Турски паша пали Габрово по празниците

Шипченец му помага да премине Балкана

"Да се знае в лето 1798-о, месец дикемврия, когато ся развали село Габрово, та сякоха хората по Рождество Христово..." Тази приписка в стара богослужебна книга напомня за една кошмарна Коледа в края на ХVIII век.

На 25 декември 1798 г. Хюсеин капудан-паша превзема града и наемниците му кърджалии три дни колят и обират наред. Режат глави и първом ги носят в конака на пашата за бакшиш, а сетне ги хвърлят в реката. Тъй си изпаща непокорният балкански градец, задето застава на страната на Осман Пазвантоглу в свадите му с Портата.

Три години по-рано

Пазвантоглу, обявен от привържениците си за видински паша, разбива пратения срещу него румелийски бейлербей Мустафа паша и решава да разшири владенията си. С 80-хилядна войска той излиза от Видин и скоро почти цяла Северна България е негова. Пазвантоглу обявява, че се е вдигнал не срещу султана, а срещу министрите му, реформите и новите данъци. Това привлича към него еничарите, най-силно засегнати от реформите във войската, а гръмките му манифести за свобода и справедливост за всички поданици бързо спечелват симпатията на населението.

Уплашена от разширяващото се влияние на бунтовника, Портата праща против него Хюсеин капудан-паша, зет и фаворит на султан Селим III, начело на 120 000 въоръжени мъже. Той пристига на 20 декември в село Шипка и праща оттам известие на габровци да излязат да го посрещнат, защото ще смаже главата на Пазвантоглу. "Ще те посрещнем с барут и куршуми, та ако обичаш, заповядай!", отговорят дръзко те, подучени от Османовия представител в града.

По това време гражданската власт в Габрово се представлява от един чорбаджия, който поддържа десетина добре въоръжени мъже, наречени панти, задължени да се бият заедно със заптиетата при нападения над града.

Дружен отпор

Габрово е оградено със стена от дебели цепеници, пред която има дълбок окоп. Разгневеният паша понечва да мине с войската си Балкана, но укрепилите се на връх "Св. Никола" (Шипка) Османови войници и габровци го отблъскват в лют бой.

Три дни напразно се опитва капудан-пашата да мине прохода и накрая решава да си послужи с хитрост. Пръска войските си из околните села и пуска слух, че ще пробва да мине през Хаинбоаз. Като го зърват от върха да напуска село Шипка, габровци въздъхват облекчено и бързешком се спускат у дома си да срещат Коледа. Ала още на Бъдни вечер турчинът се връща. Минава Балкана през нощта с помощта на един водач шипченец и навръх Рождество се появява на горния край на града. Габровци залостват портите и почват да се защитават, ала скоро са надвити от многобройния неприятел.

Предателството

Последни остават да се бият трима панти - Йовко Мухът, брат му Пенко и Йончо Семерджията. Те се заключват в Резовската воденица и с точни изстрели свалят всеки явил се наоколо турчин. Кърджалиите заобикалят воденицата и започват да гърмят, ала без успех - дебелите й стени са като крепост. По едно време стрелбата стихва и някакъв просяк, натоварен със съчки и с чувалче под мишница, изскача отпред. От воденицата му кресват да бяга. "Убийте ме! - отговаря той. - По-добре да умра от християнска, а не от поганска ръка!"

Никой не стреля. Дрипльото стига под стрехата на воденицата и изсипва чувалчето си, пълно със слама и сено, в една празна бъчва. Струпва съчките отгоре, сипва малко барут, пали го с огнивото и докато пантите се усетят, бъчвата пламва, по нея и воденицата. Тримата мъже се спускат през капандурата във водата и хукват през реката към баира. Пада убит само един - късите му ботуши се напълват с вода и му попречват да бяга.

На 28 декември Хюсеин капудан-паша заповядва да запалят града и потегля с войската си за Видин. Изгаря по-голямата част от Габрово заедно с двете църкви "Св. Иван" и "Св. Петка". Скрилите се по горите жители се връщат, изгасяват огъня и спасяват каквото могат. И се залавят всички дружно пак да си вдигнат къщи, за да го има алтън Габрово и до днес.

 

Затворници разиграват подаръците на комар

Никола Обретенов, заловен от потерите в Балкана след разбиването на четата на Христо Ботев, е осъден от турския извънреден съд в Русе на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотно заточение в Мала Азия. През декември 1877 г. той вече се намира в затвора Сен Жан д'Акр и заедно със своите другари по съдба, сред които е и Кирил Ботев, се готвят да посрещнат коледните празници. От страх пред европейското обществено мнение турската затворническа управа се опитва да прояви известно уважение към християнския религиозен празник. По този повод във вторника преди Коледата, както свидетелства в дневника си Обретенов, заточениците са заведени на баня, "за да са измием от нечистотиите, които набираме във влажния си затвор".

В четвъртък управата раздава на всекиго по малко кюмюр, за да посрещнат Рождество Христово със запален мангал. По същото време пристига и "католишкият поп да посети гърците, що са католици - както си спомня Обретенов. - Донесе им облекла, постелки и завивки, но те ще ги изиграят на комар, защото те са хора пунгаши и не знаят да работят, та да ядат".

На самата Коледа Обретенов и другарите му пишат писма на своите близки, коментират оскъдните новини, които достигат до тях за развоя на Руско-турската война, разказват спомени от собствената си бунтовна дейност. На следващия понеделник им носят дар от местното православно население - тенджера сварена кокошка с ориз.

По силата на Сан-Стефанския мирен договор Никола Обретенов е освободен през 1878 г. и се завръща в отечеството си.

Коментари

Задължително поле