Китайската диаспора е най-голямата в света, и вече наброява над 60 млн. души. И този брой продължава да расте, тъй като все повече хора учат в чужбина. В същото време представителите на Поднебесната империя казват - Китай е там, където има китайци, което означава, че Китай е навсякъде.
Чайнатаун по цялата планета
Китайската диаспора се нарича Хуацяо. По отношение на населението тя вече е почти еквивалентна на 25-та по големина държава в света. Като цяло, китайските имигранти притежават осмите по големина активи в света. Това означава, че те могат да имат същото въздействие върху глобалните процеси като икономически развита страна. Предполага се, че представителите на Хуацяо притежават активи за над $2,5 трлн.
Хуацяо има във всички големи столици и мегаполиси на планетата. Например почти 750 000 китайци живеят в Ню Йорк, 630 000 в Торонто, 530 000 в Лос Анджелис, 300 000 в Париж, 200 000 в Сао Пауло и 150 000 в Лондон.
Китайската диаспора в Русия е една от най-бързо развиващите се. В същото време обаче официалната и неофициалната нейна численност много се различава. По този начин руското преброяване на населението показа, че в Русия има по-малко от 30 000 китайци. Изследователите от Руската академия на науките оценяват този брой на 400 000, а тайванската комисия по въпросите на своите сънародници ги смята че са почти 1 млн. души.
Диалектите са много, но идентичността е само една
Официален Пекин е в уникално и сложно положение, тъй като често се идентифицира в целия свят с цялата китайска диаспора до такава степен, че понякога те я разглеждат като неразделно цяло или погрешно се приемат едното за другото.
Но главното съображение, с което се определя политиката към диаспората, е разликата между Хуацяо и Хуарен. Хуацяо са китайски граждани, живеещи в чужбина. Хуарен са чуждестранни граждани, които са китайци по произход и етническа принадлежност. Освен това разграничението е активно и подвижно. Китайското правителство се е погрижило двете групи на диаспората да попаднат в различни сфери на политиката: Хуацяо са в сферата на вътрешната политика на Китай, докато Хуарен са в юрисдикцията на китайския апарат за външните работи.
Китайската етническа принадлежност сред Хуацяо отдавна се смята за общ маркер за идентичност, дори ако диаспората има различни гражданства. Това е, което свързва задграничните китайци в различните страни, въпреки че те говорят различни китайски диалекти като хокиен, кантон или теочи.
Родната провинция дава трилиони
При настоящия ръководител на китайската държава Си Дзинпин официален Пекин погледна по нов начин към своята диаспора. С нарастването на икономическата мощ на страната правителството засили работата си със „задграничните“ китайци, призовавайки ги активно да „инвестират“ в историческата си родина - не само с пари, но и с умения и лоялност.
Нещо повече, на фона на нарастващата търговска война със САЩ, както и регионалните спорове за милитаризацията на Южнокитайско море и нарастващото влияние на Китай в африканския и тихоокеанския региони, Пекин обръща все повече внимание на това как поколенията от „отвъдморски“ китайци могат да отговорят на призива на историческата си родина.
Ролята на Хуацяо в китайската история винаги е била огромна. Достатъчно е да се каже, че Сун Ятсен, който оглавяваше революцията от 1911 г., и която свали последната императорска династия на Китай, имигрира на Хаваите.
Дън Сяопин, който се смята за основен реформатор в китайската история, също придава голямо значение на китайските имигранти. За да привлече повече инвестиции, той създава специални икономически зони в районите, където има най-големият брой на Хуацяо.
Професорът от университета за Хуацяо Чжуан Гуоту отбелязва, че тази тенденция продължава и до днес. И така, сега много от „задграничните“ китайци са родени в южната провинция Фуцзян, където Си Дзинпин прекара 17 години на високи държавни постове. Именно в тази провинция са родени повечето от заможните китайци във Филипините, Индонезия, Тайланд и Сингапур. И така, вече има над 1 млн. души от тази провинция в САЩ. Те участват в повечето проекти за икономическо развитие в родната им провинция Фуцзян, поради което Си Дзинпин ги смята за изключително важни.
Нов ''Път на коприната'' в политиката
Най-важната инициатива на Си Дзинпин е „Един пояс, един път“ е ''Новият път на коприната'', който трябва да свърже Азия и Европа, и включва сухопътни и морски пътища. Освен това Пекин обръща специално внимание на морския компонент на пояса и пътя, тъй като той има не само икономическо, но и външнополитическо значение, а маршрутът преминава през региони и страни с голям брой китайски имигранти.
За да успее в амбициозното си начинание, Си Дзинпин се нуждае страните по трасето на ''Новия път на коприната'', да разберат неговите цели и да сътрудничат с Китай. Успехът му зависи много от етническите китайци в тези страни, защото те дълбоко разбират местните ситуации и правят бизнес там. Те са проводниците, медиаторите и участниците в тази инициатива.
„Хуацяо ще се превърне във все по-важен фактор и във вътрешната политика на другите страни“, прогнозира професор Гуоту. Така само в САЩ броят на етническите китайци ще нарасне до 6 млн. след 10 години и до 10 млн. след 20 години. И те могат да се превърнат в решаващ фактор на изборите, които вече няма да позволят на поредния самозванец да разгърне търговска война между супер държавите.
(Превод за „Труд” – Павел Павлов)
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш