Прекарала е половината от 80-годишния си живот в изгнание

Мнозина я наричат Фарах Диба (моминското й име). До изгубеното си царство след революцията от 1979 г. е живяла като в приказка. Следва загуба на власт и родина, смърт на съпруга и две от децата й. Днес 80-годишната забележителна жена живее в САЩ и твърди, че все още нищо не може да я прекърши.

[modula id="3132536"]

Студентката покорява владетеля

Фарах Диба е родена на 14 октомври 1938 г. в Техеран и е с азербайджанско потекло. Семейството й е богато, но смъртта на баща й ги принуждава да изоставят вилата си и да се приютят при роднини.

Девойката получава образованието си в Техеран и в Париж. В ученическите си години се увлича по спорта и дори е капитан на баскетболния отбор. След завършване на лицей в родината си започва да се занимава с архитектура и се записва в Ecole Speciale d’Architecture в Париж.

На прием в иранското посолство през 1959 г. е представена на шах Мохамед Реза Пахлави като една от иранските студентки, обучаващи се във френската столица.

Девойката спечелва сърцето на владетеля, двамата се връщат заедно в Техеран и на 1 декември обявяват сватбата си.

От този момент Фарах се превръща в една от най-популярните жени в света.

Сбъдната мечта за наследник

Шахът поръчва за избраницата си разкошна тиара, която да сложи на сватбата. Бижутерът Хари Уинстън използва за направата й 325 различни брилянта, а украшението тежи около 2 кг. Фарах много обича тиарата и после често блести с нея на различни събития.

Това е третият брак на 50-годишния шах, който дотогава няма наследници. Първата му съпруга, Фаузия, е египетска принцеса, наполовина немкиня. Тя е една от най-влиятелните жени за времето си, но ражда момиченце и бракът се разпада. Шахът много обича втората си съпруга – Сорая, която обаче не го ощастливява с деца и той е принуден да се раздели с нея въпреки силните си чувства.

Липсата на наследник вълнува всички – и народа, и правителството, затова третата сватба на владетеля е посрещната с огромни очаквания и надежди. И наистина може да се каже с увереност, че шахът избира „правилната” съпруга – тя му ражда две момчета и две момичета.

Коронясването й влиза в историята

През 1967 г. шахът коронясва съпругата си като шахбану – „царица” на фарси, т.е. императрица. Да се оцени мащабът на това решение е фактът, че преди събитието арабска жена е удостоявана с подобна титла през далечния VII век: двете сасанидски императрици Борандохт и Азармедохт (ок. 630 г.).

За церемонията трябва да бъде изработена женска корона. Различни ювелирни фирми изразяват желание да станат част от историята и изпращат свои проекти. Шахът избира варианта на Van Cleef & Arpels.

Бижутерът Пиер Арпелс лично се заема с изработката. Интересното е, че всички скъпоценни камъни за украса на короната са ирански и не бива да бъдат изнасяни извън страната, затова са принудени да оборудват специално ателие в подземието на Централната банка.

Арпелс подхожда изключително внимателно към работата си, подбирайки всяко камъче. И ето че след половин година короната е готова – само брилянтите в нея са 1500, а в центъра изумяват огромни изумруди. Прекрасно колие допълва царствения комплект.

Иранците дълго помнят пищната церемония. Императрицата изглежда потресаващо и цялата е обсипана със скъпоценности, плод на изкусна изработка.

Прави чудеса за страната си

Популярността й в страната е огромна. Младата съпруга на владетеля обхожда иранските провинции и общува с хората. Тя всячески се стреми да облекчи съдбата на жените и става пример за всички – образована, владееща няколко езика, елегантна... Става законодателка в модата и усилията й дават резултат – постепенно иранките престават да покриват лицата си и започват да носят европейски тоалети.

Медицинското обслужване е подобрено, има образователен бум, след като иранците започват за изучават по няколко езика, а родителите получават възможност да изпращат децата си (и момичетата) да учат на Запад. Борбата на Фарах за промяна на консервативните възгледи стига дотам, че шахът разрешава в страната да излиза списание „Плейбой”!

Освен това тя се бори за просвещаването на нацията – периодично купува картини на световни художници и ги дарява на музеите, с нейно съдействие в Иран са върнати всички исторически ценности и реликви на шаха, създаден е най-богатият музей на територията на Азия.

Фарах кани Анди Уорхол в Техеран и той създава 12 нейни портрета и 4 на шаха. По спомените й тогава първата творба струвала 25 хил. долара, а всяка следваща - 15 хиляди. Шахът обаче не ги платил, защото били доставени точно преди революцията.

Краят на приказката

В Иран избухва революция, която сваля шаха от власт. На 4 януари 1979 г. той и семейството му са принудени да напуснат страната. Фарах си спомня, че най-тежкият момент в целия й живот били сълзите в очите на съпруга й на аерогарата в Техеран, когато един от офицерите от свитата паднал на колене и го молел да не заминава.

Ислямските власти изискват предаването на бившия монарх, но здравето му се влошава, откриват му лимфом и той умира в Кайро на 27 юли 1980 г., без да му е съдено да се върне в родината си.

Садат, президентът на Египет, предоставя на Фарах и децата й дворец, но след убийството му те напускат страната и по покана на Роналд Рейгън пристигат в САЩ. Там тя живее и днес, като обича да отскача до Франция. Към нея, както и преди, всички се обръщат с „Ваше Величество”.

В Америка също е големият й син - Реза Кир Пахлави, и семейството му. Част от иранските емигранти го наричат „шах” като наследник на престола и глава на династията.

„Продължавам да живея позитивно”

Не може да се каже, че животът на Фарах се подрежда гладко. Губи съпруга си още в началото на 40-годишното изгнание, дъщеря й Лейла се самоубива с хапчета през юни 2001 г. в своя хотелски апартамент в Лондон, синът й Али е застрелян в Бостън преди няколко години.

Как се справя с предизвикателствата тази забележителна жена? В интервю тя споделя уверенията на неин приятел християнин, че Бог особено обича хората в беда и им дава сили. На тези думи тя би отговорила: "Моля те, Господи, по-малко ме обичай!" Помогнали й спортът и любовта към музиката. Изкуство, живопис, медитация, йога - опитала толкова много неща. Наистина се стараела въпреки всичко. През 2003 г. написва книгата An Enduring Love: My Life with the Shah, която става световен бестселър.

За нея винаги е имало само две възможности - или да се опитва да продължи да живее позитивно, или да се прекърши. Предпочитала първото. Дължала го на децата и внуците си, както и на всички хора, които също се борят в този объркан свят.