалната икономика е създадена така, че печелившите, прикриват своята плячка, а за губещите остава да се бият за остатъците. Ако богатите единични държави не могат да се справят с пандемията, за да спасят собствения си народ, няма никаква надежда, че ще положат усилия да разширят помощта за страните с по-малко ресурси.

И точно тук е заложен трагичния капан за онези, които смятат, че този структурен дисбаланс не е наш проблем. В този случай националните и международните неравенства не могат да продължат, без всички да загубят. Реализацията тепърва трябва да започне с всеобхватни законодателни мерки, защото е ясно, че богатите не могат да се барикадират срещу бедните, независимо колко високи са тези бариери пред крепостта. Ограничаването на разпространението на вируса означава да се гарантира, че всички в тази общност, било то местни или глобални, ще имат възможността да се тестват, да се самоизолират, ако е необходимо, и да получат адекватно лечение.

Да, до известна степен това е утопичен стремеж. Но по същество той е и най-прагматичен. Не можем да възхваляваме добродетелите на малките правителствени и глобални общества, без да разбираме, че рискът за мнозинството не може да бъде спрян без мерки за спиране на разпространението. Вирусите не правят разлика между класи и националности.

Точно както работата и общественият живот не могат да бъдат затворени завинаги, така и границите не могат да бъдат затворени за неопределен период от време. Държавите от Африка се движат бързо към коронавируса, добре осъзнавайки, че са сами. И ако не се предотврати това с един план Маршал срещу пандемията, изготвен от по-заможните страни, и ако вирусът избухне в по-бедните, този катаклизъм накрая ще обхване всички.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.