На 26 април 2019 да почерпят

Пиенето на алкохол подобрява паметта

Във Върховния административен съд е постъпила жалба срещу решението на ЦИК за избор на доставчик на машините за гласуване

Китайска база на Марс отворена за посетители Съоръжението се намира в пустинята Гоби

Местят финала за Купата през уикенда

„Медицински надзор“ започна проверка по случая с мъжа, който почина вчера пред Пета градска болница

Путин: КНДР се нуждае от гаранции за сигурност Първата среща на върха Москва-Пхенян продължи над 5 часа (обзор)

Полицията в Шри Ланка е арестувала трима души и е открила гранати в Коломбо

Милиони губи хазната от сивия сектор в строителството Не можем да вдигнем заплатите при търгове с критерий най-ниска цена, категорични са от бранша

Йозджан Дениз и Аслъ Енвер пяха в Израел

„Труд Уикенд“ – един вестник за празниците

Армията „окупира” София за 6 май Близо 1000 души набиват крак на жълтите павета на Гергьовденския парад

Данъчните провериха 1800 заможни българи Получиха информация за 51 купени автомобила в чужбина

Двама души са загинали при стрелба в Москва

Мехмед изоставен заради липса на пари (обзор) Намереното бебе в Пловдив без малко да загине на паркинг

Участникът в „Гласът на България” по БТВ Тодор Ковачев пред „Труд”: Рокът е музика на почтеността и свободата

Като дете играх лошо момче, сега съм добро

– Тодор, представянето ти на кастинга на тъмно в музикалното шоу „Гласът на България” по Би Ти Ви предизвика голям интерес, продължаваш напред в отбора на Иван Лечев. Защо реши да участваш в предаването?
– На първо място, за да се върна към пеенето на песни на мои любими групи, тъй като в последните години се занимавам почти изцяло с авторска музика с Innerglow. „Гласът на България” за мен е полезен опит на една по-различна сцена, а и вече ми носи запознанства с някои страхотни хора от екипа на предаването и от участниците.

– Кой участник ти направи най-силно впечатление?
– Дотук са няколко души, включително и от моя отбор, където конкуренцията се очертава да е голяма. Впечатляващи са например Симона, Надежда, Ивана, както и Никеца (Николай Воденичаров), с когото се познаваме отдавна.

– Какво искаш да покажеш в предаването?
– Надявам се да покажа запомнящо се присъствие на сцената и отношение към музиката.

– Какво е твоето отношение към музиката?
– Смятам, че рокът е обвързан с определени ценности като почтеност и някакъв стремеж към всеобща свобода. С тази музика човек иска да погледне и вътре в себе си, и към света навън, с цел да открива непознати неща, независимо дали те го обнадеждават или натъжават. Рокът те учи на отношение към света, което не е едностранно, а е по-задълбочено, по-сетивно и по-искрено. Това го отличава от други жанрове. С Innerglow правим музика, повлияна от любимите ни групи, които внушават това отношение не само в текстовете си, но и в начина, по който композират, по който звучат, по който се отнасят с публиката си, докато са на сцената.

– Защо с Innerglow правите музика и какво казвате с нея?
– С групата правим музика преди всичко, защото имаме нужда да я правим, заради самото творчество. Очевидно не е заради някакви дивиденти, макар че амбиции не ни липсват. Това нашето си е някакъв вид идеализъм. Не се притесняваме отделните ни песни да носят различно звучене и настроение. Животът се състои от разнообразни емоции и дори негативните сред тях са ценни. Иска ни се музиката ни да улавя и пресъздава нюансите.

– Защо избра да си в отбора на Иван Лечев?
– Защото той е представител именно на този тип музика, в която виждам повече смисъл, която слушам от малък и заради която изобщо съм хванал китарата да се уча.

– А как започна творческият ти път и през какво премина, за да стигнеш дотук?
– В семейството ми музиката има сплотяваща роля. От малък съм бил обграден от роднини, които свирят на музикални инструменти – баща ми, братовчед ми, брат ми, баба ми. Редовно сме се събирали у баба и заедно сме пели песни под вещото й ръководство. Тя е диригентът и основен вокалист на семейния оркестър. Пеехме от стари градски песни, през руска и италианска естрада, до рок класиките. Затова доста малък хванах китарата, но не смятах, че ще ставам музикант до студентските си години.

– Защо все пак се посвети на музиката?
– В един момент тя се превърна в нещо жизненоважно за мен, без което не мога. С CRUSH свирехме повече класически рок. Сега с Innerglow развиваме по-модерен стил с доста електронни влияния, щастливи сме, че новият ни сингъл „Chained In Love” се приема добре. Все по-активни сме и с концертите. На 30 март в Sofia Live Club е следващият ни концерт, заедно с Jin Monic – друга група от нашия музикален лейбъл Homeovoxmusic.

– Освен с музика се занимаваш и с кино. Каква част от живота заема то?
– От дете се интересувам от кино и до един момент смятах, че ще се занимавам с правенето на филми, но сега пиша филмови рецензии. Пряко участие в киното имах като дете на около 10 г., когато играх в един минисериал. Бяха ми дали ролята на хулиган – лошо момче, което носи обица и пуши цигари. После, когато станах част от група и започнах да обикалям по клубове, се оказа, че нито пуша, нито пия, нито нося обица и нямам нищо общо с някогашния си екранен образ.

– Ти си добро рок момче?
– Някои сигурно ще ме нарекат и скучното рок момче. (смее се)

– Разкажи за твоя изява, която те е докоснала по положителен начин, а и за някой безумен гаф на сцената.
– Положителна изява беше първият път, когато излязох на сцената на фестивала „Цвете за Гошо”, в памет на толкова обичан музикант като Георги Минчев. Споделях една сцена с много достойни имена в българския рок, и то пред пълна с хора поляна. С това преживяване се докосваш до богата история и си щастлив да представляваш дори миниатюрна част от нея. През годините са ми се случвали и достатъчно безумни неща на сцената. Свирил съм на открито на Нова година при –18 градуса. Бяхме се навлекли като за полярна експедиция и звучахме потресаващо. Едва успявахме да свирим, защото бяхме с ръкавици, а махнехме ли ги, пръстите ни замръзваха за секунди.

– Отправям ти едно предизвикателство – да разкажеш за себе си чрез музиката, която харесваш. Затова оттук нататък ще отговаряш на въпросите ми с песни и групи от плейлистата си. Започваме с това какво за теб е музиката:
– High Hopes на Pink Floyd.

– Какво са за теб успехите?
– Някак все двойствени и нееднозначни. Като историята в текста на Smoke on the Water на Deep Purple.

– Грешките и провалите?
– Свързвам ги с музиката на Placebo.

– Ранното ставане?
– Това е нещо брутално. Звучи ми като музика в grindcore жанра.

– Приятелството?
– Песните на Beatles.

– Любовта?
– Since I’ve Been Loving You на Led Zeppelin.

– Ами романтичните комедии?
– Нещо по-сладникаво, но неустоимо, като да речем Kula Shaker.

– Щастието?
– Yellow на Coldplay.

– Болката?
– С творчеството на Radiohead.

– Смисълът?
– Смисъла не го свързвам с музиката, а с тишината. Най-смислените неща стават на тишина. Като замлъкне чуждата музика, може да се роди собствената.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Това предаване не е гласът на България !
    Ако беше гласът на България първото условие щеше да бъде да се пее на български !
    Няма такава пародия , няма такава грозотия.
    Ей вие с продадените души евроджендърски безлични роби интелектуални инвалиди , засрамете се как се продавате на соросоидите за 2 ст. пеейки само на чужд език в предавене което се казва гласът на България !
    Вие не представлявате българския народ нито България и не заслужавате уважението ни !

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.