Вълци край Свърлиг не виреят

Тактическата подготовка в кръчмата е особено важна

Масираната атака на български и сръбски авджии срещу вълци се разгърна в Свърлиг неотдавна. Градчето с около 15 000 жители се намира на 80 км от българската граница по пътя за Ниш и е известно с невероятната си скара. Но не по-малко прочути от местните кулинарни вълшебници са и ловците на Свърлиг, които редовно осигуряват суровини за плескавици, вешалици и други тънки мезета.

“Районът ни обхваща част от поречието на Тимок и Свърлишка планина и е много красив и пълен с дивеч. Всяка година имаме добра слука, а на излетите си каним и гости от България и други страни. Защото без приятели и работата, и трапезата не спорят!”, казва шефът на Ловното сдружение на Свърлиг Златимир Рашич, който е и зам.президент на националното ловна организация в Сърбия. Тази година за вълчата хайка в Свърлиг от България пристигат стари приятели на сръбските “ловачи” - председателят на Ловно-рибарското сдружение “Миджур” Богомил Станков, който е и шеф на общинския съвет в Чупрене, ловният ръководител Владислав.

В събота привечер часове преди хайката тихото градче Свърлиг прилича на фронтова линия. По улиците пълзят пълни с оръжия и муниции джипове, а кафаните са пълни с мъжки компании, стегнати в камуфлажи, които поръчват ракия и вино и чертаят по масите като генералщабни офицери планове за разгромяването на хищниците. Въпреки неутолимата жажда на сръбските ловци за веселби към полунощ песните и таблите с питиета свършват и шумните компании се прибират по хотелите, защото ловът е отговорна работа и за него трябват зорки очи и сигурни ръце. Призори в неделя макар и без бойна тръба домакини и гости с пушки на рамо се събират пред офиса на ловното сдружение. Шефът Златко, както е по закон, прави кратък инструктаж за разположението на постовете и безопасното боравене с оръжие и изпраща ловците с традиционното в Сърбия “Добар поглед!” / Наслука!/.

Колите отбиват край пътя и стрелците заемат позиции по шосето на безопасно разстояние един от друг. От време на време в далечината отекват изстрели, които карат премръзналите ловци да стискат още по-здраво пушките. Звяр обаче не се показва отникъде, а вятърът се усилва и ръцете вече залепват за цевите. Затова, когато първите гоначи излизат от гъсталаците, част от мъжете в камуфлажи начупват клони и разпалват огън, който повече пуши, отколкото топли. Но пък събира на разговорка премръзналите вече мъже. Част от тях вадят от раниците суджуци и хляб. Други обаче остават на позициите, за да не ги изненада някой примрял от глад и надушил мезетата вълк. Най-накрая по радиостанциите пристига заповедта за оттегляне от засадите. Колоната мъже се товари в джиповете и пристига в близкото село Извор, където културния дом е превърнат в ловен ресторант. Пред сградата димят два казана с дивечово месо, а скара, вероятно правена от великани, е приютила стотици наденици. От пристигащите групи става ясно, че някои от пусиите все пак са имали слука – отстреляни са няколко лисици, чакали и една дива котка. Радостни викове посрещат джип с опъната на бронята му лисица. “Излезе ми на удобна позиция и я свалих с един изстрел!”, обяснява Живота Стеванович, дошъл за хайката от Ниш. “Не се косете, че не паднаха вълци, бе! Тук в Сърбия имаме приказка - гората не издава хайдука, и хайката не трепе вука! Хайката е за друженье /за приятелство, за веселба/!”, подхвърля белокос ловец. Над 300 души изпълват салона, в който са опънати маситe, а до сцената бумти кюмбе. Жълтата ракия и червеното вино топлят премръзналите ловджийски ръце и сърца по-силно и от огъня в печката. Гръмва оркестър, наричан в Сърбия “жива свирка” и знойна певачка почва да жали за отминала любов, а после да се радва, че идва друга…

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл