Пътната агенция ще продава само маршрутни карти

Интензивен трафик по границите на страната

Бенямин Нетаняху призова за по-близки отношения с Украйна в Киев

Трите закона, на които трябваше да се раздели Законът за движение по пътищата, са оттеглени

Петима ранени при верижна катастрофа с три коли край Плевен

Шестима души са загинали при тежка катастрофа в Турция

Пожар бушува в склад за вторични суровини в Ботевград Шест екипа се борят с огнената стихия

Екоинспектори от Велико Търново: Няма превишения на нормите на въздуха след повторното запалване на депото в Свищов

Бела Торн се снима топлес, режисира порно филм

БАБХ насочи за унищожаване 13 677 кг храна от животински и неживотински произход

Откритите тела в Негован са на възрастни мъж и жена, убити са преди около два месеца

Гуцанов е без правомощия да преговаря за ОИК ДПС и БСП се скараха за секретарското място в избирателната комисия във Варна

Валентин Велчев с „Пирински орли“ на Пирин Фолк 2019

Случай на малария е установен в център за мигранти в Харманли

Покривът на сграда в двора на училище в Пазарджик гори

Яна Маринова пред „Труд”: Няма как да произведем „Мерцедес“ с части от Илиянци

Никога не съм искала да воювам, но често съм задължена

– Яна, филмът „Привличане” стана най-гледаната продукция у нас в продължение на няколко седмици. Като сюжет той се различава много от повечето български филми, трудно ли се реши на този риск?
– За мен този филм беше наистина голямо предизвикателство – една сбъдната мечта, но с цената на много труд, инат и безсънни нощи. Започна почти като на шега, защото бях много ядосана от всичко, което се случва в родното кино. Нервирах се, че има качествени актьори, както и технически професионалисти, които могат да направят филми на високо ниво, но никой не ги наема, за да направи готин жанров филм – чисто за забавление. Сякаш е задължително всеки бг филм да се опитва, да разказва за тежката, отчайваща действителност тук. Все едно в България няма живи хора, с млад дух, които вярват в бъдещето и могат да се забавляват. Точно по тази причина не гледам редовно телевизия. Гледам само филми. Кино или сериали – няма значение, стига да са добри. Харесват ми много шведски, датски и холандски филми, посланията на които са в тъмните краски. Обичам и доброто европейско кино. Руските класики, американските шедьоври. В тези страни филмите се правят по такъв запленяващ начин, действено, с послание. Насочени към зрителите и въпреки това запазват художествените си качества. Вълнуващи са и те карат да излизаш с усмивка и надежда от киносалона. Казах си – не може най-добрите в света да са открили, че киното може да бъде и само за забавление, а ние да се опитваме да правим единствено високо поучителни и нравопорицателни филми!

– Ще намериш ли време за почивка това лято, или вече работиш над нови роли?
– В момента заслужено съм се отдала на нещо като почивка от прекалено забързаното и стресово ежедневие. Сега съм във Варна и още два-три месеца ще репетирам тук във Варненския театър. Заглавието е ”Изборът на Марта” с автор Жорди Галсеран и режисьор Георги Михалков. Партнираме си със Симеон Лютаков, с когото беше повече от прекрасно да се запознаем. Паснахме си от първия ден. Изобщо целият актьорски състав е страхотен и съм много щастлива, че работим заедно. Тези три месеца във Варна за мен са идеалната почивка, защото са съчетани с работа, а аз по принцип трудно почивам, без да работя.

– Коя оценка за ролята ти в „Привличане”, те развълнува най-силно?
– Че минахме 100 хиляди зрители! Шегувам се, това е важно, но не толкова. Асен (Блатечки – б.а.) наскоро ми изпрати нещо, което много ме зарадва и изкефи. Негова приятелка му беше написала колко много й е повлиял филмът, защото в моята роля е видяла себе си. Тя също се е занимавала с такива танци, но е спряла, защото животът й се е развил по много подобен на героинята ми начин и е усетила презрението от хората, които виждат в нея заплаха и са се опитвали да я спънат! Това признание наистина ме трогна. Хубаво ми е като ме спират и ми казват – събрали сте се егати яките актьори в този филм – любимите ми! Или – 4 пъти гледах „Привличане”! Подобни думи ме карат да вярвам, че сме си свършили добре работата.

– А имало ли е опити и теб да те спъват?
– Това е нормално, но на мен ми харесва да се конкурирам с някой друг и не го разбирам като спъване. Поглеждам го от хубавата страна – просто някой се бори за твоето място под слънцето и трябва да се разбере кой е по-добър, конкуренцията е супер здравословна. Проблемът е, че както и в нашия филм – качествените хора не искат да воюват, но по някакъв начин винаги са предизвиквани от някого, който смята, че може да промени правилата в своя полза. Като някой те предизвика по този начин и ти си задължен, заради себе си и достойнството си – да воюваш! Аз по принцип никога не съм искала да воювам, но често съм задължена, за да дам пример на сина си, или да вдъхновя други млади хора, че има смисъл да се борят за мечтите си! Или просто защото Ботев казва – на добрия с добро, а с лошия – с ножа по глава.

– Кое е посланието на „Привличане”, което най-силно ти се иска да стигне до зрителите?
– Колко е важно да знаем наистина кои сме. Да се борим за това, а не да се опитваме да се харесваме на всички и да бъдем като най-популярните и силните на деня. Да имаме силна воля и мечти, да бъдем силни с това, че можем след всеки неуспех да станем, да се отърсим и да продължим напред. Това е основната идея, че не трябва да се страхуваш, а да опитваш – хората да вярват, че могат да опитват, дори и невъзможното. Да търсиш себе си, като правиш нещата, които обичаш и като слушаш сърцето си. И няма как да сгрешиш, ако си достатъчно постоянен. Посланието се съдържа и в последните думи на Лора в „Привличане” – понякога са нужни само 20 секунди смелост и всичко се подрежда, като с магическа пръчка. 20 секунди на истината, каквото и да ви струва това. И ви обещавам, че един ден ще има с какво да се гордеете – защото провалът е опция, но страхът – не.

– Твоята майка също е била учителка, както героинята ти във филма. Кои нейни уроци няма да забравиш?
– Майка ми ме научи, че няма „не мога”! Когато казвах, например, че не мога да направя еди-какво си, тя ме питаше – не мога да разбера какво казваш, каква е тази дума? Когато имаш родители, които разбират кое е важно за възпитанието и не се водят от всеобщото мислене, не ти казват – трай, мамо, да ти е добре, когато имаш такива родители – не може да не посеят в теб бунта срещу притъпеното самочувствие и изкуствено придобито смирение. На едни от най-важните позиции у нас виждаме хора, меко казано прости, но ти можеш да се бунтуваш срещу това и да докажеш, че можеш по-добре и повече от тях.

– В „Привличане” участва и Николета Лозанова. Чия беше идеята тя да се включи в него и какво харесваш в нея?
– Идеята е на Башар. Николета е красива жена. Смятам, че тя много добре познава качествата си и това, което умее. Също така, тя познава света на популярните хора и успешно реализира лицето си в него, по този комерсиален начин, в който печелиш огромна известност и това ти носи икономическа стойност. Това е страшно полезно и търсено в много сфери на бизнеса. Николета познава продукта, който предлага и знае как да го продаде. С две думи – професионалист. И много се радвам, че стана част от „Привличане”!

– Твоят живот е пълен с всякакви случки и събития. Имала си много трудно детство, била си простреляна в крака от първото си гадже, печелила си титлата „Мисис България”, а днес си успешна актриса. Мислила ли си да напишеш автобиография?
– Не! Но често избирам да играя в драматургия, подобна на живота ми. Нормално е. Привлича ме като пламъкът пеперудата. Някак си имам нужда да разкажа какво ми се е случило – за да го преодолея.

– Заедно с Ники Илиев преди време бяхте водещи на тв шоу. Ако сега отново си в ролята на водеща, кои популярни родни личности би поканила и какво би ги попитала?
– Бих поканила Захари Карабашлиев, за да разкаже каква е успешната формула на неговите романи и защо неговите истории наистина те завладяват и те карат да вярваш, че и в България може да излезе роман, който да мине в редовете на световната драматургия. Милен Русков също бих поканила, и Виктор Божинов – страшно бях впечатлена и от филма „Възвишение”. Бих поканила и Георги Михалков – режисьорът, с когото работим в момента в театъра, както и Ивайло Пенчев, създателят на Уолтопия, Снежина Петрова, също и Бина Харалампиева да разкаже за постановката на ”Лисичета”. Владо Пенев е невероятен събеседник.

– А какъв въпрос би искала някой да те попита теб самата?
– Интересен въпрос! Бих искала един ден Скорсезе да ме попита – искам ли да играя в новия му филм. Не, шегувам се! Няма въпрос, който да чакам. Когато имам да казвам нещо важно, намирам начин да го кажа. Дори ако ми отнеме 2 години от живота, за да го направя чрез филм.

– Би ли приела да изиграеш роля във филм, тип „Първичен инстинкт”, или „50 нюанса сиво”?
– Е, разбира се! Има ли актриса, която ще отговори негативно на такъв въпрос, освен ако не е Мерил Стрийп?! Това е висок клас филми, мечтая някой ден да попадна на подобно предложение, но на нашите географски ширини нямаме производство на такива високо бюджетни продукции. Ако обърнем внимание – за една седмица в Ел Ей се произвеждат толкова филми, колкото у нас за година. Също така там всеки филм струва по няколко милиона, а ние с 600 000 лева направихме „Привличане”. Няма как да произведем Мерцедес с части от Илиянци, така че наистина мога само да мечтая да участвам в такъв филм.

– Синът ти Никола вече е тийнейджър. Страхуваш ли се за него, защото децата в днешно време са подложени на всякакви изкушения?
– Не, не се страхувам за него, той от две години учи в Германия. Училището е в Бавария. Много искам да расте в среда, в която да не го учат да се страхува. Смятам, че в чужбина самите учители са по-различни от тук – някои от учителите на сина ми са на по 24 години и нали се сещате, че те са със съзнание много по-близко до неговото и един такъв преподавател, стига да е качествен, е много по-полезен за младите хора.

– А какви житейски уроци си научила от твоята преподавателка Цветана Манева, при която вече си магистър в НБУ?
– Тя ме научи на нещо, което винаги ми е било нужно, защото като малка бях много по-избухлива и емоционална от сега. Тя ни казва – когато аз тръгна да кипвам по отношение на някаква тема в ежедневието и си казвам – пази го, пази го за довечера. Научи ни да пазим тази енергия за сцената, аз също знам какво ми е коствало да успея да запазя тази емоция и да излея всичко на сцената. Открила съм тази истина и сама за себе си, но е друго, като тя ти го каже. На мен и това ми хареса в нея – работи върху за да изгражда личности, не просто професионалисти. Да бъдеш и качествен човек в обществото – това е важно за нея. Не е задължително да знаеш всичко, но това което правиш – трябва да е с любов към детайла и с усет за полезност, да си искрен и да имаш какво да кажеш с изкуството. Всяка минута с Цветана Манева е просто празник, както и с другите ми преподаватели, като Възкресия Вихърова, Снежина Петрова и др.

– Какво от нещата, които знаеш сега, ти се иска да знаеше и когато си била на 16 години?
– Всичко, което знам сега би ми се искало да знаех тогава, защото всяко нещо, щеше много да ми помогне. Щях да съм много щастлива, ако беше възможно това и дори бих дала парите, които изкарвам за 10 години напред, за да имам и тогава тези знания.

– Фактът, че си популярна личност пречил ли ти е някога на контактите ти с хората и как се забавлявате с приятелите ти?
– Имам много готини приятели. Някои и по-нови, с които често и работим заедно. В началото ми се случваше да ме държат на дистанция, заради това, че съм популярна, може би, но е много готин моментът, в който започнаха да са искрени и да се забавляваме, защото видяха, че на мен може да се разчита. Приятелите ми често се забавляват с нелепия ми хумор и ми казват, че имам странно чувство за хумор. На мен много бързо ми тече мисълта и ако се опитвам да говоря на някой чужд език и казвам, примерно – здрасти на английски, но продължавам с някаква дума на руски, както и нещо на български и се получават направо безумни изречения. Или се блъскам два пъти в една и съща стъклена врата. Когато съм под стрес ставам много нелепа за гледане.

 

Нашият гост

Харизматичната актриса Яна Маринова навлиза в света на киното, като каскадьорка. Дългогодишните й занимания с художествена гимнастика и лека атлетика, както и безстрашната й натура я правят много търсена в редица холивудски продукции и твреклами. Първият сериал, в която тя показва и актьорския си талант е “Хотел България”, а след това изиграва запомнящи се роли и в “Стъклен дом”, “Забранена любов”, “Фамилията” и “Връзки”. На големия екран тя също не остава незабелязана и дори печели наградата за най-добра женска роля на престижния кинофестивал Bridge Of Arts в Русия за превъплъщението си във филма “11-А”. Новата продукция – “Привличане”, на която Яна влиза и в амплоато на продуцент, заедно с Башар Рахал, все още е на екраните на родните киносалони и едно от най-гледаните заглавия. В нея красивата актриса отново демонстрира танцови умения, като на професионална състезателка по спортни танци.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Сбъркано същество, пълно с комплексите на германско говедо.

  2. МНОГО ЯКААА Е! А ВЪВ ФИЛМА ОПРЕДЕЛЕНО КЪРТИ МАЦКАТА..

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.