На 17 септември 2019 да почерпят

Прабългарите отиват в луксозната вила в „Игри на волята“ Славяни ще спят в рибарската хижа, Траки отиват на плажа

Путин: Военно-техническите връзки между Русия и Турция се задълбочават

Гърция изплаща предсрочно част от кредитите си към МВФ

Луксозните имоти поскъпнаха с 2,3%

Ердоган на тристранната среща в Анкара: Можем да вземем решение за конкретни мерки, за да изгасим пожара в Сирия

Сълзи и гняв за един век Хайтов 100 г. от рождението на големия писател в Народния театър

Жена загина при челен удар на пътя Русе – Бяла

Нови наводнения в Испания, засегнати са предградията на Мадрид

СЕМ не разбра защо БНР спря Генералният директор твърди, че излъчването на “Хоризонт” не е спирало, а ресорът на Силвия Великова не е сменян

Взривът на бензиностанция в Добрич вероятно е причинен от манипулирана газова бутилка

И инжекция не вдигнала Рейш за „Черно море“

Признава ли се времето за майчинство при изчисляване на процент „клас”

Пернишкото село Люлин е без вода четвърти ден заради поредица от аварии

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 17 септември 2019

Тъничко електорално телце тичка по няколко писти Огромната синя идея от 90-те години се трансферира в един тъжно-смешен кръжок за политиканстване на ситно

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Тъничко е електоралното телце на отломките от управлението на Иван Костов. Устойчиво тези, които във Фейсбук за удобство наричат просто „соросоиди“, успяха да алиенират умерените и „светлосините“ избиратели и се капсулираха само в най-радикалния тъмносин електорален спектър. В резултат огромната синя идея от 90-те години се трансферира в един тъжно-смешен кръжок за политиканстване на ситно.

Това са плодовете на фундаменталната грешка на екс премиера Костов, който превърна СДС от общонационално движение в хомогенизирана партия. Когато СДС беше пъстра формация, събираща под един покрив разнородни влиятелни политически фигури, тогава печелеше избори. Просто даваше нова надежда, нов импулс, нов прочит на живота след падането на Берлинската стена. Обратното – след превръщането на синята идея в униформена партия, която да козирува пред командира си, десницата устойчиво премина от политическия център към една крайна фракция от фанатизирани, но малобройни избиратели.

При тях има и друг проблем – колкото по-тъничко става електоралното телце, толкова повече началници се опитват да му се качат на раменете с надеждата да помиришат власт. Затова (раз)градската десница, както я наричат зевзеците из социалните мрежи, прави нонстоп едно интересно упражнение – все едни и същи хора се ребрандират, преименуват, прекръстват, преобличат, преобуват, фризират и обилно гримират с надеждата някой и друг избирател да се излъже и да не познае старите им муцуни под тоновете макиаж, нови имена и одежди.

Нека направим бърз преглед през партийните мантии, които все едни и същи хора сменяха в последните години с цел да изглеждат „чисто нови“ на политическата сцена. СДС се разцепи след идването на НДСВ и се появи тъмносиньото костово дете ДСБ. Поиграха си малко разделно, видяха, че не могат да постигнат нищо съществено и се събраха в „Синята коалиция“. Тя пък подкрепяше под сурдинка първото правителство на Бойко Борисов и дори имаха заместник-министър на околната среда в лицето на Евдокия Манева, за която злите езици твърдяха, че към онези години бе де факто управляващият МОСВ. На предсрочните парламентарни избори през 2013 г. пак се скараха кой да води бащина дружина и в резултат на това се явиха в три-четири отделни листи – СДС бяха сами, ДСБ пак сами, куневата партия ДБГ също сама, градските зелени и те сами. В резултат никой от тях не влезе в парламента. Видяха, че пак не става така и решиха да се съберат, но този път под името „Реформаторски блок“. Задействането на политическата алчност за власт сработи и „новата“ коалиция влезе официално във второто правителство на Борисов. Властта обаче има едно особено свойство – когато хора се обединят в нейно име, се разделят, когато я получат. Власт се консумира устойчиво само при наличие на здрава идеологическа и каузална спойка. Ако влизаш във властта заради самата власт, а не за да постигнеш някакъв резултат за хората, винаги в един момент се разпадаш на съставните си атоми. Следвайки този неписан, но неотменим политически закон, на парламентарните избори през 2017 г. се явиха отново силно разделени – ДСБ се беше самопрекръстило на „Нова Република“, Христо Иванов, министър на правосъдието при Борисов от квотата на Реформаторския блок, си направи „Да, България“, останалите бяха в останките от Реформаторския блок. В резултат (изненада!)пак никой не влезе в парламента. И хайде наново – с цел да помиришат някога власт им се наложи ново ребрандиране и прекръстване, този път под названието „Демократична България“.

Все едни и същи хора и среди смениха повече одежди от манекенка. Но под новите дрехи са си старите хора, които са неспособни да разберат, че избори не се печелят с начервени устни и два пласта грим. Избори се печелят най-вече с кауза, с умереност и с даване на надежда на хората за едно по-добро утре. Каква е каузата на соросоидите? Власт, власт, власт. Умереността е в коша, всеки несъгласен с тях е „рубладжия“. Надежда няма – заменена е с болна амбиция и безгранична алчност. Това е рецепта за постоянни провали.

Нека видим какво направиха сега за местните избори в тяхната „твърдина“ София. Истината е, че София е „светло синя“, т.е. в столицата преобладават центристите и умерено десните хора. Тъмносините са едно кресливо малцинство. Справка в изборните регистри на ЦИК сочи, че в София има между 40 и 80 хиляди избиратели на соросоидната (раз)градска десница. На последните местни избори през 2015 г. Реформаторският блок имаше 38 000 гласа в столицата. На парламентарните избори през 2017 г. „Да, България“ на Христо Иванов и „Нова Република“ на Радан Кънев събраха общо към 80 000 гласа в София. Ако приемем като ориентир евроизборите, които са последните национални избори, новата дреха на соросоидите – „Демократична България“ – реализира към 50 000 гласа в София. С оглед на факта, че това е почти 50% от целия им национален резултат, това затвърждава наблюдението, че тези хора са се превърнали в играчи с локално значение, а не общонационален фактор.

На предстоящите местни избори (раз)градската десница отново в свой стил ще опита да пусне тъничкото си електорално телце в няколко различни изборни писти. От една страна новата реинкарнация на костовизма с помпозното название „Демократична България“ ще се яви като коалиция между ДСБ, „Да, България“ и както и да се казва сега насилствено прекръстената след съдебно решение зелена градска партия. На втора писта ще тича старото СДС, което Борисов умело взе под крилото си заради остатъчното значение на партийната марка. На трета писта ще загрява част от обкръжението на вече бившия омбудсман Мая Манолова. Съдейки от инициативния u комитет и от подкрепата на партията на Кунева, около нея са се събрали немалка част от градските десни, къмпингари и зелени. Освен това в състезанието ще се включи и дясната организация „Спаси София“. Не на последно място ще подтичва и обвиняемата за крупна корупция бивша кметица на „Младост“ Десислава Иванчева. Това разпеторяване на соросоидния електорален Аз ще постигне нищо различно от очакваното.

Допълнително още два фактора работят срещу т.нар. „Демократична България“. На първо място изборите в София се очертават като битка по оста „Манолова-Фандъкова“. Мая Манолова има реални шансове да стресне столичното статукво, докато от своя страна Бойко Борисов няма да седи на резервната скамейка и ще играе водещ нападател за своя отбор в софийската надпревара. При двама силни играчи на терена, останалите кандидати минават в графата „и други“. Като се пуснат партийните „прахосмукачки“ в изборите и ще се оберат всички луфтове – просто няма да остане кой знае какъв електорат извън двата големи лагера. Свободните избиратели ще се ориентират по някоя от двете водещи кандидатури, което ще остави малките партии само с твърдо ядро. Вторият фактор за потенциална катастрофа на т.нар. „Демократична България“ в София е слабата им кметска кандидатура. Безизвестният арх. Борислав Игнатов нашумя с две неща – екстравагантните си идеи за засипване на Паметника на Съветската армия с пръст и с предложението да се даде стадион „Васил Левски“ на ЦСКА, с което едновременно успя да разсърди феновете и на „Левски“, и на ЦСКА. И докато спортната странност може да бъде подмината с усмивка, то екстравантностите по отношение на Паметника на Съветската армия си заслужава да се отбележат, защото показват тоталното непознаване на проблемите на София. Дебатът около паметника може и да вълнува няколко блуждаещи Фейсбук-скитници, но е абсолютно безинтересен за широките граждански маси. Хората се интересуват от инфраструктурата, борбата с корупцията, метрото, детските градини, зелените площи, сигурността и възможностите за просперитет. Останалото са лабораторни теми, които са безинтересни за хората.

В крайна сметка какъв резултат ще постигне соросоидната десница ще видим скоро. Но фактите са безмилостни – (раз)градските десни са локален играч, чието значение ще продължи да се свива. Единствената причина да съществуват е, че са на командно дишане от страна на няколко важни кръга на влияние, сформирани около олигарси, забогатели покрай бандитската приватизация. Ако системите, които им се вливат под формата на финансови и медийни стимули изчезнат, те ще се изпарят като водни пари в августовска жега.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.