След ареста на банкерката в Нова Загора: Земеделец се оплака, че са му били откраднати 200 000 лева

Станимира за трети път с купа „Странджа“

„Доверие“ купи банка в Молдова

Вижте пачките от фалшиви телкови решения във Варна (СНИМКИ и ВИДЕО)

Лавров: Целта на САЩ е да разцепят Сирия и да създадат псевдодържава

„Лудогорец“ с гаф и срещу „Ботев“ (Пд)

Стотици се поклониха пред Апостола в Шумен

12 големи компании искат да строят 10,4 км от „Струма“ Поръчката е за част от новия магистрален път в посока София през Кресненското дефиле

Надраскаха със свастики еврейски гробища във Франция

„Левски“ на дълг от лиценза

Отборът на „Левски“ почете паметта на Апостола (СНИМКИ)

5 грешки при грима, които състаряват лицето

Бетонен къс премаза кола в София (СНИМКИ)

Кристиян Костов покори и Китай Певецът с руско-български корени оглави музикалната класация QQ

Шофьорка блъсна трима пешеходци на тротоар

Янко Янев: Изток или Запад Той първи предупреди да не очакваме нещо от Европа на маймунската софистика

Всеки нов народ започва с влияния и заимствания

Русофилите докараха първата национална катастрофа, а германофилите втората

Ние стоим между началото на небето и началото на земята

Янко Янев е от ония тълкуватели на битието, които изричат пророчества. Още през 1933 г. той предупреди да не очакваме нещо от Европа. Тогава старият континент е объркан и подвластен на “маймунската софистика”. Такъв е и днес с един съюз, който започва да се разпада.

Родом от Пещера, Янев е представител на българското ницшеанство и неохегелианство. Следва философия и история в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Защитава докторат на тема “Живот и свръхчовек”. Завежда културния отдел към Министерството на народното просвещение. След 1934 г. се установява в Германия, чете лекции в Берлинския университет по културна история на България. Загива по време на бомбардировките през 1945 г.

У нас Янев е в кръга на сп. “Златорог”, където излиза статията “Изток или Запад”. В тези посоки е ориентиран домашният политически компас. По хълмовете на времето стрелката се върти наляво или на дясно.

Славянофилството е “заръждавяло” още от времето на Христо Ботев. Русия ни освободи, но веднага се намесиха западните сили. Берлинският конгрес разпокъса земите, населени с етнически българи.

Сетне русофилите докараха първата национална катастрофа, а германофилите втората. Третата дойде пак с дружните усилия на Изтока и Запада на конференцията в Ялта. Съюзниците си стиснаха ръцете и ни затвориха в Социалистическия лагер.

За тъй наречената Демокрация си приписаха заслугата западняците. Официално влязохме в Европа, която открай време се гаври с нас. Сега ще договаряме самолети от Запад, но има предложение и от Изток.

“И тъй – обобщава Янко Янев, – застанали между два свята, не можем да чакаме помощ нито от славянския изток, нито от обществото на уморените западни народи. Остава само един-единствен път – пътят към самите нас…”

По кой път? За първи път ние поставяме този въпрос с тая решителност, с която никога не е бил поставян досега. Защото сме нямали до днес никаква философия на българската история и защото на тоя въпрос се е гледало най-често от “книжовно”-педагогично и моралистично-реакционно гледище.

Трябва да се има предвид, че нашата душа днес е разтревожена и ако не искаме да бъдем само един отпадък от ракетите на днешния революционен човек, трябва да бъдем смели като никога и да поставим проблемата за българската участ неотвратимо и ясно. Това не е само един въпрос на политиката, а на цялото ни културно и национално битие. Важното е да се знае преди всичко, че не сме народ, който може да се отъждестви с който и да е друг народ, че ние представяме нещо съвсем самостойно, особено, първично. Колкото и близки да сме на славянския свят, ние не сме славяни в истинския смисъл на думата, както не сме и никакъв западен народ.

Нямаме нищо общо с източната екстатика, нищо с механичния формализъм на западната цивилизация. Нито мистичното, нито рационалното начало е присъщо на българския дух. Затова нашата проблема се движи между Изток и Запад; тя не се покрива нито със света на тайната, нито със света на знанието; не е нито божествен, нито човешки, нито само духовен или само материален момент. Ние стоим между началото на небето и началото на земята, без да бъдем само пустинници или само пленници на живота.

Несъмнено и в нас живеят славянски сили. Но колкото и значителни да са, те нямат първично действие и не могат да съдействат за нашето бъдещо развитие, защото не са органически, не са сраснали с нашата първосъщинска особеност, а са наследени. Но и да допуснем, че сме славяни, какво можем да очакваме днес от славянството? Къде е славянското царство? Това, що наричаме славянство, не е друго освен една абстракция, една категория на историкософското мислене, което имаше живот и действителност само в миналото. Днес душата на изтока е престанала да се чувства славянска.

Стихиите, които изразяваха могъществото на славянството и които често са заплашвали западното царство на човека със своята тайнственост и фантастика, всички тия сили на апокалипсиса и метафизичната химника, на религиозната глъбина, на националния романтизъм и живото богоносно слово – отдавна са превърнати в сили, които движат гигантски мотори и са превърнали цялата славянска епопея в американски техницизъм.

Ненапразно има днес в Русия цели американски селища; нищо друго не се строи там освен чудовищни заводи и фабрики за динамит, за трактори и автомобили. Че и там, подобно в Ню Йорк, времето е пари, че индустриализираните маси живеят в разрив с капитализма, че гнетът на техническото робство е надминал робството в капиталистичните страни, че социализирането на живота е довело проституция на еротиката, на личността – това е краят на славянството и заместването му с американския бандит и американската блудница.

Ето защо напразно бихме очаквали спасение от славянския тракторизиран изток. Ако някога Москва е била прицелна точка за нашето развитие, това се оправдава с помирителния акт на Освобождението, както и с това, че руската общественост и образованост, колкото назадничеви и закъснели да са били в сравнение с напредъка на германския и романски свят, са били най-близки за първите ни общественици и за интелигенцията.

Безспорно и тогава тоя път е бил погрешен, и тогава би трябвало да се отклони развитието ни и да се насочи към други хоризонти, още повече, като се знае, че тоя път не беше друго, освен подражаване на външната и административна форма на руския живот. Може би никой българин не е могъл да се срасне с душата на славянина и да разбере пустинното й мълчание както нейната нелогична и противоречива същност.

И не само българинът, но който и да е друг представител на западните народи едва ли би могъл да погледне в дълбините на тая душа, която живееше заключена в своето царство, недостъпна и необяснима за никой човешки разсъдък. Може би тъкмо тая душа на неизвестното и безбрежното са имали предвид Хердер или Шпенглер, Кайзерлинг или Мьолер Ван ден Брук, когато са писали, че на Русия предстои голямо бъдеще. Но тая душа днес е преобразена и цинично усмихната към целия свят; от нейната страхотност и безмълвност, която изкуси дори Наполеона и го привлече в широкото си царство, не е останало нищо.

А Запад? Тук засягаме най-сложната страна на проблема за нашето самосъзнание, защото още от началото на политическото освобождение в нашия живот започнаха да действат формите на европейската цивилизация. Създадоха се традиции в политиката и културата, институти и мирогледи, програми на образованието, заети от запад – също тъй по най-смешен и безотговорен начин. Едва ли някога ще можем да се освободим от въздействието на западния дух, особено от ония категории, в които той се е осъществил през неговата класическа и романтична епоха; и трябва да се признае, че нашата метафизика и музика, устройството на висши учебни заведения, както и символичното саморазрушение на личността в изкуството, критиката на художественото съзнание – дойдоха от запад.

Не можем да не бъдем признателни на западната култура. Но колкото и голяма да бъде нашата благодарност, трябва да се подчертае, че – подобно първото влияние на русизма – и западното влияние е една от причините, задето и до днес българският дух не е могъл да стъпи на здрава почва и да тръгне по своя истински и самоотговорен път. Не само руското, но и западното влияние е твърде много допринесло за засилване на безисторичния хаотизъм на нашето съзнание, особено когато се има предвид, че в много по-голяма степен западът е влиял у нас със своите технически ефекти, отколкото с дълбочината на своята мисъл. Историята на нашата интелигенция ще се натъкне тъкмо на тая страна на чуждите влияния и ще посочи, че ползата е била еднаква с вредата.

Безспорно всеки нов народ започва с влияния и заимствания, но това става по един начин, съвършено различен от тоя, по който нашите интелигенти се втурнаха по големите западни градове и се върнаха в отечеството си по-груби и по-смешни, отколкото са били, преди да се запознаят с духа на техниката и цивилизацията. Истинският път на подражаване и заимстване е съвсем друг, тъй като той се извършва в името на националното самоосъзнаване и облагородяване, а не само в усвояване и пригаждане на външни, ефектно-помпозни форми, които могат да бъдат само прикачени и пришити, но не и вътрешно изживени и сродени със силите на първородното битие.

Особено днес не можем да очакваме никакво разрешение на националната ни участ чрез подражаване на западната цивилизация. Европа, която днес е объркана, прилича по-скоро на някаква грозна и прегърбена богиня, в чиито очи не играе никакъв пламък и която още продължава да скимти из своите запустели чертози, без да подозира, че само една мълния от небето ще я срази завинаги. Тоя континент, по който са префучали досега всички бури на историята, днес няма никаква опора, никаква догма, никаква религия. Какво можем да очакваме от един свят, който си отива?
Там всички лирически сили са прогонени, нихилизмът е нахлул по всички посоки, свободата отдавна е станала насилие, животът – алгебра. От тая Европа на израждаща се цивилизация и маймунска софистика, която залязва под тежестта на своята техника – от тая Европа не можем да очакваме нещо; можем да бъдем само свидетели на нейния трагизъм и да вземем поука от нея, че само расовият и вдъхновен човек е божествен, останалото е израждане на личността и пигмейство.

И тъй, застанали между два свята, не можем да чакаме помощ нито от славянския изток, нито от обществото на уморените западни народи. Остава само един-единствен път – пътят към самите нас…”

(Със съкращения.)

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. Умен човек, не лешпер и пидлога кат герберистите – преди интетнационалисти, сега евроатлантици.

  2. Няма нищо антифилософско във настоящия капитализъм.След дълго изгнание в подземията по планетата и препрочитане на цялата събрана мъдрост от нацистите по време на ВС война,включително и ръкописите от Александрия+Атлантия,брилянтните умове на хората търсеха философия,която да обедини цялото човечество.Пари,пари.Докато идеята за имането,нямането на пари се изроди във идеята за тотален контрол чрез виртуализирана,философизирана реалност на контрол върху цялата пирамида от социални слоеве наречена човечество……Голяма група от високо съзнателни същества е време да покаже,чрез излизане от матрицата,че парите са само философия,а не реалността,която ни се предлага!

  3. Страхотен материал, този Янев е бил мъдър мъж и голям българин, почти всичко в думите му е валидно и днес.

  4. авторчето нищо не казва, за идейните убеждения на Херр Янефф, а именно националсоциалист до мозъка на костите. Умишлено пренебрегван и от постдеветосептемврийските окупатори и от техните внучета днес…
    Sieg Heil!

  5. Извлечението от труда на галемия българин
    Янко Янев, поставя повече въпроси отколкото.
    Той е голям филосов , които обича България
    и дълбоко изучил душата на българин.
    Но защо, чак сега чуваме за него?! Защо 75 гадини
    ние обикновенните българи нищо не знаем?!
    До сега мразех русофилите и руснаците за
    гаврата им с нас до ПСВ. Ненавиждах
    комунистите и Русия за ролята им в третата
    национална катастрофа. Отвръщението ми
    от русофилите се задълбочава!!!!
    Касметлия си ти Янко Янев ! Бомбата на
    западняците те споси от позора на лагерите
    на смартта и издевателствата на бесните
    комунисте!!!!!!

  6. Oххх оххх оххх сериозно ли има толкова закърнели мозъци (националисти) все още ! Глупости са това ! Към Глобализма всеки ден има подводни камъни, но бавно трупайки опит ще сме си много по полезни от вглъбяване нъм старото това което е било и никога повече няма да бъде….. wake up pleaseee И сега преди избори почнахме да си пробутваме пак идеали и морал които ще изчезне после бързо бързо

  7. Космополитно pure, сигур е и джендърка някаква. Не са закърнели мозъците на националистите в Бг, а нейното мозъче е само с няколко гънки и то в тилната част.

  8. POZDRAVLENIJ NA REDAKTZIJTA ZA POBLIKUVANETO NA TOZI MNOGO AKTUALEN I V MOMENTA ANALIZ!DANO DA GO PRO4ETAT I VSI4KI POLITITZI I INTELEKUALTZI,ZA DA
    SI,,SVERJT 4ASOVNITZITE,, I DA PREGARNAT RODOLJUBIETO I PATRIOTIZMA,KATO EDINSTVENIJ
    VEREN PAT ZA STRANATA! SAS 136 PARTII…TRUDNO SE PRAVI,,SAEDINENIETO,,!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.