С оставката си Красимир Влахов защити достойнството на съдиите и направи безвъзвратно предсрочното прекратяване на мандата на Лозан Панов

Какво ще се случи, ако един професионалист напише, че се срамува от своя ръководител? Ако го направи медицинска сестра по адрес на хирурга, сигурно няма да се намери пациент, който да пожелае да се оперира при срамящия професията лекар. Ако го направи работник в цех за колбаси, сигурно няма да се намери клиент, който да си купи от кренвиршите на месокомбината със срамен собственик. Ако го направи съдия, всъщност върховен съдия, при това заместник-председател на Касационния съд и председател на Гражданската му колегия, то със сигурност няма да се намери човек, който да вярва, че върховенството на закона е възможно.

Безпрецедентният акт на съдия Красимир Влахов, който депозира пред Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет молба за освобождаването му от поста на заместник-председател на ВКС и председател на Гражданската колегия, всъщност казва точно това. Върховенството на закона у нас ще продължава да е отсъства, поне докато с титлата на “съдия № 1” продължава, макар и номинално, да се представя Лозан Панов. Мотивите към оставката на Влахов идват точно на третата годишнина от влизането на Панов във ВКС. И макар още преди две години и два месеца да стана ясно, че изборът на председател на Върховния съд е най-голямата грешка в мандата на предишния Висш съдебен съвет, написаното от Влахов дава основание на настоящия висш кадрови орган на съдебната власт да поправи тази грешка. Това би било възможно само и единствено, ако Пленумът на ВСС освободи преждевременно от поста му Панов. С какви мотиви ли – те са изложени, при това от върховен съдия, който е бил в продължение на повече от две години и половина заместник на председателя на ВКС.

Много е важно да отбележим, че до разкритията за случващото се във ВКС се стигна, след като Лозан Панов, в противоречие на всички принципи за съдийска независимост и високо етични изисквания при изпълнение на задълженията му на административен ръководил, с груб управленски натиск, опита да наложи волята си не само над върховните съдии, но и над Съдийската колегия на ВСС, която председателства, за да смени заместника си. Е, не му се получи, като беше бламиран. Първо от съдиите, а после и от десет от членовете на колегията, като на негова позиция за смяната на Влахов застанаха едва трима от членовете на ВСС.

И понеже това вече е втори случай, при който кадровиците от Колегията отхвърлят искане на Панов, то най-логичното в такава ситуация е той да признае собствения си провал и да се оттегли. Нещо, което, разбира се, няма да се случи. Заради това, всеки един от членовете на ВСС трябва много внимателно да вникне в написаното от Влахов.

Върховният съдия потвърди всичко, което стана публично достояние за случващото се във ВКС след началото на мандата на Панов. Направи го човек, който не просто е запознат с работата на съда, но има уважението и подкрепата на мнозинството от колегите си. И ако всички изобличители на разрушителния подход на Панов досега бяха наричани “крепители на статуквото”, то няма как да се каже същото за съдия Влахов, най-малкото, защото неговите действия бяха провокирани от самия т.нар. председател на ВКС.

В кои адвокатски кантори работи председателят на ВКС?

В изложението си до ВСС, Красимир Влахов дава да се разбере, че Лозан Панов управлява ВКС не от кабинета си в Съдебната палата, а от неизвестно “работно място”. Няма съдия, не само от ВКС, но и от останалите софийски съдилища, който да не се досети, че са визирани 2-3 адвокатски кантори, превърнали Панов в заложник на техните интереси. Досегашният заместник-председател на ВКС потвърждава и за чистката, спретната от Панов срещу професионалисти в администрацията на съда. Водещият мотив за която е било осигуряването на работни места за “послушни” кадри и посредници в съда на адвокатски кантори.

Съдия Влахов изобличава Панов и за “хибридните скандали”, провокирани от него и раздухани от поръчковите медии, собственост на подсъдими олигарси - от “sms“-а на премиера”, през “болтовете на Мерцедеса”, до позорната политическа демонстрация “Не на страха” на стълбите пред Съдебната палата. Панов е превърнал ВКС в трибуна на спорни публични послания, алармира ръководителят на Гражданската колегия на Върховния съд. Очевидно дори съдиите от ВКС вече осъзнават, че институцията им е превърната в квартална партийна организация на провалили се ГМО-политически проекти. Само преди десет дни пред в-к “Труд” бившият румънски разузнавач полковник Даниел Драгомир потвърди същото, като визира организираното от Панов посещение на румънската прокурорка Лаура Кьовеши в навечерието на миналогодишните парламентарни избори у нас. Влахов набляга и на това, че ръководството на ВКС вместо да вдъхва респект и уважение, в последните години продуцира напрежение в цялата съдебна система. За кого все още е тайна, че Панов пое щафетата от проваления бивш министър на правосъдието Христо Иванов във войната на задкулисието по детронирането на обвинител № 1 и овладяването на прокуратурата?

Война, която Иванов и Панов отдавна загубиха, макар да успяха да нанесат щети върху авторитета на държавата и нейните институции. С кого взаимодейства ръководството на ВКС? С председателя на Върховния административен съд, избран от два състава на ВСС с рекордно мнозинство или с прокуратурата, която искаше да закрива?

Защото от написаното от Влахов се разбира, че няма диалог между Панов и съдиите от ВКС. Та нали Панов нарочи върховните съдии за това, че искали “по-малко работа за повече пари”. Но когато се опита да съкрати няколко щата, отново получи “червен картон” от Колегията на съдебния съвет. Сигурно председателят на ВКС е имал диалог само със скорострелно напусналия съдебната система председател на Софийския градски съд Калоян Топалов. Диалог, колкото да може Панов да гарантира овладяването на съдебната инстанция от върхушката на компрометирания Съюз на съдиите в България.

С цензура олигархичните кукловоди се опитват да спасят Панов

Панов си говори “на езика” на тези представители на задкулисието, които през 2016-та година са го обсъждали на тайните сбирки на кръга “Арго”, но единствено “Черния лебед”, както Христо Иванов нарича съпругата на председателя на ВКС, попречва на “спускането” му като кандидат за президент на олигархията. Говори си с върхушката на грантовия и политизиран съдийски съюз, чиито опорки се списват в адвокатските кантори на същите олигарси, чиито пък поръчкови “медии” гузно премълчаха и направиха всичко възможно по-малко читатели да се запознаят с писмото на Красимир Влахов.

Тук опираме и до свободата на медиите и до глашатаите, които претендират, че са борци срещу цензурата, но в същото време самите те я налагат. Сега мълчат, скрили са се, надяващи се, че “бурята” ще отшуми, че наложената цензура над думите на Влахов ще свърши работа и т.нар. “председател на ВКС” ще продължи да уронва престижа на съдебната власт.

Оставката на Влахов не само защити достойнството и честта му, но се превръща в повод за предсрочния край на мандата на опозорилия Върховния съд негов “номинален” административен ръководител. Същият няма особен избор, защото вариантите занапред не са повече от два – Панов да прояви достойнство и сам да напусне, което ще му позволи да се занимава с политика, нещо, което толкова много иска или да бъде позорно изгонен от съдебната система. Той знае, кукловодите му знаят, марионетките им също знаят, адвокатите-лобисти също са наясно, че съвсем скоро Върховният касационен съд трябва и ще има нов ръководител. И това истински ги страхува.

Съдия Светла Димитрова да откаже да е параван на случващото се в най-важната съдебна инстанция

Още преди година в-к “Труд” написа, че Лозан Панов трябва да се разглежда като “номинален председател на ВКС”. След достойния акт на съдия Влахов, Панов безвъзвратно пое по пътя към фактическото освобождаване на председателския пост на Върховния съд. И колкото по-бързо това се случи, толкова по-малко ще са щетите за съдебната система. Отговорността е на Пленума на ВСС и на тези негови членове, които ще провокират искането за предсрочно прекратяване на мандата на Панов. Отговорността е и на мнозинството от съдиите от ВКС, които трябва да последват примера на колегата си и да свалят публично доверието си от т.нар. председател, защото “Човек се интересува от марката ВКС, а не от субстрата ВКС”. Съдия Светла Димитрова, която бламираният Панов опита да прокара като заместник на Влахов, трябва също да поеме своята отговорност, като откаже да бъде параван за случващото се в най-висшата съдебна инстанция у нас. Сега е времето съдиите от ВКС и мнозинството от ВСС да излязат ясно и да заявят “Не на страха в правосъдието”, за да не се срамуват утре!