Холивудски ГУЛАГ

„Мавританецът“ е историята на политическия затворник от XXI век

Филмът с Джоди Фостър и Тахар Рахим е базиран на дневника на Мохамед Улд Слахи от Гуантанамо

„Мавританецът“ на Кевин Макдоналд излиза на екран с Джоди Фостър и Тахар Рахим, вече номинирани „Златен глобус“ за своите роли в този филм. Филмът е базиран на дневника на Мохамед Улд Слахи от Гуантанамо. Той гние 14 години в концлагера в американската военна база в Куба. Дори руският зрител, запознат с литературата за концлагерите, при филма на Макдоналд ще онемее, предизвиквайки в него мрачния мем: „който е бил в Гуантанамо, ГУЛАГ ще му се види като цвете“.

Родът на Слахи с право се гордее със своя Мохамед: синът на бедуин, който се е изучил за инженер в Хамбург и владее свободно три европейски езика. Пристигайки на сватбата на един от своите роднини, той за минута напуска семейната палатка, защото полицията иска да говори с него. Излиза от нея и изчезва. На календара е месец ноември 2001 г., и това е вторият месец от глобалната „война с тероризма“. След повече от 3 години като по чудо се разкрива, че той е затворник на Гуантанамо, където ЦРУ води и затваря ислямските „терористи“, похитени по целия свят.

Мохамед е обречен. Не само защото Гуантанамо е черната дупка, не попадаща под всякаква юрисдикция, тук може да се направи всичко. Мохамед е обречен двойно. На показания процес по делото за 11 септември на него му се падна да играе ролята на свещената жертва, основният вербовчик на камикадзетата от „хамбургската клетка“. Не че той беше напълно чист. Няколко месеца той воюва в редиците на талибаните. И веднъж дори дава кръв за свой приятел и братовчед ислямист. Нещо повече, твърди се, че неговия братовчед, се е обаждал по сателитния телефон на бин Ладен. 

Мохамед не отрича всичко това, но то не е достатъчно за неговите палачи. След няколко месеца на ужасяващи изтезания, той се подписва под нещо, без да погледне всичко, което му е поднесено. Е, другарят Вишински правилно е отбелязал, че в буржоазния свят признанието е „кралицата на доказателствата“.

Мохамед е тройно обречен. Прокурорът на процеса - полковник Коуч (в ролята е Бенедикт Къмбърбач), има своя собствена сметка за уреждане с терористите: командирът на един от отвлечените самолети е бил най-добрият му приятел. С защитата на Мохамед са заема известната адвокатка Нанси Холандър (в ролята е Джоди Фостър), „хуманитарен кръстоносец“, която воюва с властите още от виетнамските времена. ЦРУ ще й предостави любезно неговото досие от над 1000 страници, само че тя няма да може да прочете нищо, защото всичко от първия до последния ред е засекретено от съображения за държавна сигурност. В изследването си за маккартизма разгледах подобни досиета за тормоз, които ФБР е съставило за семействата на своите жертви.

Слабото звено в заговора срещу демокрацията предсказуемо се оказва железния Коуч. След като узнава за беззаконието на изтезанията, той преминава на страната на доброто и е белязан като предател – той помага на Холандър. Мохамед обаче е оправдан през март 2010 г., но ще бъде освободен едва през октомври 2016 г. Администрацията на Обама, която обеща да затвори концлагера, ще направи всичко възможно да го задържи зад бодливата тел, подавайки обжалвания след обжалвания към съда. Е, този мъж, трябва да е благодарен, че е жив. За разлика от своя колега затворник, който е представен с името Марсел, и с когото Мохамед тайно разговаря по време на разходките в затвора.

Разбираемо е, че всичко за Гуантанамо е затъмнено дори в сравнение с концлагерите на ХХ век. Ясно е, че Макдоналд иска да достигне до съвестта на американците. Но проблемът е, че всичко за Гуантанамо е известно отдавна, дори известният Майкъл Уинтърботъм засне квазидокументалния филм „Пътят към Гуантанамо“ (2006), спечелил наградата за най-добра режисура на Берлинале, но съвестта все още спи.

Е, носителят на ''Оскар'' за документалния филм за смъртта на израелските олимпийски спортисти в Мюнхен (1972) избра най-добрия вариант за диалог с американската общественост. От една страна, "Мавританецът" е заснет в баналния жанр на съдебната драма. Мохамед е идеалната жертва която може да предизвика симпатия. Вашият човек за показ. Почитател е на телевизионни сериали, като "Закон и ред", не е загубил своето чувство за хумор след мъченията. Той небрежно се шегува с приятелите на Чарли Шийн, след което тъжно се нахвърля на тъмничаря: „Ти си добър войник, точно като Джи. Ай. Джо“, легендарния герой от Втората световна война и холивудски екшън герой. 

Въпросът „Кой те изпрати, тебе куче, в Афганистан“ напълно се противопоставя на ''Да, ти си изпратен, да се бориш срещу безбожния комунизъм''. И той ще изнесе реч на процеса в най-добрите традиции на Холивуд, където казва, че е израснал в задника на света, и където всички са се страхували от всичко, били са невероятно щастливи, когато са попаднали в свободния свят. И той е бил още по-щастлив, когато е попаднал в американски затвор, а Америка е сияйният град, в който никой не може да бъде затворен ей така без нищо.

От друга страна, самият Макдоналд добре осъзнава спекулативния характер на подобен подход към темата за глобалния държавен тероризъм. Ако Мохамед беше неграмотен камилар, който се оказва на грешното място в неподходящото време, той все още нямаше да заслужи това, което му се стоварва на гърба.

Но филм за муджахидина-пастир на кози, попаднал в тайния затвор на ЦРУ, подобен на великолепния филм „Необходимо убийство“ на Йежи Сколимовски (2010), просто нямаше да бъде забелязан от света. Умният Макдоналд увива горчивата плънка в звездна холивудска обвивка, с квазидокументални ретроспекции, където Мохамед се проявява не като остроумник, интегриран в западната цивилизация, а просто като страдащо от мъченията тяло. Кой знае колко още от тези тела изнемогват в концлагера, който функционира и до днес под най-прекрасния образ.

Премиерата на филма се очакваше да е на 19 февруари в САЩ, а в главните роли са Джоди Фостър, Тахар Рахим, Закари Леви, Шайлийн Уудли и Бенедикт Къмбърбач. 

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Коментари

Задължително поле