Шефът на „Ню Бояна“ Ярив Лърнър пред „Труд“: Холивуд снима тук заради качеството, а не заради по-ниските цени

Шефът на „Ню Бояна“ Ярив Лърнър пред „Труд“: Холивуд снима тук заради качеството, а не заради по-ниските цени

Йогата ти променя перспективата, как гледаш на нещата от живота, на провалите, способността да бъдеш раним, да се учиш, да слушаш

Когато през 2014 г. Ярив Лърнър поема управлението на „Ню Бояна Филм Студиос“, не обръща внимание на намеците, че остава в сянката на баща си Ави Лърнър, а здраво се хваща за работа. Най-ценният му принос според кинотворците е филмовото училище, което всяка година подготвя български специалисти на холивудско ниво. С Ярив Лърнър разговаряме за възможностите, които дава студиото, за утвърждаването на имиджа на България като една от най-добрите дестинации за правене на филми в Европа.

- Господин Лърнър, когато каните някой режисьор или продуцент от Холивуд или Европа да снима тук, какво му казвате?

- Казвам му за много добрите екипи, които ще получи тук и за високата стойност, която ще види реализирана на екран срещу инвестициите си. А също и за опита, който имат местните специалисти, не само защото ние сме тук, а защото България е с над 105 години опит в киното. Имаме хора като Донка Серафимова, чиито родители и дядовци са работили в киното. Другото е колко е лесно да снимаш тук. България за един кинотворец изобщо не е малка страна, защото от реката може бързо да отидеш да снимаш в планината, или за 4 часа да си на морето.

- Най-честите коментари са, че холивудските продукции избират България заради по-ниските цени.

- Ако искаш много ниска цена, може да отидеш в Албания, Румъния, Македония. По-важна е стойността, която получаваш. Например ако един снимачен ден струва 30 хиляди евро, на друго място може да е 25 хиляди евро, но колко от тях ще видиш реализирани качествено на екрана? Ако избереш по-ниската цена, но снимаш повече дни заради качеството, трябва да платиш повече на екипа за снимки извън работното време.

Заявявали сте амбициозното си намерение да изнесете бранда „Ню Бояна“ в Европа и дори в Холивуд. Какво влагате в това?

-Индустрията ни излиза от Холивуд. Всичките големи студиа като „Парамаунт“, „Уорнър Брадърс“ се преместват в Европа по няколко причини. Едната са хубавите локации, другата – качествените местни екипи, а третата е така нареченият филмов стимул за инвеститорите. Става дума за връщане на част от средствата за направени в държавата разходи от страна на творците. Понеже България все още не е въвела този икономически инструмент, е все по-трудно да сме конкурентноспособни заради качеството, съотносимо с цената, която се получава. И това ни кара да разширяваме бизнеса си и в други страни в Европа, в които работи този механизъм.

- Във вашето кино училище, което провеждате всяка година, подготвяте „тихите“ хора - онези, които вървят след режисьора като оператори, осветители...

- За един филм са необходими от 500 до 2000 души. В университетите по кино се учи как да бъдеш режисьор или главен оператор. Обаче на този сет с 2000-те човека има само един режисьор. А ние тренираме всички останали хора, които подпомагат визията на режисьора. В България няма друго такова училище. Студентите по специалността кино са на занятия може би по 5 часа на ден, по-амбициозните - по 7 часа. Но на снимачната площадка се налага да работиш 12 часа. Така че когато вземаме хора да практикуват, те свикват да работят с тия професионалисти тук. И всъщност нашата стажантска програма е точно за това, да им даде реалния опит от живота.

- Българите казват „Уау“, когато дойде, да кажем, Силвестър Сталоун. А Сталоун казва ли „Уау“, като дойде тук?

- Така е, казва го заради качеството, заради всички тези екипи. Пет филма сме направили с него и фактът, че се връща, означава, че сме добри, щом звезда от такава величина ни се доверява. Актьорът е толкова добър, колкото добър е последният му филм. Ние виждаме отстрани само блясъка на звездите, но в техните кариери е заложен много голям риск. Може в един филм да си на гребена на вълната, а в следващия, ако е лош, никой да не иска да работи повече с теб. Ти понасяш вината като актьор, а не на режисьора или екипа. Когато има изградено голямо доверие към нас и кажеш на някой актьор: „Ела в България“, той може дори да не знае къде е страната на картата. Пита приятелите си защо ще снима в България, а не, например, в Унгария или Румъния. Когато Силвестър каже на Джейсън Стейтъм: „Всичко ще е наред в България. Иди, ще ти осигурят добра репутация“, това е много по-сериозна препоръка, отколкото продуцентът да го реши.

- Чела съм и заядливи коментари за това, че ще останете в сянката на баща си.

- Аз не просто съм син на баща си, аз съм племенник на моя чичо и приятел Дани Лърнър. Дани е направил около 40 филма. Баща ми е легенда в индустрията, така че аз съм щастлив да имам най-добрия учител в света.

- Какво внесохте лично като стил на работа, когато поехте „Ню Бояна“ през 2014-а?

- Аз имам различна биография. Едно от нещата, които съм правил преди, е йога. Такива са моят морал и поведение, моята философия. Тя ми дава друг начин на работа всеки ден. Аз не съм много добър мениджър и шеф. Няма да дойда да кажа на някого как да си върши работата. По-скоро търся таланти и ги оставям да развият своя потенциал, докато вървим всички към крайната цел - визията на филма, над който работим.

- Да, Стив Джобс беше казал: „Няма смисъл да се наемат умни хора, за да им казваме какво да правят. Наемаме умни хора, за да ни казват какво ние да правим“.

- Да, назначаваш по-умни хора от себе си.

- Следвате ли този стил на работа?

- Аз не съм Стив Джобс (Смее се). Но да, харесва ми да наемам хора с независимо мислене. Понякога се сработваме, понякога не. Може да имаме две различни мнения за това, как да направим нещо, но не бързам да си мисля, че моето е правилно, а тяхното грешно. Ще обсъдим и ще стигнем до някакво обединено мнение, което е най-добро за крайната цел. По принцип мисля, че човек е по-успешен, когато може да се абстрахира от егото си и да отстъпи от своя си път, когато вижда, че другият е по-добър.

- Като по-млад от вашия баща, по-смел ли сте да рискувате в бизнеса?

- Ние сме доста консервативна компания, защото продаваме филмите си, преди да тръгнем да ги снимаме. Не рискуваме чак толкова много. Намираме първо финансиране за сценария и тогава го заснемаме. Знаем предварително колко ще спечелим от този филм. Това е нашата философия.

-Двадесет хиляди... Наистина ли толкова са българите, заети в кино индустрията?

-В последните 20 години може би това е броят на хората, работили по чуждите продукции. Това е много силна индустрия за България.

- Петдесет милиона долара сте инвестирали в „Ню Бояна“ през годините, това ли е цифрата?

- Може би вече са много повече. Наскоро построихме някои нови обекти. Имаме вече най-големия басейн за подводни снимки в Европа, дълбок 6 м и така попълнихме всичките различни части на пъзела - това, което привлича хората тук. Например можеш да дойдеш да снимаш само на басейна. После може да ползваш студията, или пък сетовете. Имаме силна философия за реинвестицията. Каквото получим като печалба, го вкарваме отново, за да построим нещо друго и да сме конкурентноспособни. Ако искаш да бъдеш дългосрочно в бизнеса, трябва да си гледаш оборота, не печалбата.

- В световен план IT и киноиндустрията, се конкурират по печалби. За българската IT индустрия се знае, че е най-печелившата в момента. Какво може да донесе кино индустрията за България?

- Когато снимаш, ти виждаш актьорите, обаче виждаш и всичките места, на които са снимани. А това е реклама за мястото и за България. Колкото до IT, нещо много интересно се случи в нашата индустрия преди 7 години. Минахме от лентата на дигитално снимане. Така че това даде обратно властта в ръцете на кинотвореца. Защото преди трябваше да отидеш в студиото, да си проявиш филма и те ще го притежават. Сега можеш всичко да си снимаш и е по-важно каква история ще снимаш. Киноиндустрията постоянно развива границите си, разширява ги. Ако видиш нещо в един филм, в следващия трябва да е по-голямо, по-различно, по-яко. И IT с визуалните ефекти ни дават допълнителна сила.

-Има една световноизвестна българска фирма – Chaos Group, която прави софтуера за визуалните ефекти на много продукции в Холивуд.

-Българите са много талантливи артисти по визуалните ефекти. При нас работят 174 художника, които работят на постоянен трудов договор и всеки ден създават кино магия.

-Кои звезди очаквате?

-Кейт Бекинсейл. За „Легендата за Синбад“ очакваме Салма Хайек и Антонио Бандерас. Майкъл Фасбендер за първи път е в България и много други.

- А вълнувате ли се повече, когато посрещате звезда, пред която сте благоговеели като дете, а сега ще трябва да работите с нея?

- Да, случи ми се с Харисън Форд. Индиана Джоунс е моят любимец. И ти работиш с Харисън Хорд, обаче си казваш: „Леле, аз работя с Индиана Джоунс!“ (Смее се) Но той е толкова смирен, честен, обикновен човек...

- Е, сигурно сте се притеснявали в негово присъствие?

- Да, опитваш се да си нормален, но все пак си развълнуван...

- Как йога философията дойде в живота ви?

- Когато бях на 18 години и в Лондон учих карате, това беше част от практиката. Йогата е нещото, което остана в живота ми като опорна точка, и което продължавам да правя.

- Остава ли ви време за медитиране тук, в Бояна?

- Медитацията е само част от йогата. Има 8 стълба на йогата, а всички мислят, че йога са самите пози, асани, защото това е картинката, която се вижда. Но асаните са само третият стълб в йогата. Виждаме например слабо бяло момиче в йога позиция, и то такава сложна, която обикновеният човек не може да постигне. Обаче йогата не е позицията, в която си. Истинската йога е вътрешната енергия, или да можеш да комбинираш духа и тялото, използвайки дишането си. Иначе е просто гимнастика.

- Хората ще се запитат защо му е на един шеф на такова голямо кино студио да провежда йога музикален фестивал като „Удая Лайв“?

- Моята компания продуцира видео съдържание с йога чрез видео платформата udaya.com. Но това при мен е цялостен начин на живот и фестивалът е всъщност празненство на този начин на живот. Всичките музиканти и учители, с които сме работили за уебсайта udaya.com през годините, се събират на едно място.

- Чувала съм, че йогата много помага на хората, особено в тежки моменти, при загуба на близък човек.

- Така е. Ако искаш да останеш спокоен в една тежка напрегната ситуация, е добре да практикуваш йога. Знаем, че животът е 5% каквото ти се случва и 95% - как реагираш на това, което ти се случва.

- И животът е това, което ти се случва, докато си кроиш планове...

- Да. Йогата те поставя в позиции, които са предизвикателство, но те кара да останеш в тези позиции и да дишаш. И това всъщност е урокът. Ако го приложиш, когато си в тежка ситуация и просто останеш спокоен и дишаш, ще можеш да възприемеш какво ти се случва и съответно да контролираш реакциите си. Например, ако си в позиция с баланс на един крак и трябва да дишаш, без да се клатиш и да паднеш, първото, което ти идва наум, е, че си тъп и не можеш да го направиш. Негативната емоция те обзема. Връщаш се пак, успокояваш се, фокусираш се и се научаваш да балансираш. А после този урок прилагаш в ситуация на провал. И вместо да си крещиш и да се ядосваш, просто използваш това за урок. Много пъти, когато се проваляме в нещо, бягаме от нови опити, но трябва да можем да преодолеем провала, за да продължим и да успеем.

- Как йога ви помага като шеф на филмовото студио?

- Йогата ти променя перспективата, как гледаш на нещата от живота, на провалите, способността да бъдеш раним, да се учиш, да слушаш. Когато говориш с някого, много е важно не просто да слушаш, а да се опиташ да чуеш какво ти казва и да го разбереш. Това е емпатията, която е много важна в работата ми с екипа.

- Тя като че ли все повече липсва в нашия забързан живот, когато нямаш време да „влезеш в обувките на другия“, както казват американците.

- Те имат една поговорка: „Никога не съди за човека, преди да извървиш една миля в неговите обувки. Защото тогава ще бъдеш с една миля по-далече и ще имаш неговите обувки. (Смее се)

Нашият гост

Ярив Лърнър е роден на 16 юни 1973 г. в Израел, в семейството на известния продуцент Ави Лърнър. Прекарва детството си в Южна Африка. Завършва мениджмънт в Лондон. Десет години играе професионално волейбол, става треньор и преподавател. Преди да стане продуцент, е бил каскадьор. Поема като изпълнителен директор Nu Boyana Film Studios през 2014-а. От 2 години е с български паспорт. Запален йогин от 18-годишен, разработва видео платформата за йога udaya.com. Всеки август организира музикалния и йога фестивал “Удая Лайв” с известни учители от цял свят, който тази година се провежда от 14 до 18 август в “RIU Pravets Golf & SPA Risort”.

Още от (Интервюта)

Най-четени