Пиян мъж буйствал пред заведение в Плевен, псувал и заплашвал с нож минувачи

Георги Мараджиев подаде оставка като областен координатор на ГЕРБ в Пловдивско

Галена с разкошно тържество за 3-ия рожден ден на сина си

Руското разузнаване: Не сме искали освобождаването на Божков

РИОСВ – Пловдив даде 1 месец на общините да почистят речните корита от боклуци

Иззеха 750 000 къса контрабандни цигари в Плевен

Над 1 кг хероин и боеприпаси откриха в Пловдивско, арестувани са мъж и жена

Преслава пропя на турски (ВИДЕО)

Отложиха делото за мярката на Миню Стайков, бил в болница

Новата Конституция на Русия може да забрани на министрите да имат банкови сметки в чужбина

Осъдиха бракониер, помлял с камъни кола на ловен шеф

Диляна Попова знае как да съблазнява (СНИМКА)

Дилър бяга с мръсна газ, спипаха го Полицейско куче надушило дрогата

Един загинал при масова стрелба в търговски център в Банкок

Пиян шофьор помете каруца, трима са в болница

Тракологът проф. Иван Маразов пред „Труд“: Колекцията на Божков би била гордост за Лувъра Светлин Русев запали страстта му към колекционерство

В това интервю ще стане дума само за сбирката на най-големия български колекционер. С един от най-уважаваните наши траколози проф. Иван Маразов разговаряме за колекцията на Васил Божков, а не за обвиненията към него. Сред предметите, които бизнесменът притежава, наистина има шедьоври, с които би се гордял всеки от най-големите музеи в света.

– Къде ви завари новината за обвиненията към бизнесмена Васил Божков – може би най-големия български колекционер, и каква беше първата мисъл, която ви мина през ума, проф. Маразов?
– Сега живея в едно село и това съвпадна с тъжен епизод – цялото село Очуша (близо до Костенец) нямаше вода 7 дни. То се населява предимно от хора на моята възраст. Да си кажа честно, всички в селото ни интересуваше повече дали ще има вода, или ще останем на сухо… Защото всеки ден се подаваха фалшиви информации, докато накрая ни пуснаха малко вода – да видим за колко време. От друга страна, случилото се, за което ме питате, е поразително. Този човек – Васил Божков, все пак е важна фигура в икономиката на България. След тези тежки обвинения, специализирани органи влизат навсякъде и посягат по някакъв начин върху колекцията. Т. е. все неща, които нямат еднозначни отговори. Най-лесният е да кажеш: „така му се пада, как ги е направил тези милиони и милиарди“. От друга страна, човек все пак трябва да се замисли, може би има и други причини, които ние още не знаем. Но първата ми мисъл, след като чух, наистина беше за неговата удивителна колекция. За бизнеса на Божков не зная нищо. И за това всичко, което ще ви кажа за него, ще касае само колекционера Божков. Само като такъв го познавам.

– Вие сте сред най-уважаваните траколози и като такъв как оценявате неговата колекция?
– Ще започна малко отдалече. През 1996 г. бях поканен на лекция в музея Пол Гети в Малибу – това е един от най-луксозните музеи на древността в света. Там случих на изложба на една страхотна японска колекция със събрани предмети като тези в сбирката на Божков. Никой не зададе въпрос защо тези предмети са тук, как са набавени, откъде са купени и прочее. Тогава наистина им завидях на тази фамилия, че има такава колекция. Имаше много ритони, украшения… През 1972-3 година се запознах с Джордж Ортиз – американски милиардер, който живееше в Швейцария. Той дойде тук, поговорихме върху неговите предмети – също имаше великолепна колекция. Сбирката на Васил Божков е поне пет пъти по-богата от тези две колекции, взети заедно. А те се водеха за най-богатите частни колекции на антични предмети. От 50 години се занимавам с древност и все пак имам представа какво притежават по света. Никъде няма толкова качествени неща, колкото има в сбирката на Божков. Бих казал, че и в световните музеи няма толкова предмети от края на V век преди Христа. Това го наричаме торевтика – работа в скъпоценен метал и метал изобщо. Никъде – нито в Ермитажа, нито в Британския музей, нито в Лувъра, дори в Метрополитен музей, и в Пол Гети даже няма.

– Цялата колекция на г-н Божков ли сте виждали?
– Не мога да кажа, че е цялата, тъй като съм виждал нещата, събрани някъде до 2013-14 година. Оттогава не съм виждал нищо друго, което е влязло в колекцията, защото не сме контактували.

– Вие консултант ли сте били на Васил Божков, или това са медийни спекулации?
– Съжалявам, но голяма част от журналистите не правят разлика между консултация и изучаване. Не съм го консултирал за нищо. Божков натрупа много знания върху изкуството от това време и той сам си купуваше предметите. Не зная с кого и дали се е консултирал, но с мен – не. Моята задача бе друга, той и затова ме покани през 2005-а – да се занимавам с публикация за това наследство. И аз написах три книги, издадох един каталог, направих две изложби – едната в Музея за източни култури, а другата в Държавния исторически музей в Москва – това беше. Господин Божков беше на откриването и на двете изложби, а успехът им беше огромен.

– Сигурно не малко време сте разговаряли с Божков, сподели ли ви той откъде е тази негова страст към изкуството въобще?
– Смятам, че пръст в тази работа има Светлин Русев, светла му памет. Той му помагаше да събира картини, след това му помагаше да събира Рим, подсказах му, че може да събира предмети и отпреди римската епоха, и той действително за 5-6-7 години направи великолепна колекция. Радваше се истински на всеки нов предмет, който прибавяше към сбирката. Веднъж отнякъде беше донесъл един ритон – да речем от II или I век преди Христа, имаше протоме на кентавър. Тогава му казах, че кентавърът много прилича на Александър Македонски и лицето му просто изгря. След това ми каза, че съм абсолютно прав. Оказа се, е той се е допитал до немски учени, и всички са били съгласни, че това е Македонски. Божков действително живееше с тази колекция, не случайно цялата беше в неговия офис. Убеден съм, че искаше да общува всеки ден с тези предмети.

– Божков е достатъчно богат и може да си купи каквото пожелае, но при него интересното е друго, че не пожела да скрие най-ценното, а го показа.
– Той показа придобитите предмети на истински ценители в изложби – това със сигурност той го искаше. През 2011 г. направихме голяма изложба в НИМ, където Божков показа почти всичко. Покойният директор на НИМ проф. Божидар Димитров му даде цяла зала и истински се гордееше, че тези изумително ценни и красиви предмети са експонирани в най-големия български музей.

– Знаете ли какво ще стане с тези предмети?
– Нямам никаква идея. Доколкото разбирам, предметите се описват, но дали ще бъдат иззети или не – реална информация липсва. Страхът от изземването й е по-скоро някакво домисляне на журналистите, отколкото реална заплаха за колекцията. Защото това е много сложно нещо. Трябва първо да намерят специалисти за опаковката, трябва да намерят контейнери за пренасянето. Една опаковка на толкова много предмети според мен ще трае поне 3-4 месеца. От друга страна – кой ще плаща застраховките? Ако е вярно, че колекцията има 3000 предмета, застраховката ще бъде поне 400-500 хиляди евро. Държавата е длъжна да ги плаща, щом тя е приела закон, че при всяко движение на предметите, трябва да се плаща застраховка.

– Тази изложба бе показана и в Европарламента в Брюксел, за приемането ни в ЕС. Какво си спомняте от тогава?
– Тогава изложбата премина при огромен успех, на откриването й имаше поне 100-200 евродепутати. Аз присъствах, участвах в реденето й, направихме и каталог. Изложбата не беше голяма – там бяха между 40 и 50 предмета, а оценката за представянето беше изключително висока, задаваха много професионални въпроси. Моя милост водеше няколко групи депутати, отделни също, спирахме и обяснявах пред всяка витрина… По повод влизането на България в ЕС нямаше никаква друга културна проява освен изложбата.

– Кой плати застраховката тогава, може би държавата все пак?
– Не, ще ви кажа, че навсякъде само той си плаща застраховките. Държавата нищо не му е помогнала. Доколкото си спомням, медиите тогава оплюха – защо той, Божков! – ще представя България. Ами някой го е поканил, а никой друг не се е сетил да предложи друго, това е истината. Аз не съм адвокат и защитник на Божков, говоря за колекцията. И говоря за този Божков, който притежава всичко това и как живее с него. Във вестник „Юропиън“ тогава излезе интервю с Васил Божков, излезе и моя статия, интервю със Светлин Русев също – ами това е все България!

– Това е частна колекция, може ли тя да бъде одържавена?
– Не зная, това е сложен юридически казус. Не зная как може да бъде одържавена. Тук трябва да вървят дела и държавата трябва да ги спечели. Във всички случаи – дали държавата ще ги вземе, или ще ги оставят на Божков, съм убеден, че колекцията трябва да се запази такава, каквато е. Защото това действително е богатство. Чувам, че той строи музей и в него ще изложи всичко, което притежава – мястото е сградата на БТК, столичната телефонна палата.

– По време на общуването с Васил Божков вие усетили ли сте кои са предметите, към които той има най-голяма слабост?
– Не мога да кажа, той харесваше всеки един предмет, който придобиваше. Но много се радваше, когато прибави към сбирката поредния ритон. Божков има най-много ритони – повече отколкото има в целия свят. Разбира се, поне от тези колекции, които познаваме.

– Наистина ли един от ритоните му струва 2,5 милиона евро, за което вие споменахте преди дни?
– Не зная колко струва точно – може и 500 000 да струва. Но със сигурност ще ви кажа, че няма български музей, който да извади тези пари. Цената е много относително нещо в аукционите, където се продава древност. Редовно преглеждам каталозите и виждам, че някои цени не са чак толкова високи – разбира се за нас цена от 50 000 долара е непоносимо висока, но за човек като Божков – не. Спомням си как обясняваше, че за една чаша е наддавал повече от Ермитажа, за ваза е наддавал повече от Атинския национален музей… Той наистина се радваше, че притежава неща, които другите нямат. Изглежда, това е жилката на колекционерството. За съжаление, аз съм напълно лишен от такава жилка, не боледувам от това. Но явно една от подбудите за всички колекционери е да имат това, което никой друг няма.

– Ще ви попитам така, ако трябва да дадете мнение по въпроса – държавата или частникът би се грижил по-добре за една такава фантастична колекция?
– Божков направи много богата лаборатория, в която вложи и доста пари. През нея минаваха всички негови предмети. Предполагам, че и държавата би могла да се грижи за такава колекция, защото ако не го прави, това би било морално подсъдно. В България има достатъчно добри реставратори, които могат да се грижат за такова богатство. Спомням си как в първите години на демокрацията казваха: държавата е лош собственик. А сега в този момент – наистина не ми е ясна позицията на държавата какво точно ще иска да прави с тази изключително ценна сбирка.

– Смятате ли, че всички предмети или поне повечето от тях са описани? Защото се чу, че в колекцията има примерно 3000 предмета, а са описани само 200 от тях.
– В тези три хиляди голяма част от тях са дребни статуетки, мраморни парченца… Но нещата, с които аз се занимавах, когато направих изложбите в Москва през 2013 г., те бяха 150 и имаше примерно още 50 – възможно най-ценни музейни рядкости, са описани. Спомням си, че през 2009 г., когато излезе закона, доц. Гергана Кабакчиева не излизаше от офиса и описваше всичко, за да го декларира и регистрира. Тя е представител на фондация „Тракия“, която лично се занимаваше с част от колекцията на Божков, и като учен тя обработваше предметите от римската епоха и късната античност. Освен това излязоха толкова каталози и издания, всичко това е описано, никой нищо не е крил, всичко беше пред очите на публиката.

– Това ли помогна за бързото разпространение за информацията за тази колекция по света?
– Разбира се. Обаждаха ми се колеги от САЩ, Англия, Германия да им пратя снимки на някои неща от колекциите – разбира се искаха разрешение, за да могат да ги включат в свои публикации в сравнителен материал. Какво по-хубаво от това, колекцията влезе като научен оборот страшно бързо! Защото Божков искаше всичко да става така.

– Как пристигнаха предметите за изложбата в Москва – с частния самолет на Божков или с български самолет?
– Ооо, нещата не стават лесно. Васил Божков нае специална фирма за това „Хазенкампф“ – тя е най-скъпата, която може да извърши подобна услуга. За пренасянето на съкровището в Москва бе създадена изключителна организация. Охраната на реликвите беше осъществена от руските федерални служби. Колекцията бе застрахована за рекордните 52 милиона евро. А тази немска фирма се занимаваше с транспорта, легализирането на износа – и в Русия, и в Брюксел, на летището тя посрещаше предметите, тя се занимаваше с оформянето на влизането и излизането на предметите. Да ползваш тази фирма е изключително скъпо нещо, тя имаше специални изисквания как да се опакова… не е лесна работа. Той плати застраховките, плати и пребиваването на нашите куратори в Москва. Въобще десетки милиони му е струвало всичко това.

– А заслужаваше ли си?
– Абсолютно! Отзвукът сред публиката беше огромен. Няма да забравя как в първата изложба в Москва заместник-директорът на музея ме покани и помоли да разведа избрана публика. Когато се запознах с нея, бях направо смаян – в нея беше внукът на един от най-големите колекционери в историята на Русия – Шчукин. Всъщност той е събирал произведенията на изкуството в края на XIX и началото на XX век. Притежаваните от него неща сега пълнят залите на най-големите музеи там – Ермитажа и „Пушкин“. И внукът му ме покани да видя неговата колекция, сред която беше най-ранната картина на Малевич.

– Вие сте завършили в Санкт Петербург, в Ермитажа сте били сигурно стотици пъти. Как мислите – един такъв ритон би ли стоял добре в този храм на изкуството?
– О, Боже! Това ще е изключително, ако се случи. Та Ермитажа притежава само един гръцки предмет – това е част от фрагментиран киликс от края на V век преди Христа, а при Божков има поне 15-20 предмета от това време. Този век е много сложна епоха. Тук нещата не подлежат на сравнение. Много от предметите в колекцията на Божков биха били гордост и за всеки музей като Лувъра, Метрополитен в Ню Йорк и къде ли не… Знаете ли, че в Британския музей има само един съд от IV век, а Божков има много предмети от IV век, които доста трудно се намират. За това би било кощунство, ако една такава сбирка – събирана с много търпение, настояване и разбира се и с много пари, не бъде опазена като най-голяма ценност.

Нашият гост
Иван Маразов (1942 г.) е изкуствовед, културолог, траколог. Завършил е изкуствознание в Санкт Петербург. Директор на Института по изкуствознание към БАН от 1988-1991 г. Преподавател в НБУ, ръководи департамент “История на културата” от 1995 до 2006 г. Министър на културата (1995-1996). През 1996 г. бе кандидат за президент на България.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.