Ще допуснем ли нов Ньой?

Същите „велики“ сили, наметнали овчата кожа на европейските ценности, адвокатстват на Скопие и търсят покорство от България

Нашето вето трябва да стане онзи серум на истината, който да излекува метастазите на македонизма

„Ньойският диктат“, както дълго време е наричан в българския политически дискурс унизителният „договор" между България и силите на Антантата, подписан в парижкото предградие Ньой сюр Сен на 27 ноември 1919 г., е една от най-големите исторически травми на българския национален дух. Травма, сравнима с пораженията върху българското съзнание, нанесени от петвековното османско робство. Травма, прекършила националното развитие и самочувствие, така както османските завоеватели откъсват българския народ от неговата естествена цивилизационна среда – християнска Европа.

В Ньой тялото и духът български са осакатени от интересите на „великите“ сили, а националният идеал е поръсен със сярната киселина на цинизма, който в днешно време скудоумието нарича „прагматизъм“. България е разпарчетосана, много българи - оставени под чужда власт. Варварските войни, разпалвани от политическите елити на Берлин и Париж, които сеят смърт и унищожение в Европа, неизбежно въвличат и народи като българския - било заради продажни управници, било в преследване на потъпкани от същите европейски столици национални стремления. Ньой е българската Голгота, българското мъченичество. И върху това страдание Сталин, Коминтерна и местните им български лакеи, чиито отрочета днес дръзват да назидателстват от името на „европейските ценности“, фабрикуват македонската „нация“ и „език“. Една етно-лингвистична лисенковщина, основана на лъжата, фалшификацията и репресията.

Пиша тези редове, защото съм потомък на българи от Пиринска и Вардарска Македония, които отнесоха в гроба си дълбоките рани от националното предателство на БКП, провела насилствената „македонизация“ на българското население в Пиринско и предала на Скопие тленните останки на бореца за българската свобода Гоце Делчев, за да бъдат поругани с голямата лъжа, върху която се гради доктрината на македонизма. И ако за някои родни евродепутати днес е досадна подробност това, че гласуват резолюция, с която се зове България да регистрира сепаратистите от ОМО „Илинден“, това за всички нас, които носим болката от този „възродителен“ процес над българите в Македония, е кощунство, което не заслужава такт и дипломация.

Днес Европейският съюз, разбирай същите тези политически елити в Берлин, Париж и Брюксел, натискат България да приеме тази лъжа, да преглътне това унижение. Изисква от нас, българите, да пожертваме паметта на дедите си пред фалшивото капище на европейската интеграция. Да се изхрачим на гробовете им за едното брюкселско доволство. Да покрием историческото истина с мръсното було на европейското невежество, което не желае дори да вникне във фактите и събитията от историята на Балканите.

Невежество, което третира българската позиция като парадоксална, неразбираема и атавистична. А на лъжата, олицетворявана от Скопие, гледа като на свещена истина и архи-европейско въжделение. Днес, същите тези „велики“ сили, които причиниха на България Ньой, наметнали овчата кожа на европейските ценности, адвокатстват на Скопие и търсят покорство от България. В последните дни в германския печат - и ляв, и десен, се появиха циклостилни публикации, обругаващи принципната българска позиция в защита на нашето национално достойнство. Типична пропагандна акция на германските спецслужби. Пригласят им преродените кирякстефчовци, готови да анихилират българската история, за да заслужат някое германско вурстче в повече. Даже някакъв соросов случайник се изокал в скопския печат, че се срамувал от официалната българска позиция. Тази порода се гордее само с предателството, защото се прехранва от угодничество пред чуждия интерес.

Истината е, че темата с присъединяването на Северна Македония към ЕС, съвсем не се свежда само до членството на Скопие. Става дума и за българското място в ЕС. Дори преди всичко за българското. Ако нашите власти, обществено-политическият ни и академичен елит като цяло, клекнат пред грубия европейски натиск и допуснат една държава, доминирана от анти-българския македонизъм, да застане наравно с България в Брюксел, това ще бъде новият Ньой на ХХI-я век. Няма място нито за евро-наивизъм, нито за политическа инфантилност. Още по-малко за ненужна чувствителност и загриженост към драмите на обществеността край Вардара. Нима те имат някаква чувствителност към българската история, идентичност и национално достойнство? Дори онези, които я имат, се снишават.

Щом искат да са държава и нация - което е тяхно суверенно право - те трябва да си решат вътрешните проблеми, но не за сметка на България. Мантрата, че веднъж като сме част от „европейското семейство“ всичко щяло да си дойде по местата, е измамна песен. Ако доктрината на македонизма получи европейска легитимация, това ще е венецът на коминтерновските усилия. Подписът и печатът, които ще удостоверят като истина една гигантска лъжа. И тогава никой няма да приема на сериозно българската позиция. Защото лъжата ще бъде равнопоставена с истината. Нали, уж, няма европейска ценност, която да въздига в култ лъжата. И ако цинизмът на „реалполитик“, толкова характерен за брюкселския манталитет, днес се опитва да ни тласка към безропотно приемане на скопските претенции, то именно България трябва да постави без излишна дипломатичност въпроса какви точно ценности обединяват ЕС, щом е способен да преглътне тлъстата коминтерновска лъжа. Къде е прословутата европейска солидарност към България, като държава-членка?

Стара максима е, че България е печелила всички битки на бойното поле, но после ги е губила на дипломатическата арена. Воювала е храбро и с безпримерно себеотрицание, но след това е преговаряла некадърно, продажно или с комплекс за малоценност из паркетните европейски салони. Днешното българско правителство, а и следващите, са изправени пред историческата задача да отстоят националните интереси по отношение на македонизма и анти-българските настроения край Вардара. И ако назад в историята сме били в слаба позиция, днес имаме реален инструмент - без съгласието на България членството на Северна Македония в ЕС ще бъде блокирано.

Нашето вето трябва да стане онзи серум на истината, който да излекува метастазите на македонизма в името на европейското бъдеще на Северна Македония. Край Вардара трябва да признаят гласно, а онези които не знаят, трябва да научат от своите национални институции, истината за българския си произход. За това, че преди Втората световна война и векове назад не сме имали никаква „обща история“, а една-единствена история - на българския народ и българската държавност. И когато тази истина бъде изречена на глас и вписана в читанките, печатани в Скопие, тя ще ги направи свободни и ще легитимира правото им днес да се самоопределят както желаят. Не България, а господстващият македонизъм слага вето пред македонското членство в ЕС.

Коментари

Задължително поле