Уникати от гаража: Шуменски бизнесмен вае купи от авточасти

Валери Балабанов-Барни майстори по 10 месеца наградите в памет на приятеля си

Вместо бляскави традиционни купи, едно състезание у нас раздава на призьорите, заслужили почетната стълбица, потрошени авточасти. Може ли такава награда да зарадва някого? Да! Счупеното носи щастие, а когато е превърнато в статуетка-уникат е вечно и безценно. Нестандартната идея е на шуменеца Валери Балабанов-Барни, а тази година за четвърти път той и семейството му изваяха наградния фонд за "Мемориал Валерий Великов" в памет на пилота-легенда от Шумен.

"Правя го от сърце, защото с Вальо на първо място бяхме приятели", казва адашът и аха да даде воля на сълзите. В Шумен, а и в цялата страна, стотици обожават господаря на волана и се заричат посветеното му планинско изкачване - първи кръг от Националния шампионат, да го има винаги. Тазгодишното 19-то издание постави национален рекорд с 69 стартирали коли, интересът бе огромен.

Валери започнал да вае купите-уникати през 2015 г., когато ралито било възродено след дълго прекъсване. Събрали се приятели ентусиасти и всеки решил да помогне с каквото може, за да го има състезанието. Той предложил оригиналните награди. Не му било никакъв проблем да осигурява материал за купите, защото освен че има фирма за международен транспорт с култовото име "Барни", ремонтира и коли в собствен автосервиз. Точно пък, защото е занаятчия и често е под автомобилите, изцапан до лакти, не иска да го титулуват бизнесмен. Понякога още докато ремонтира и открива дефектирали детайли, главата му "ражда" поредната купа. Няма шега - това си е изкуство, нужна е муза и да не изпускаш момента, когато те е осенила идеята, обяснява майсторът. А творбите се създават бавно. Поне 10 месеца време са нужни за извайване на 34-те купи за призьорите в различните категории и класове на състезанието. Така че приключи ли ралито, Валери, съпругата му Катя и синът Сергей си дават най-много месец-два почивка и започват отново.

Първата година за нестандартните статуетки много помогнал инж. Атанас Атанасов, който от години прави картини-колажи буквално от боклуци. И до сега е пръв консултант на фамилията, дори тази година участвал в боядисването на купите, за да станат готови дни преди старта на надпреварата на 14 април, хвали го Валери.

Безспорен автор на купите обаче, пак е Валери, защото той решава колко детайла и как да бъдат съчетани в най-красивата композиция. Кое да бъде лицето, кое гърба. Напасва умело разпределителни валове, клапани, биели, бутала, лагери, зъбчатки, плъзгачи, даже ротори и динама... Понякога чугун, стомана и бронз са като едно цяло, дори когато в една купа са събрани 6 части от 3 коли. Най-често влага детайли от "Ауди", "Опел", "Фолксваген", "Пежо", "Деу", тази година вкарал и от камион ДАФ. На въпроса тези марки ли се чупят най-често обаче, е категоричен - "Няма такова нещо. Във всяка кола има идея, всички марки са здрави. Ако се грижиш за автомобила си и той ще се грижи за теб".

За да станат изкуство, авточастите се обезмасляват, минават през пясъкоструйка и се заваряват. После пак има прецизно зачистване, лъскане, полагане на основа за боята и лак за блясък. На финала скулптурата "стъпва" върху постамент от масив или плексиглас и чак тогава е ред на лъскавите гравирани табелки.

Над 130 купи са връчени на заслужили автомобилисти досега, но Валери е изработил много повече, защото е педант и ако някоя не му хареса, отпада. Трудът му се цени и от състезателите, дори по време на едно от награждаванията настанал спор - защо призовете за генералното класиране са по-малки от другите. "Така се е случило, такава идея му е дошла на твореца", смее се Валери. Най-тежката му купа е над 19 кг. - красив колянов вал от "Опел", който озорил директора на ралито Димитър Георгиев-Полицая, докато го връчи на призьора през 2015 г. По-леки от 2 кг. няма, поради естеството на материалите.

Валери е категоричен, че докато имат време и идеи, с фамилията му ще ваят купите за шуменската надпревара. Само не разбират едно - защо у нас управленците не ползват вече общоизвестни механизми, утвърдени в други европейски държави в помощ на спорта. Дава пример с Румъния, където бизнесът плаща данък печалба, но 50% влизат в хазната, а за останалите можеш да представиш документ, че си спонсорирал спортист, клуб, млада надежда. "Имам поне още 10-15 идеи и можем да станем като Швейцария", категоричен е шуменецът. На моменти съжалява, че не е в чужбина, защото тук бюрокрацията и чиновниците много морят частната инициатива. Има дори институции, в които те гледат като потенциален престъпник.

На почти 60 г. обаче, трудно се сменя родина, а и най-прекрасните му приятели и спомени са свързани с български трасета и надпревари. На добра воля Валери е бил механик на ладата на Валерий, както и негов навигатор в рали "Златни пясъци", в Сливен и по други надпревари. Двамата са стъпвали веднъж и на почетната стълбица, родени са на една и съща дата 5 февруари... Покрай анимационния сериал "Семейство Флинстоун" се пръкнали и прякорите им Фред и Барни. Нещата тръгнали от модното английско обръщение за приятел "френд", но някои пропускали "н"-то от произношението. Така се получило Фред и към него зевзеци бързо добавили Барни, разказва шуменецът, който носи на шега. "Филмчето още го гледаме у дома с удоволствие. Ние май живеем в същия строй. Но и плачем, не се смеем само. Губя надежда на моменти", признава Валери. Оптимизмът обаче идва от синът му, който също работи в гаража за уникати и не мечтае за чужбина, както много негови връстници. Така надпреварата с неравностите в бизнеса продължава с висока скорост и млада подкрепа.

Коментари

Задължително поле