Шевица – това звучи модерно! Уникалните изделия на Валентин Калайджиев са познати у нас и в чужбина като „Белия свят на дрехата”

Валентин Калайджиев

Моделиер и заклет родолюбец успя да наложи нов стил в българската мода като създаде уникални дрехи от естествени материи с етномотиви. В скромното ателие на Валентин Калайджиев в центъра на град Килифарево е царството на белите одежди. 43-годишният дизайнер умело съчетава памучните материи с българските шевици. Находчивият мъж е разработил стилни модели на мъжки, дамски и детски ризи, туники и рокли. Кенарените облекла са изкусно гарнирани с бродерии, заимствани от националните ни носии. Така Калайджиев успял да вплете ретро орнаментите в съвременни спортно-елегантни дрехи.

Майсторът създава облекла от 22 г. В началото на кариерата си мечтаел да ушие рокля за своя идол – певицата Марая Кери. После насочил творческите си изяви в друга посока. 11 години бил на гурбет в Гърция, където също работил в този бранш.

„Натрупах сериозен опит и реших да се завърна в родината си и да развивам своя дейност като в същото време да продължа да работя с гръцките си партньори. Така от 2008 г разработвам собствена линия и постепенно се налагам на българския и на чуждия пазар. Години наред работих по принципа на проба – грешка, докато намеря точния стил. Да създам облекла с етномотиви бях провокиран от румънски дизайнери, чиито модели са изпъстрени с типична национална орнаментика и се носят дори от холивудски звезди”, споделя Валентин.

Заложил на естествените памучни материи. Върху белите тъкани бродира олекотени шевици.
„Наложи се да изуча тънкостите на българската шевица. Тя е много тежка, изпълнена с много орнаменти, всеки детайл има символика . Например слънцето е знак на плодородие, флоралните мотиви – на красота, чистота, непорочност, геометричните фигури пък имат друго значение. Бродериите носят информация за отделните географски райони на страната, дори на отделни родове. Напоследък украсявам ризите и със старобългарски знаци- оренди”, реди Калайджиев.

Родолюбецът разкрива, че в облеклата, които създава влага много радост, любов и преклонение пред родните традиции и култура. Категоричен е, че освен белотата им, която е символ на чистота, светлина, ново начало, положителна енергия, дрехите са и вид амулети, защото в шевиците има закодирани послания за успех, просперитет, благополучие, плодородие, изобилие, любов.

„Много исках да шия облекла, които да допаднат на хората, но и да съхранят традициите. В дрехите съм вложил себе си! Имам амбиция да развия още по-мащабна дейност и тя да не остане само временно модно увлечение. Надявам се занапред тези дрехи и орнаментиката по тях да не се възприемат като екзотика. Претворявам шевиците от фолклорни източници, но издирвам и индивидуални модели. Често обикалям по селата и събирам от възрастни жени ръчно извезани кърпи, карета, покривки, в които присъства богата орнаментика”, изтъква Валентин Калайджиев.

В ателието си моделиерът е обособил кът с портретите на видни българи -Христо Ботев, Васил Левски и др., като го е нарекъл „Стената на гордостта”. В цеха работят пет шивачки при отлични условия. В производственото помещение кипи трескава дейност, моделите се търсят предимно през лятото. Освен това тези облекла все по-често са и основният дрескод на фестивали, фолклорни прояви, събори. Само преди дни в ателието в Килифарево са изработени ризи, кърпи и пояси , които са част от традиционната българска носия по поръчка на ръководството на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”.

„Шием облекла и за фолклорни клубове, самодейни състави, за читалища”, казва Калайджиев.
Той обаче усилено търси клиенти от чужбина, като таргет групата му са сънародниците ни в Австралия, където проучванията показват, че дрехите с фолклорни носии биха се радвали на голям успех. Неотдавна Валентин Калайджиев изпратил цял кашон с облекла на сънародници в Австралия и Америка. Веднага след това получил благодарствено писмо от Комитета на българската асоциация в Куинсланд. Такива български ядра находчивият мъж търси и в други точки на света, защото е убеден, че в тези общности е съхранена и се тачи българщината.

Валентин Калайджиев е завършил школа по моделиране и конструиране на облеклото, а първите си модели представя през далечната и смутна 1995 г. на ревю в Кюстендил. Минал е през различни перипетии. В Атина, още преди да научи езика, е работил във фирма за дрехи от най-ниското стъпало – настилане и кроене. След това 10 години е бил в още три местни фирми, като минал по всички стъпала на бизнеса.

„Извървях труден път. Изпадал съм и в безизходица, дори по едно време бях на кръстопът и тогава реших да създам своя марка. В началото облеклата бяха малко по-различни, но пак сто процента от памук, който внасяме, защото в България памук вече не се гледа. С течение на времето избистрих концепцията си и продължих да работя с кенар, защото освен подходящ за топлите сезони той всъщност е автентичен и много напомня за старите български облекла. Постепенно включих и шевицата, информация за която черпя от много фолклорни източници”, обяснява Валентин.

Дрехите му се продават преди всичко по туристически обекти с характерен фолклорен стил, каквито са Етнографският музей на открито „Етъра” в Габрово, Боженци, Златоград, някои места по Черноморието, Велико Търново, Троян, Орешак.

„С гордост мога да кажа, че нашите облекла са леки и нежни. Те са и разпознаваеми. Правим и дрехи с ръчно везане на шевици, но те са по-трудоемки и съответно по-скъпи, така че преобладава машинната изработка”, обяснява още моделиерът.

Той не крие, че Гърция му е дала много, там се оформил като личност, творец и като начин на мислене.
„България обаче е моята родина и не съжалявам, че се върнах. Трудно е, но пък, когато човек има ясна визия и си постави цел, успехът несъмнено ще дойде. Доволен съм, че се установихме тук, защото Велико Търново е в средата на България. Освен че е красив и притегателен за туристите, болярският град е компактен с всички видове стоки и услуги. Районът е много удобен за бизнес и за почивка, защото е в централната част на страната и всички отстояния са на 220 километра. Освен това и Килифарево е на стратегическо място. Ползвам местна работна ръка, а градчето е само на 15 км от Велико Търново”, споделя още Калайджиев.

Случайно или не в миналото Килифарево е било прочуто с майсторите си на гайтани. Продукцията на местните гайтанджии заминавала далеч отвъд българските земи. От този занаят свързан с усукване на прежда за гайтаните се е родила и известната крилата фраза : „Усуква го по Килифарски”.

НИМ издаде
книга за украсата на женските ризи

Националният исторически музей съхранява в своите фондове над 1000 броя шевици от ХIХ и началото на ХХ век

Националният исторически музей (НИМ) издаде нова луксозна книжка от поредицата „Колекциите на Националния исторически музей”.

 

„Знаци от везба” – колекция „Шевици от ръкави”, показва около 100 броя шевици от 4 етнографски региона на България. Традиционно ръкавите са една от най-богато извезаните части от женската риза и именно затова НИМ посвещава поредната книжка от своите колекции на тяхната орнаментика.
Музеят съхранява образци на този вид народно изкуство от различни етнографски области, като особено силно са застъпени ръкавите, изработени в Софийско, Дупнишко, Самоковско и Македония. В тези региони традиционно ръкавите се извезвали с богата едрофигурна везба – с пъстър колорит и орнаментика. Софийската кошуля е плътно извезана от раменете до китката. Извезаната част – т.нар. смеса, до късно е бродирана основно с копринени (свилени) конци, откъдето произлиза и наименованието свиленици. В Дупнишко и Самоковско е застъпено везането по предварителна рисунка на платното, което се изпълнява със ситни бодове, с помощта на гергеф. Самоковската ръкавна везба е с геометризирана и стилизирана растителна орнаментика, изпълнена с едри стълбовидни мотиви, украсени с листа и стилизирани плодове. Македонската шевица е отличима със своята плътност. Орнаментиката є се развива върху гъсто извезана основа, покриваща изцяло ръкава на ризата.

Националният исторически музей съхранява в своите фондове над 1000 броя шевици от ХIХ и началото на ХХ век, събирани от теренни проучвания, дарения и откупки. Те разкриват богатството на традиционното изкуство на везбата и отправят предизвикателство пред изследователя за разчитането на неговите знаци, на дълбоката му символика.

Както всички останали книжки от „Колекциите на Националния исторически музей”, така и новият том – „Знаци от везба” се продава в книжарницата на НИМ.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Страхотно качество и стил .Но моят въпрос е защо няма малки размери като xs.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.