Дилян Абаджиев преобрази стари тополи в скулптури 

Всяко дете може да рисува, казва учителят и майстор дърворезбар

С трион можеш да убиеш дърво, но можеш да му дадеш и втори вечен живот. Как? С идея и талант, като го превърнеш в изкуство. Доказва го дърворезбарят и преподавател по рисуване Дилян Абаджиев от Шумен.

Ръцете му вече са превърнали стволовете на четири стари тополи в красиви скулптури на птици и животни. Още опасни отсечени дървета чакат ред. Високите по метър-два пластики са толкова изящни, че е трудно да повярваш кой е бил основният инструмент при създаването им. Три от тях красят двора на училището по изкуствата „Сава Доброплодни“, където Абаджиев преподава, а най-новата Опашата катерица майсторът-дарител изваял в школото и пренесъл в Градската градина в центъра на Шумен. Доверили му се от общината, а от предприятието „Паркове и обредна дейност“ дори му предоставили професионален трион щилка.

„Работя с моторен трион, защото има голямо съпротивление от дървото. Така по-лесно се отнемат по-грубите части, оформя се фигурата, а на финала идва ред на чука и длетата“, казва творецът. Как се ражда неговото изкуство изпод щилка, са виждали малцина, защото от гледна точка на безопасност твори, докато учениците са във ваканция. Тази есен обаче, докато създавал рунтавелката не могъл да се спаси от ценители. Школският двор е отворен и баби водели внуците си да гледат майстора. „Още не беше готова катеричката, а децата я разпознаха и я прегръщаха щастливи“, разказва удовлетворен учителят.

Как се родила идеята за дървената фауна? „Виновници“ са две малки сови, които преди три години изпаднали от гнездо в двора на училището и провокирали учителя по рисуване, който всъщност от 9-годишен е запален дърворезбар. Завършил е специализиран техникум в Тетевен, после и „Пластични изкуства и скулптура“ в Шуменския университет. Едната сова-първообраз била с ранено крило, но другата, окопитена от падането, скачала и ходела важно по тревата. Още щом зърнал двете пухкави топки, педагогът решил, че няма по-добър символ за училище от Совата и се заел да превръща отдавна отсечена топола в птица. Като майстор дърворезбар до този момент работил само с чукове, длета, даже със стоматологични инструменти за по-фината резба. В ателието си намерил електрически трион и подхванал с него ствола на старата топола. Припомня, че първо я окъпал в разтвор срещу вредители дървояди. За две-три седмици ненужното дърво се превърнало в Сова за радост на цялото училище. Всяка година върху птицата се нанасят специални масла с UV-защита, които трябва да я съхранят вечно, разказва майсторът, който редовно наглежда творбите си. Червени божи кравички се щурат и крият в резбованите крила на гостоприемната Сова. Полезни са, казва майсторът, защото се хранят с вредители. Край дървото, което живее втори живот, са израснали и гъби. Те пък се хранят с влагата, която то засмуква от почвата с корените си, обяснява създателят.

След Совата изваял и Костенурка. Ниско отсеченият дънер сам подсказал на Дилян каква да бъде скулптурата, докато той се разхождал в едно междучасие. Странно отсечен клон определил къде да бъде и усмихнатата глава на животинката. Със здрав моторен трион за нейното извайване му услужил колегата от началния курс Тодор Гецов.

Школската серия на Дилян се допълва и от ухилен Охлюв. Разлятият дънер бил доста нападнат от дървояди и учителят решил да побърза, докато съвсем не са го унищожили. Сега между трите скулптури има още отсечени дървета, но учителят е обелил корите им и те ще изчакат, докато го осени вдъхновението, или учениците му подскажат идея.

Според учителя няма дете, което да не умее да рисува, но всяко го прави по свой начин. Установил го е през 14-годишната си практика. Половин година му била нужда да убеди един от най-упоритите си ученици, които не вярвали в способностите си. После момчето спечелило първа награда на международен конкурс в Румъния, горд е учителят. Иначе пише от двойки до шестици на учениците си и те добре знаят защо.

Тази година преподава на 5-и и 7-ми клас, и възпитаниците му вече са подготвили първата си изложба в училищната художествена галерия за Седмицата на четенето.

Неправилно е да се мисли обаче, че рисунките се раждат в часове без дисциплина, сред творчески шум. Абаджиев държи на реда и обяснява, че когато е шумно, по никой предмет нищо не може да се постигне. Самият той твори в ателието си на тишина, дори без музика, без значение дали създава шкаф с дърворезба, иконостас или миниатюра.

Да, майсторът с щилката може да вае и ангелски лица с големината на половин нокът. Негова ажурна дарохранителница (за съхранение на причастие, б.а.) във формата на умалена кръстокуполна църква стои на светия престол зад олтара във варненския храм „Св. Николай Чудотворец“. Портите на миницърквата, висока 60 см, се пазят от два лъва, на капителите гълъби са разперили крила, а на върха при камбаната от 4-те посоки гледат малки херувими, всеки със свое благо изражение. Градил църквичката с дърводелски и зъболекарски длета неуморно година и половина. „Няма нищо странно, човек трябва да редува монументални и миниатюрни творби“, казва търпеливият майстор и учител. Най-голямото му желание е да развие естетически вкус у децата, да забелязват красивите неща и да създават такива.