Мачовете и спортът по телевизията днес, понеделник, 20 януари 2020

На 20 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 20.01.2020

Властелинът на екрана 100 г. от рождението на гения на киното Федерико Фелини

Предотвратиха опит за бягство от затвор край Амстердам

Филтрите за комини дават чист въздух на София Ефективността им е 80% и се усеща веднага. 100 устройства са спестили 1.5 тона вредни емисии за по-малко от година, предстои монтажът на общо 2000

Водата за Перник – без риск за София Вместо да източват язовира, ще захранват града

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 януари 2020

Емил Димитров: Да се прекара водата от „Мало Бучино“ до Перник е едно изключително голямо начинание

За демократите обвиненията срещу Тръмп са неоспорими Президентът играе голф във Флорида

Купуваме летни ваканции у нас с 40 на сто намаление

АТАКА с 5 въпроса към БСП за вота на недоверие

Тенис под дима от пожарите

Повече пари за реклама на наше вино в Китай Увеличават помощта само за бутилки със защитено наименование или произход

Путин се похвали с напредък по Либия Конференция в Берлин събра над 10 световни лидери

Ходене по мъките Паисиевата история, Държавна сигурност и глобалистите

С изкуствена усмивка проф. Божидар Димитров предава “История славянобългарска” на зографския игумен Амвросий. Отзад президентът Петър Стоянов гледа през очилата на глобалист.

Старите ръкописи трябва да се съхраняват в специална климатична среда, каквато няма в манастирската библиотека

Ходене по мъките извървя най-българската книга. След две столетия в чужда земя Паисиевата история се прибра в отечеството, за което е написана. Дойде нелегално, заключиха я на тъмно, видяхме я само за малко. После доморасли глобалисти я прогониха обратно.

Паисий започва историята в Хилендарския манастир и я завършва в Зографския. В лето 1762 от рождението на Христа. Като таксидиот, събирач манастирски помощи, светогорският монах обикаля българската земя. С него е и книгата, която родолюбци преписват и предават от ръка на ръка.

Известни са около 70 преписа и преправки. Най-ранният е на Софроний Врачански от 1765 г. През 1844 г. Христаки Павлович издава печатен вариант със заглавие “Царственик или История болгарская”. Писмовната традиция обаче не прекъсва. Дори в късната 1880 г. е направено ръчно копие тъкмо по “Цартвеника”.

Оригиналът на историята, която е нейната чернова, остава в библиотеката на Зографския манастир. Никой обаче не обръща внимание на реликвата. През 1903 г. фолклористът Антон П. Стоилов я преглежда и определя като препис. Истината вади на светло многозаслужилият изследовател на българската старина Йордан Иванов. Бъдещият академик разказва:

“Като се занимавах в същата библиотека през месеците декември и януари 1906-1907 г., бях честит да проуча ръкописа и да се убедя, че той не е никакъв препис, а същински първообраз на Паисиевата българска история. Тогава преписах една част от паметника. През пролетта 1907 г., на връщане в София, обявих за находката в едно от заседанията на Историческото дружество, а през юли същата година, при второто си посещение на Св. гора, снабден със снимка на Паисиевия подпис в разписката от 1761 г., разгледах и палеографски ръкописа, фотографирах части от него, други преписах, напълно убеден, че имам работа с автографа на Паисия.”

Подписът на Паисий Хилендарски и неговият восъчен печат стоят под разписка, срещу която е получил пари и вещи в град Карловци. Тогава в “немската земя”, по думите на черноризеца, сега Сремски Карловци в границите на Сърбия.

През 1914 г. Българската академия на науките публикува първообраза на “История славянобългарска”. В предговора Йордан Иванов прави прецизен анализ на текста. Всички букви от подписа на Паисий съвпадат графично с тези в историята. Доказано е автентичното перо на първия будител за национално възраждане.

Истинско щастие е, че този реликвен за нас книжовен паметник е оцелял на Атон. Тамошните монаси са пословични с нехайното, престъпно отношение към книгата. В монографията “Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете” проф. Куйо Куев изнася потресаващи факти. Калугерите например използвали за стръв пергаменти. От кожа на неродено агне, пергаментът бил най-добър за улов на средиземноморски паламуд.

“История славянобългарска” оцелява, защото е написана на хартия, на която рибата не кълве. Но е в окаяно състояние, дори не е подвързана. Чак когато Йордан Иванов обръща внимание на ръкописа, зографското братство го събира между две корици. “При подвързията обаче било изрязано по 5-6 милиметра от бялото поле на листата и с това са повредени по няколко букви от маргиналните бележки”, сочи литературният историк.

В това осакатено състояние книгата е забравена до 1972 г. Тогава за нея се сеща новосъздаденият отдел “Културно-историческо разузнаване” към Първо главно управление на Държавна сигурност. “Ще бъдат проучени възможностите за подмяна оригинала на Паисиевата история с изработено от нас копие”, планират оперативните работници.

Цяло десетилетие продължава подготовката на операцията с кодово име “Маратон”. Разкритията по нея са на колегата журналист Христо Христов. Първият опит да се проникне в Света гора е през 1984 г. Провал, защото гръцките власти отказват разрешение на агента под прикритие Христо Маринчев да стъпи на Атон.

Следващата година с мисията са натоварени Иван Генев и Венцислав Агайн. Двамата – мними дипломати в Солун и Атина. Към тях е прикрепен реалният Динко Пехливанов от посолството ни в гръцката столица. Той е за “камуфлаж”, не е посветен в конспирацията.

На 18 декември 1985 г. тройката влиза в манастирската библиотека, чийто пазител е дядо Пахомий. Носят плексигласова кутия, в която да запечатат историята. Уж за консервация от вредната външна среда. Скришом носят и копие на оригинала. Генев баламосва отчето да донесе някаква друга книга от втория етаж. “Когато дядо Пахомий се върна, ние вече бяхме поставили копието в кутията и я залепихме, като му дадохме указания да не се отваря”, свидетелства той.

Под дрехите на Агайн оригиналът отива в нашето генерално консулство в Солун. Прехвърлен е в посолството в Атина и с дипломатическата поща пристига в България. Тук е заключен в служебната каса на разузнаването. До 1997 г., когато вече бяхме демокрация.

“Тогава – разказва проф. Божидар Димитров – началникът на службата генерал Бриго Аспарухов, подразбрал, че ще бъде уволнен, ми предаде ръкописа, смятайки, че аз имам по-големи шансове да го опазя за България. За съжаление и аз не успях да опазя ръкописа. Почти веднага след обявяването и излагането му (след консервация и реставрация, разбира се, извършено от специалисти от НИМ) президентът Петър Стоянов заяви, че ръкописът трябва да се върне в Атон.”

Петър Стоянов наскоро беше избран с домашен вот, но му трябваше външна подкрепа. Членска карта в клуба на глобалистите, които работят за заличаване на националното в името на интернационалното. Тази идеология е плагиат от Комунистическия интернационал. Без народностни и етнически предразсъдъци – всички сме в един всемирен компот. Като едноклетъчните в зората на еволюцията.

Президентът сформира екип от съмишленици. Премиерът Иван Костов вдигна два пръста като Исус и благослови мероприятието. Той разпродаде България за по левче, какви там пет лева за някакво си светогорско писание. На 12 януари 1998 г. с тържествен ритуал “История славянобългарска” беше връчена на зографския игумен Амвросий. Въпреки всенародните протести, които властимащите подметоха под черджето на историята.

Петър Стоянов пилатовски си изми ръцете с аргумента, че връща реликвата в български манастир. Прах в очите на вярващите! Зографската обител само формално е наша. Уж автономният полуостров Атон юридически е подчинен на Гърция, а духовно на Цариградската патриаршия.

Глобалистите от кръга на Стоянов осъдиха Паисиевата история на бавна смърт. Печален край на нейното ходене по мъките. Старите ръкописи трябва да се съхраняват в специална климатична среда, каквато няма в манастирската библиотека. Има в Националната библиотека в София.

Без това условие страниците се разпадат. Никаква механична реставрация и консервация не може да спре гибелния процес. Един ден най-българската книга ще стане на прах.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.