„Трейс“ изгради най-трудния участък от Коридор №10

Президентът Радев: Коментарите около срещите ми за процедурите по избор за главен прокурор са изкуствена драма

Медицинският надзор проверява случай с починал мъж с ХИВ Според пациентски организации няколко болници отказали да приемат британеца Крейг Харпър

„Слонът, моят приятел”, за когото всички плачехме Индийският филм взривяваше препълнените киносалони, хората го гледаха по 10 пъти

Психично болен мъж уби майка си в Хасковско, заподозряна е и сестра му

Земетресение на територията на язовир „Доспат“

Ивет Лалова спечели квота за Олимпиадата в Токио

Разследват петима, получавали неправомерно инвалидни пенсии в продължение на 10 години Лицата са на възраст между 68 и 70 години

От понеделник Гърция намалява ДДС и разсрочва данъчни задължения, касае и българи

Иван Хаджийски: Психология на нашето иманярство

Фатих Акин хвърля „Златната ръкавица” към зрителите Прочутият режисьор с хорър за сериен убиец

Филмът е вдъхновен от истинска история

Дванадесетият игрален филм на Фатих Акин “Златната ръкавица” тръгна по българските кина с амбицията да привлече ценителите на арт киното. Филмът е вдъхновен от истинската история на серийния убиец Фриц Хонка, живял в Хамбург, където през 70-те години убива няколко проститутки по особено жесток начин.

На пръв поглед Фриц Хонка е жалък загубеняк. Мъжът с изкривено лице прекарва нощите си в кварталната кръчма “Златната ръкавица”, преследвайки самотни жени. Никой от редовните клиенти не подозира, че видимо безвредният Фриц всъщност е чудовище. Хорърът на Фатих Акин “Златната ръкавица”, освен по действителен случай е и по роман със същото заглавие от Хайнц Щрунк. Любимият бар на Фриц Хонка е “Златната ръкавица” – място, където блудкави немски песни разчувстват до сълзи пияниците, а пиенето е рефлекс срещу болката и копнежите.

“Филмът ми е портрет на психичноболен индивид, чиито убийства не могат да бъдат обяснени със социалните условия. Разбира се, човек може да се пита дали жените, които убива имат роднини, имам предвид, защо никой не пита за тях? Но не бих обвинявал, предвид времето, в което се развива историята. Подобни неща все още се случват и днес. Хора умират в квартирите си и в социални домове и гният със седмици. Само заради смрадта хората забелязват, че някой е умрял. Тази миризма на разпад също присъства и тук. Освен това човек се опитва да е исторически верен в такъв филм.

Но и не иска миналото да изглежда просто като вехто и прашно. Който прави това, не е забелязал някои от последните развития в киното. Филмът ми може да е ситуиран във вчерашния ден, но може спокойно да бъде и в днешния”, споделя Фатих Акин.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.