Унгарците отхвърлят диктата на Брюксел

Икономическата помощ по време на коронавируса не може да се обвързва с условия

Върховенството на закона трябва да включва преди всичко и на първо място отстояването на националния суверенитет

Унгария, Полша и Словения наложиха миналата седмица вето на опита на Брюксел да създаде механизъм, който да обвърже дължимите плащанията от еврофондовете с т. нар. проблеми с върховенството на закона. По такъв начин трите страни блокираха бюджета на Европейския съюз за 2021-2027 г. в размер на 1,1 трилиона евро и на още 750 милиарда евро за възстановителния фонд от коронавирусната инфекция.

Още през юли т. г. ротационният председател на ЕС Германия предложи бърза процедура за спиране на еврофондовете на страни, които нарушавали върховенството на закона, визирайки главно „националистическите правителства“, както ги нарече, в Будапеща и Варшава.

В отговор унгарският министър на външните работи и на външноикономическите отношения Петер Сийарто оповести, че Унгария и Полша ще създадат съвместен институт, който да изследва върховенството на закона в страните-членки, както и да даде общоприемливи тълкувания на все още спорни международни понятия. „Целта на този институт за сравнително право е да не бъдем правени на глупаци заради твърдения, че сме нарушавали върховенството на закона“, заяви той пред полския министър на външните работи Збигнев Рау.

Според официален Брюксел върховенството на закона е основен принцип в условията на демокрация и означава буквално подчиняване на закона от всички - от гражданите до управляващите. И за неспециалиста е ясно, че това определение е твърде обтекаемо; липсва конкретика какво съдържа понятието; какви са отделните му съставки; какви са критериите за измерването им; на кой закон трябва да се подчиняват и гражданите, и управляващите? И т. н., и т. н...

Какво например отличава задължението, записано в Конституцията на Република България, всички граждани, вкл. управляващите, безусловно да съблюдават конституцията и законите на страната, от разбирането на ЕК всички да се подчиняват на закона? Или под върховенство на закона официален Брюксел под сурдинка разбира налагането на критерии от друг порядък, които едва ли биха попаднали в една академична дефиниция на понятието? Като обслужване политическия дневен ред на подхранвани от външни донори НПО-та (които в много страни са длъжни да се регистрират като чуждестранни агенти); или на радикални, определяни като „леви“ движения, ратуващи за неограничена миграция, за квотна система за приемане на мигранти, измамно обявявани за бежанци; или безкритично приемане „правата“ на ЛГБТ лица, вкл. отглеждане на деца от еднополови двойки; и др. подобни, които противоречат на конституциите, тоест на върховенството на закона, на много от страните-членки. Впрочем, нараства броят на специалистите по международно право, които поддържат разбирането за необходимостта от „нови конкретни механизми за измерване върховенството на закона“, а не да се изхожда от конюнктурни политически решения.

Нещо повече: все по-често се пропагандира внушението, че веднъж присъединили се към Евросъюза, страните доброволно отдават изцяло или частично суверенитета си на ЕС, по-точно - на Европейската комисия, която, като „началник“, определя кой е добър и кой лош. Ако това е вярно, 28-те страни (до м. г. с Великобритания) не биха могли да бъдат членове на ООН, тъй като това е организация на суверенни държави; а две от страните-членки - Франция и Великобритания - не биха могли да бъдат членове на Съвета за сигурност, ако действително са предали суверенитета си на Брюкселската администрация. Механизмът, предложен от Брюксел, следователно за сетен път повдига въпроса за зачитане суверенитета на държавите-членки.
Оттук следва, че върховенството на закона трябва да включва в определението си преди всичко и на първо място отстояването на националния суверенитет.

Ако органите за вземане на решения в Брюксел изфабрикуват механизъм, който да изисква законните плащания от еврофондовете, включително дела от възстановителния фонд, целящ да поправи икономическите щети, причинени от коронавирусната инфекция, да се извършват само на държавите-членки, които приемат политическите и идеологическите условия на ЕК, при сегашната извънредна здравна и икономическа ситуация конфликтите вътре в Евросъюза неимоверно ще се задълбочат. Ветото на трите държави-членки, следователно, съвсем не е изненада.

В тази обстановка унгарската фондация Szazadveg реши да проучи каква е позицията на населението по въпроса. Според изследването, повече от три четвърти (78%) от унгарците са наясно, че Брюксел иска да обвърже плащането на безвъзмездните средства от ЕС с изпълнение на „критериите за върховенство на закона“, в отговор на което Унгария и Полша налагат вето върху бюджетния пакет на ЕС; докато 21% не са чували за намеренията на Брюксел. Европейският съюз няма право да се намесва във вътрешните работи на страната по този начин, смятат 61% от анкетираните, тъй като избирателите са тези, които изразяват на парламентарни избори своите виждания по въпроса за върховенството на закона; 34% обаче са съгласни с Брюксел за оттегляне на финансирането.

Предвид разпространението на втора вълна от заболяването в Европа, искането на Брюксел също поражда въпроси. Изследването сочи, че 81% от анкетираните смятат за неправилно ЕС да обвързва с политически искания финансовата помощ в условията на коронавирусна инфекция, 15% обаче не биха възразили. В същото време почти две трети от анкетираните (64%) смятат, че Брюксел не трябва да се меси в това, как унгарците искат да живеят; докато 30% смятат намесата на ЕС за оправдана. Интересно е да се отбележи мнението на 63% от анкетираните: Брюксел не трябва да прилага двойни стандарти, а Унгария не трябва да бъде лишавана от еврофондове; докато 29% заемат различна позиция.

Планираният от Брюксел механизъм изисква Унгария да приеме мерки, които не отговарят на традиционните ценности на по-голямата част от унгарските граждани (вкл. джендър „възпитанието“ в детски градини и училища, ЛГБТ и транссексуален начин на живот, както и приемането на нелегални мигранти по квоти). Проучването на фондация Szazadveg установи, че 72% от анкетираните не са съгласни изплащането на средствата от ЕС да бъде свързано с „правата“ на ЛГБТ и трансджендъри, докато 20% биха го подкрепили. В този контекст почти три четвърти от унгарците (74%) се противопоставят дадена държава-членка да има достъп до ЕС финансиране, само ако приеме проекти на активистки организации на ЛГБТ и транссексуални за повишаване „чувствителността“ в детските градини и училищата, докато 19% не биха възразили срещу това. Освен това 81% не са съгласни усвояването на средства от ЕС да зависи от разпределението на нелегалните мигранти по квоти, докато 13% биха подкрепили такава схема.

Ето тук изискванията на Брюксел влизат в конфликт с върховенството на закона на Унгария. Защото 97% от анкетираните изразяват съгласие с разпоредбата на Основния закон (Конституцията), че всички деца имат право на закрила и грижи, необходими за правилното им физическо, психическо и морално развитие, а само 2% изразяват различно мнение. В допълнение, близо 73% считат, че част от Основния закон трябва да стане защитата на правото на детето на самоидентификация според неговия пол по рождение и за осигуряване на образование в съответствие с ценностите на унгарската конституционна идентичност и християнска култура. В същата посока е преценката на 70% от анкетираните, че семейните отношения трябва да се основават на брака и отношенията родител-дете; че майките са жени, а бащите- мъже...

Коментари

Задължително поле