Младите археолози анализират пластовете и обработват находките на калето край Горна Оряховица

Екипът ще се опита да разкрие и части от Северната стена

Ученици активно участват в проучването на древната крепост Ряховец край Горна Оряховица. Лятната археологическа школа вече се утвърди като любимо занимание за любознателни младежи. За трета поредна година със съдействието на кмета на железничарския град инж. Добромир Добрев и на директорите на училища, са създадени групи, които по график се включват в археологическите експедиции на калето.

Разкопките на твърдината се провеждат от 4 години от екип с ръководител Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица и научният консултант проф.д-р Хитко Вачев.

„Лятната школа беше създадена през 2016 г. и оттогава с всяка следваща година разширяваме обхвата и. Първоначално учениците работеха на крепостта по един ден, но в момента участват в проучванията по цяла седмица“, обясни Илиян Петракиев.

Общинската управа на Горна Оряховица осигурява транспорт на учениците до обекта. Заниманията на момчетата и момичетата продължават от 7 до 14 часа. Благодарение на спонсори на децата са осигурени специални тениски, инструменти, ръкавици, както и закуски и по 1,5 литра питейна вода.

До момента за трите сезона в инициативата са участвали общо 84 младежи. Това лято са се включили и ученици от СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново, които са от кръжока по археология, създаден от Илиян Петракиев. Клубът е сформиран по проект „Твоят час“ и за младите археолози са предвидени занимания в рамките на 60 часа годишно.

„В първите 40 часа десетокласниците усвояват теория. Научават как се е зародила науката археология, получават информация за най-известните проучватели и значими обекти, запознават се с отделните периоди от най-дълбока древност до наши дни“, споделя Илиян Петракиев.

Учениците имат възможност да работят с геодезични инструменти, придобиват умения за фотометрично заснемане, както и обработка на материалите с дрон и специален софтуер. Създават и водят инвентарна книга, в която описват находките от предходния сезон. По време на заниманията младежите е трябвало да изготвят доклади за отделни значими за Велико Търново археологически обекти. Изключително интересна за тях е била лекцията, изнесена им от специалиста по палеозоология Касежан Самфора от Иран, която им разкрила тайни при анализа на животински кости според следите по тях.

Във всеки от часовете Петракиев е показвал на кръжочниците материали от различните епохи- праисторическа, тракийска, древногръцка, римска и средновековна. Благодарение на това учениците могат да отличават артефактите и да определят датировката.

Десетокласниците от кръжока вече имат сериозна теоретична и практическа подготовка. Преди да стартират разкопките на крепостта Ряховец, Илиян Петракиев е правил теренни проучвания около Боженци и възпитаниците му присъствали в реална археологическа среда, като добивали умения да боравят с карти, с Географската информационна система и с GPS. Научили са се как се разделя проучваната площ на полигона, как се въвежда получената информация.

„Сега тези знания и умения ги прилагат при разкопките на Ряховец. Децата пожелаха сами да си отворят нов квадрат с размери 5 м/5 м, където не е копано до момента и захванаха самостоятелно проучване на участъка. Тази година целта на разкопките е изследване в дълбочина на пластовете, за да се установят и по-ранни периоди“, разкри Илиян Петракиев.

Тъй като през настоящия сезон археологическият екип разполага с по-добро финансиране в сравнение с предишните лета, плановете са разкопките да продължат поне 40 работни дни. Проучвателите се надяват да задълбочат постигнатите до момента резултати. За работата е осигурено поредно финансиране в размер на 20 000 лева от Община Горна Оряховица, Министерството на културата е отпуснало 13 000 лева и за първи път Националният исторически музей е осигурил 5000 лева.

„Продължаваме да работим по секторите, които сме изучавали, но целта е да дълбаем под пластовете, разкрити досега. Работата по Западната порта ще продължи. Тя е най-добре стратиграфски установена – най-дебелият културен пласт е там и се надяваме да слезем под нивото от 13 в., което сме проучвали до сега“, обясни Петракиев.

Очакванията са да се разкрие още по-ранен пласт от живота на крепостта.

„По същия начин ще работим и в централната й част. Като цяло идеята ни е да направим хронологичен разрез на Ряховец и да достигнем до първото заселване на крепостта“, коментират археолозите.

Търсенето за заселване от предишни епохи ще продължи и в централната част на крепостта, където в предишните години бяха открити няколко жилища от 13 в. Екипът ще се опита да разкрие и части от Северната стена, като тук целта е да се помогне с повече данни за проекта, който Общината ще подготвя за консервация на крепостта и превръщането и в туристически обект.

Археолозите ще обърнат внимание и на сектора, в който още в първата година на проучванията бяха открити осем цели съда от бронзовата епоха. Ще се търсят следи от живот от предишни епохи и археолозите се надяват да попаднат на артефакти от желязната и ранно-бронзова епоха.

Археолозите очакват резултатите от ДНК анализа на останките от скелет, който бе открит на крепостта и за който се предполага, че е на индивид от кумански произход. Анализът се прави в Харвард, заедно с голямото ДНК проучване на находки от палеолитни селища. Въпреки, че находката от Ряховец е от Средновековието, тя също беше включена в изследването. Резултатите от анализите се очакват с голям интерес, заради теорията, че крепостта по време на Асеневци е била населявана от кумани.

„Защо пък да не намерим и нови доказателства за това?“, подчертават изследователите.

Илиян Петракиев сподели, че заради всичко това работата на обекта е изключително интересна за учениците. След първата експедиция, двама възпитаници на СУ „Вичо Грънчаров“ в Горна Оряховица толкова се били впечатлили от разкопките, че направили стенопис, който изобразявал всички археологически дейности и го експонирали в класната си стая. Тези момчета вече са студенти по изобразително изкуство в София, но творбата им е на видно място в школото и провокира интереса и на настоящите ученици.

„Всяка година работата не приключва на крепостта, а продължава в двора на Историческия музей в Горна Оряховица в рамките на инициативата „Семейни съботи“, по време на които откритите при разкопките артефакти се почистват, сортират, учениците рисуват керамика“, изтъква Илиян Петракиев.

Той разкри, че се предвижда през есента младите изследователи да наблюдават геофизични проучвания в северното подножие на крепостта Ряховец, където се предполага, че е бил разположен Темний град. За тази дейност от Министерството на културата са отпуснати 4000 лева, а за продължаване на теренните обходи, които стартираха миналата година, са осигурени 5000 лева.