Нападение с хладно оръжие в столичния квартал „Хаджи Димитър“, три жени и дете са в „Пирогов“ Извършителят е 24-годишен мъж

ЕС удължи с шест месеца икономическите санкции срещу Русия

Токът за бита ще поскъпне с 10-15 на сто Заводите купуват само 10% от електроенергията си от борсата

Разбиха клетка на ИДИЛ, действала под прикритието на благотворителна организация

Кийт Ричардс спрял алкохола Музикантът става на 75 г.

КПКОНПИ извършва две проверки на министър Горанов – за корупция и конфликт на интереси

Препънаха закриването на Правителствена Патриотите „против”, искат решение на Коалиционен съвет

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 14 декември 2018

Джендърите атакуват

Антониу Гутериш съобщи, че страните в йеменския конфликт са се споразумели за примирие

Патриотите предлагат данъчни облекчения и при осиновяване

Гей билбордове слагат и в София (всичко по темата) Скандалните фотоси били част от информационна кампания

Задигнаха багер на музикант

Шефът на бюро „Зелена карта“ подаде оставка

Джон Болтън: Не виждам условия в обозримо бъдеще за среща между Тръмп и Путин

Финансистът Емил Хърсев пред „Труд“: Да преговаряме за еврозоната заедно с Чехия и Румъния Потребителите преминават от най-скъпите бързи заеми към по-евтините банкови кредити

Снимка: Пламен Стоименов

България вече направи първите стъпки към влизането ни в Банковия съюз на ЕС и „чакалнята за еврото“. Предстои да се промени и законодателството, така че Европейската централна банка да поеме чест от надзора над банките в страната. Наред с това кредитите за гражданите нарастват с много бързи темпове. С въпроси на къде ще вървят лихвите по кредити и депозити и как промените в надзора и влизането ни в еврозоната ще се отразят на баните, икономиката на страната и доходите на хората се обърнахме към един от най-видните финансисти Емил Хърсев.

– За да ни приемат в „чакалнята за еврото“ от нас беше поискано да се присъединим и към Банковия съюз на ЕС. Какво реално означава да прехвърлим част от надзорните функции от БНБ на Европейската централна банка (ЕЦБ)?
– Не част, а всички надзорни функции. Това е решение, което се отнася не само за нас, а и за всички държави, които искат да се присъединят към еврозоната. Очевидно е, че когато влезем в еврозоната трябва да въведем този механизъм. Банковият надзор в цялата еврозона трябва да има общи правила и общи принципи. Друг е въпросът, че самият Централен европейски надзорен орган се очаква да контролира най-големите банки в Европейския Съюз. А надзорът върху останалите ще бъде чрез националните контролни звена. Даже предполагам, че в България няма да има банка, която да подлежи на пряк надзор от ЕЦБ когато стъпим в еврозоната. Но така или иначе надзорните правомощия трябва да са на един орган за да се подчиняват всички банки от еврозоната на едни общи правила.

– Има ли проблем за страната, от това че трябва да се присъединим към Банковия съюз на ЕС, като въведем механизъм на тясно сътрудничество с ЕЦБ още с влизането ни във валутния механизъм ERM 2, известен като „чакалнята за еврото“?
– Въпросният Банков съюз всъщност още не съществува в онзи вид, за който всички говорят. Той сега тепърва се изгражда. Институциите още не са изградени, нито надзорните правила, нито общата система за гарантиране на депозитите, която е предвидена. Съществуват едни много сериозни противоречия между основните държави членки на еврозоната и се предполага, че в близките няколко години той няма да се създаде. Банковият съюз ще съществува като една книжна общност, без основните си механизми. Банковият съюз е открит за абсолютни всички страни от Европейския съюз. Всички държави членки могат да се присъединят – както държавите от еврозоната, така и останалите. Нямаме пречка още днес да се присъединим към този съюз. Но разбира се, както правилно подчертават всички, по този начин ще платим само тежестите от членството в еврозоната без да имаме което и да било от предимствата. Затова българските власти засега се въздържат от присъединяване.

– Какви вноски ще трябва да правим в Европейския фонд за преструктуриране на банките?
– Това е договорено още през 1914 г. Това е един от европейските стабилизационни механизми. Вноските се определят в зависимост от тежестта на националната икономика в европейската, населението на съответната държава и др. фактори. 400 млн. лв. са предвидени в бюджета ни за следващата година за тази цел.

– България ще може ли да ползва средства от Европейския фонд за преструктуриране на банките?
– Разбира се. Естествено, че ще може да се възползва и то по правилата, предвидени за всички членове на еврозоната. Но дано да не се налага да се възползва.

– Имаше информация, че практиката е да се спасяват само големи банки с активи над 50 млрд. евро, а при проблеми с останалите по-малки трезори от еврозоната се стига до фалит.
– Няма никаква практика. Не може да има практика за нещо, което не съществува. Сега тепърва ще се формира Банковият съюз. А каква практика ще се формира ще видим.

– Банките в България готови ли са за влизането ни в Банковия съюз?
– Когато някой е поискал лиценз за банка, той се съгласил да се подчини на българския закон, или на закона на държавата, в която е поискал лиценз. Няма кой да пита повече банките. Въпросният Банков съюз означава единен регулаторен механизъм за банките в еврозоната и изобщо в ЕС. Още през юни беше подчертано, че условията, при които България ще се присъедини към еврозоната след това ще се прилагат към всяка следваща държава, която ще се присъединява. От известно време предлагам на българското правителство следното: понеже това, което ние ще договаряме за нашето присъединяване ще се отнася за всички страни след нас, то честно е правителството да води преговорите с Европейската централна банка и Европейската комисия по този въпрос максимално открито, с максимална светлина и прозрачност като покани да участват в тези преговори представители на министерствата на финансите и централните банки на всички други европейски страни, които не са се присъединили към евроно, нямат дерогация и съответно имат задължение да се присъединят към еврозоната. Това са Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Това би било честно към тях.

– Все още ли изпълняваме критериите за влизане в еврозоната – инфлацията у нас от няколко месеца е доста висока?
– Разбира се. Инфлацията изобщо не е висока, в смисъл не е двуцифрена, каквато инфлация сме имали през годините. Инфлацията не надвишава сериозно средната за Европейския съюз и еврозоната. Освен това критериите от Маастрихт изискват инфлацията у нас да се сравни с тази в страните с най-висока инфлация и да не я надвишава с повече от 1,5%.

– Каква е прогнозата ви за движението на лихвите до момента на влизането ни в еврозоната и след това?
– Определено лихвите ще вървят нагоре. А влизането ни в еврозоната ще доведе до понижаване на лихвите, защото ЕЦБ ще бъде кредитор от последна инстанция. Банките ще имат нужда да поддържат много по-малка ликвидност, защото ще имат достъп до кредитор от последна инстанция, което намалява издръжката на финансовите институции. Сега банките трябва да поддържат средства, които не дават като кредити на клиентите, а ги държат на депозити с отрицателни лихви. Така че, с присъединяването ни към еврозоната ще наблюдаваме спад на лихвените нива.

– Кота лихвите по кредитите в България ще тръгнат нагоре?
– Мисля, че те вече са тръгнали нагоре. Бавно върви този процес и това е нормално.

– Това ще доведе ли до повишаване на лихвите и по депозитите?
– В крайна сметка, в един момент – да. Но този въпрос е значително по-сложен тъй като рефинансирането на банките не е базирано само на българския пазар. То изключително много зависи от стратегиите на самите бани. Много от банките в България са част от международни банкови групи. Те бяха ограничили финансирането на българските си клонове, но сега забелязваме, че постепенно го връщат. Това са вътрешни решения на международни банкови групи и един Господ знае как те ще разглеждат вътрешното разпределение на ресурсите, с които разполагат.

– Може ли да очакваме, че с влизането ни в еврозоната цените ще нараснат?
– Не. Имаше такъв ефект от привързване към еврото в страни, които имаха валута с много широк интервал на плаване, като например Гърция е много типичен случай. Това се случи и в Италия и в някои други страни. Там се наблюдаваше едно рязко увеличение на цените, което обаче трая твърде кратко време и не се отрази сериозно на годишната инфлация. Но ние консумирахме този ефект през 1997 г., когато привързахме лева към германската марка. Този период вече го минахме.

– Ще има ли положителен ефект от влизането ни в еврозоната за туризма и за доходите на хората?
– Абсолютно. Разбира се, че може да го очакваме, защото това ще бъде съвсем друго състояние на националната ни парична единица, това е излизане от валутния борд с една много по-широка възможност за кредитиране. И резултатът ще бъде точно този. Засилване на туризма, на всички външнотърговски връзки, премахване на съществуващия валутен риск от гледна точка на всяка стопанска единица – банка и фирма. Този риск просто ще изчезне. Засега така или иначе има някакъв остатъчен валутен риск за лева. Винаги има шанс да се съберат 240 души в залата на Народното събрание да вдигнат ръка и да променят съществуващи валутен курс за обмяна на лева с еврото. Това е валутният риск.

– Според данни на БНБ ръстът на потребителските кредити е над 15% на годишна база. Това твърде много ли е, необходимо ли е охлаждане на кредитирането?
– Не, не мисля. Тук има един процес на трансформация на алтернативни канали за финансиране към банков кредит. Става въпрос за т.н. бързи кредити, за заеми срещу залог на имущество. Намаляват и търговските кредити, които не са отпуснати от банки, а се предоставят от самите търговци. Но за тях нямаме пълни данни, защото те не влизат в статистиката на БНБ. Така че имаме една трансформация, която разбира се цели намаляване на лихвените разходи на потребителите. От най-скъпите бързи заеми, през заеми срещу залог от заложните къщи, те преминават към по-евтиния банков кредит, който банките постепенно им отпускат. Така че зад това увеличение на банковите кредити с 15% се крие не само увеличение на заемите, а и трансформация на вече налични заеми към по-евтини кредитни продукти.

– Защо тогава БНБ реши за повиши антицикличния буфер на 0,5% от 1 октомври 2019 г.?
– Защото се води от аналогичните решения на Европейската централна банка и предложенията на Международния валутен фонд. Това е една чисто рефлекторна политика според мен.

– Според официалните данни на БНБ лошите кредити намаляват. Това се дължи на факта, че хората и бизнеса са по-добри платци, или банките просто продават лошите си кредити?
– И на двете едновременно. През годините на кризата много фирми закъсаха и фалираха. Това доведе до натрупване на лоши кредити. Но постепенно този процес се нормализира и ние излязохме от кризата и депресията. Сега вече има едно бавно, но сигурно оживление, на което се дължи и повишената събираемост по новите заеми. А за старите заеми от една страна върви ликвидация на обезпеченията, а от друга банките изписват загуби и на това се дължи намалението на тези кредити, които остават като проблемни в балансите на банките.

– Защо кредитите за гражданите нарастват доста по-бързо от тези за бизнеса?
– Защото банките се ориентират агресивно към този сегмент. България е доминирана от чуждестранни банки. Тяхната целева ниша е т.н. ритейл, т.е. продажби на дребно. Това се счита за по-сигурния, по-нискорисков вариант. Това е порочно според мен, не допринася за българската икономика, но това са частни интереси. Тези банки са тук за да печелят, а не за да развиват българската икономика.

– Има ли основание банките да се страхуват от новите финтех компании, които предлагат разплащания?
– Те са в известна степен алтернатива на нетърговските разплащания. При търговските сделки разплащанията най-често са комбинирани с гаранционни сделки, с кредитиране, така че не мисля, че банките ще бъдат изместени от сегмента на разплащанията между фирми. Но в потребителските разплащания определено в бъдеще ще доминират финтех компаниите, т.е. онези от тях, които оцелеят в страшната конкуренция помежду им. Новите регулации, които засягат и този вид компании са свръх полицейщина, налагана във финансовия сектор по линия на мерките срещу изпирането на пари. Това е един лозунг, а не че има изпиране на пари в такава степен, в която се увеличават изискванията към финансовия сектор. За да хванем 10 бандита, ние налагаме на 10 милиона собственици на сметки да разнасят купища хартия и да декларират какво ли не. Просто за да хванем едни невежи, които евентуално ще започнат да използват тепърва финансовата система за пране на пари, защото тези, които вече са започнали да я използват са си свършили работата, те са вече вътре. Ограничава се достъпа до финансовата система на потенциални престъпници, които ще изпират пари. Но това е световен проблем, не е проблем на България.

Нашият гост
Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. Завършил e ВИ “К.Маркс” (УНСС), с докторат по финанси (1987 г.). Израства в кариерата от университета, където е бил асистент, до директорските постове в Минералбанк (1987-1991 г.), Булбанк и БНБ (1991-1993 г.). Сега е доцент по банково дело в УНСС, инвестиционен консултант и собственик на “Хърсев и Ко”.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.