Може ли по примера на Сърбия и Франция частните съдебните изпълнители в България да събират малките дългове, без да се минава през съда? Тази тема бе подробно обсъдена вчера на конференция „Съдебното изпълнение в полза на гражданите, бизнеса и ефективното правосъдие“. Тя бе организирана от Камарата на ЧСИ и Европейското училище по принудително изпълнение.

Съдии, частни съдебни изпълнители, адвокати, юристи на бизнеса и банките взеха участие с дебатите. По сръбския и френския модел разноските се свеждат до минимум и не се товарят длъжниците. Това е практика и в доста други държави, съобщава Lex.bg. Практиката в ЕС и по света е кредиторът, най-вече по вземания за т. нар. комунални услуги, въз основа само на фактура да се обръща към съдебния изпълнител още преди да е поискал от съда заповед за изпълнение. Тогава изпълнителят се свързва с длъжника, уведомява го за сумата, която се търси от него и го кани да плати. Ако длъжникът е съгласен, може да уговори с ЧСИ как и кога ще плаща, включително и разсрочено. Ако обаче не иска да погаси задължението си доброволно, ЧСИ няма право да провежда принудително изпълнение. Това може да се случи едва след като кредиторът се обърне към съда и се снабди с изпълнителен лист.

Председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев анализира така икономическата среда в България:„Междуфирмената задлъжнялост продължава да бъде изключително висока, с трайна тенденция на растеж Съдебната система е силно и неравномерно натоварена. Висок е процентът на лошите кредити на банките, които се принуждават да прехвърлят на колекторски фирми огромни пакети от вземания. Но изчиствайки балансите си, банките търпят загуби, защото получават едва няколко процента от дължимото по необезпечените кредити. Събирането по съдебен път на малките по размер задължения води до затормозяване на съдебната система и до значително оскъпяване за длъжниците и кредиторите. Производството по несъстоятелност е изключително тромаво, като процентът на удовлетворяване на кредиторите след него е много нисък. Липсва правна уредба за един практически проблем на гражданите и бизнеса – установяването на факти извън съдебния процес. От 2017 г. има законова уредба на доброволните продажби, с които добросъвестните длъжници могат без съдебна намеса да погасят задълженията си чрез постигане на максимално висока цена на имуществото си на търг, проведен от ЧСИ. Но не е ясно кога тази възможност ще заработи на практика. Частното съдебно изпълнение има численост, ресурс и експертност да поеме задачи, които да облекчат ситуацията със задлъжнялостта, натовареността на съдебната система и социалните рискове при малките дългове. От друга страна обаче ръцете му са завързани заради липса на разбиране за нужна промяна в нормативната база. И в това ние, ЧСИ, виждаме ролята на държавата. Тя трябва да прецени как ефективно и успешно да управлява ресурса, с който разполага за справедлива и прозрачна регулация на обществените отношения“.

„Тенденциите в ЕС, а и препоръката на Съвета на Европа е на съдебните изпълнители да се възлагат все повече вторични дейности“, заяви Матийо Шардон – първи вицепрезидент на Международния съюз на съдебните изпълнители. Той изреди серия от задачи извън принудително събиране на вземания, които са възложени на колегите му по света. Те извършват правни консултации, в някои случаи представляват страните в съда, издават частни документи, участват в производствата по несъстоятелност и по конфискация, управляват недвижимо имущество.

Какъв е опитът на Сърбия? Извънсъдебната процедура за събиране на малки вземания от няколко години действа успешно там, като се прилага за задълженията за комунални услуги и опитът на съседната ни държава беше представен на конференцията. При нея кредиторът представя на съдебния изпълнител надлежен документ – например данъчна фактура или извлечение от търговски книги, а той взема решение дали да започне изпълнение, като решението му подлежи на обжалване, което спира изпълнението до произнасяне на съда.Делата за малки дългове се разпределят от сръбската Камара на публичните съдебни изпълнители чрез случаен подбор, по азбучния ред, по който изпълнителите са вписани в регистъра. По този начин се премахва всяко подозрение за това дали съдебният изпълнител е независим и обективен. Камарата е длъжна да отговори на искането на взискателя в 5-дневен срок и да го уведоми на кого е възложено делото му. Цялата комуникация се осъществява по електронен път, а разпределението на делата се извършва чрез софтуер. Длъжникът следва да заплати сумата по изпълнението и разходите за него в 8-дневен срок от получаването на решението на съдебния изпълнител. Като има право да подаде жалба срещу него, а ако не го направи, съдебният изпълнител може да започне да събира вземането в тридневен срок. Жалбата може да е срещу цялото решение или отделни негови части – по отношение на сумите, или на начина на изпълнение.

Матийо Шардон разказа утвърдената френска практика - съдебните изпълнители удостоверяват факти и обстоятелства в констативни протоколи, които се ползват с доказателствена сила. Той даде примери за полезността на процедурата, с която се облекчават и ускоряват съдебните дела.„Може заради наводнение от съседа да е паднал таванът на стаята, но докато започне делото за вреди, той отдавна е ремонтиран и съдът ще трябва да установява това, например със свидетели, които може да се окажат ненадеждни. Ако обаче извикате съдебен изпълнител, той ще състави констативен протокол за състоянието на стаята в даден момент, като може да приложи и снимки и това ще се ползва в съда“, каза френският юрист. Той обясни, че масово строителните компании се обръщат към съдебен изпълнител да състави констативен протокол за състоянието на пътищата, тротоарите и фасадите на съседни сгради преди да започнат работа, за да избегнат неоснователни искове за вреди. „Използват ги и наемодатели, и наематели, за да се направи „снимка“ на имота преди отдаването му за ползване“, поясни той.