На 23 май 2018 да почерпят

Първите удари с F-35 бяха нанесени от израелски пилоти

Санкционираха 55 граждани при специализирана полицейска операция в Павликени Образувано е едно бързо производство за нерегламентиран превоз на пътници

Брошури подготвят шведите за война Инструкциите ще бъдат изпратени до всички 4,8 млн. домакинства

10 милиона лева за реклама на туристически райони „Труд” и ведомството организират поредица от кръгли маси за спа индустрията

“Ислямска държава” нападна позиция на правителствения режим в сирийската пустиня и отне живота на 26 войници

Георги Василев, шампион с „Етър“, „Левски“ и ЦСКА пред „Труд“: Грандовете свикнаха с разочарованието

Газова прошка търси България от Русия Радев поднови поканата си към Путин да ни посети тази година

Доналд Тръмп заяви, че срещата му с Ким Чен-ун може да бъде отложена

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в сряда, 23 май 2018

Марк Зукърбърг пред ЕП: Не направихме достатъчно, за да защитим данните на потребителите

Сотир Цацаров и Цецка Цачева се срещнаха с американския си колега Джеферсън Сешънс

На 20-о място сме по бюджет за отбрана в ЕС Средните разходи за военнослужещ в съюза са 329 евро, а у нас - 93 евро

Двама френски туристи бяха нападнати от маймуни в Индия

БЛС се оттегли от здравната карта

Широко отвращение срещу утвърдените елити

Сляпата морална паника пречи на либералните върхове да разберат падението си

Избирането на Доналд Тръмп е вторият акт в една пиеса, започнала на по-малка сцена. Гласуването за Брекзит изобщо не беше някакво специфично британско събитие, но можеше да се разглежда като такова, докато грубото отстраняване на утвърдените елити, свързано с него, се ограничаваше само до една страна. Сега, след като разруши династичния ред, въплъщаван от семействата Клинтън и Буш, Тръмп налага промяна на гвардията в най-мощната страна на света. Една дълбока промяна, започнала във Великобритания, се превръща в международно движение. Демократичната политика се намира в период на революционен катаклизъм.

След като спечели борбата срещу американските медии, използвайки далеч по-малко ресурси (пари и организация) от опонентите си и от двете партии, Тръмп няма да бъде тихичко асимилиран от елитите, които току-що свали от власт. Без съмнение той ще бъде ограничаван от американските институции. И макар че едва ли ще бъде блокиран (както предшественика си), в някои области той ще се нуждае от съдействието на контролирания от републиканците Конгрес – например ако продължи както е обещал и се откаже от по-нататъшно участие в Парижкото споразумение за климата – и части от старите групи ще запазят определена способност да го сдържат. Други ще направят залозите си в полза на новия режим. Лобистките групи бързо ще създадат изгодни връзки с преходния екип на Тръмп. Тъй като не притежава стратегически план, самият Тръмп може би ще реши, че е по-лесно да се модифицират вече съществуващите политики – както изглежда се кани да направи с “Обамакеър” (здравната програма на президента Обама) – отколкото да създава изцяло нови.

По неизбежност в управленските модели, които се оформят, ще има много приемственост. Но разрушителният маниер на възхода на Тръмп изключва възможността за продължаване на политиките на режима, който свали. Той не може да избегне разрушаването на реда, утвърден от времената непосредствено след Втората световна война насам. А глобално променящото му въздействие ще бъде увеличено от политическите трусове в Европа, където изглежда се подготвя третото действие от същата пиеса.

Победата на Тръмп унищожи вярата, че международният ред, утвърден преди 70 години, ще продължава да оформя бъдещето. В най-лошия сценарий НАТО би могла да се разпадне, а бъдещият президент да отхвърли задължението на Америка към параграф 5 от хартата на организацията (за пръв път използван след атаките от 11 септември 2001 г.), който изисква от всяка страна членка да защитава всяка друга, ако тя се намира под непосредствена атака. Резултатът от това би могъл да бъде екзистенциална заплаха за балтийските държави, проблемно бъдеще за Полша и увеличено руско влияние на целия континент. Ако европейските страни се окажат готови да приемат значителни увеличения в разходите си за отбрана, тези изгледи може би ще бъдат избегнати Но дори и така няма шанс САЩ да се завърнат към някаква глобална роля от вида, който имаха, преди да бъде избран Доналд Тръмп.

Може би международният ред, изграден след Втората световна война, щеше да се окаже способен да се запази в някаква подобрена форма, ако управляващите западни елити бяха предложили някаква по-реалистична реакция срещу променящия се глобален ландшафт. Вместо това те реагираха на края на студената война, като си създадоха враг в лицето на Русия – която, парадоксално, беше една от най-прозападните страни през ранния посткомунистически период. Те ? наложиха неолиберални догми за освобождаване на цените и приватизация, които доведоха до бедност голяма част от руското население, и така осигуриха провала на трудния преход към пазарна икономика в западен стил. След това започнаха войни, насърчаващи промяна на режимите в Близкия изток и по-късно в Либия, които успяха единствено в освобождаването на джихадистки сили и създаването на провалени държави, от които към Европа се изляха потоци отчаяни емигранти. Част от широкото отвращение срещу утвърдените елити идва от тяхната история на серийна некомпетентност. Що се отнася до самите елити, те изглеждат напълно объркани от онова, което са направили.

Един от непредвидените резултати от тяхното объркване е подновеният интерес към конспиративни теории. Докато Джулиан Асанж, скрит в бункера си в посолството в Лондон, уверяваше света, че “на Тръмп няма да бъде позволено да спечели”, Хилъри Клинтън и нейните медии твърдяха, че Тръмп служел като инструмент на чужда сила. Може би ще бъде прибързано да се изключва каквато и да било руска намеса в тази мръсна и неясна предизборна кампания. Но функцията на конспиративните теории е не да подпомагат разбирането на света, а да придават смисъл на живота на онези, които вярват в тях. Параноята често е протест срещу безсилието и израз на усещане за незначителност. Тези симптоми са видими днес сред либералните елити, които противно на всичките им очаквания бяха грубо свалени от власт. В едно следизборно интервю, дадено пред холандска телевизия, Сидни Блументал, дългогодишен съюзник на Клинтън, описва победата на Тръмп като coup d’etat (преврат), оркестриран от “крайно десните агенти на ФБР”. Параноично мислене от такъв вид говори за отказ да се извлече поука от опита.

Същото важи и за сляпата морална паника, която позволява на либералните елити да не искат да разбират собствената си роля в това падение. Онези, които говорят за триумф на расизма и женомразството, посочват аспекти от кампанията на Тръмп, които са достатъчно реални. И все пак е невъзможно човек да си представи как тези добре познати разстройства биха могли да го издигнат на власт без десетилетията на пренебрежение и презрение, демонстрирани и от двете основни партии към онези американци, които бяха постоянни губещи от глобализацията.

*Авторът е политически философ, публикува в “Гардиън” и “Таймс”.
(Със съкращения от “Либерален преглед”)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Или накратко казано, либералните уроди ала меркел и юнкер трябва да бъдат наритани преди да бъдат затворени в лудници… или затвори заедно с евроатлантическите им подлоги у нас.

  2. Точно така.
    Само да добавим , че Бил Клинтън беше хванат да му духат докато произнася реч – това относно женомразството , ,както стана ясно че е насилил десетки жени

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.