Дори някои овчари се стараят да дресират своите кучета, за да им доставят дивечово месо
За разлика от дивите хищници скитащите кучета и котки не се пазят от човека. Цялото им внимание е насочено към неотклонно преследване на дивеча. Оставени на самоизхранване, те обхождат всяко кътче в полето, в гората и през цялото денонощие дебнат или причакват движещите се зайци, яребици, фазани и други полезни диви животни. Жертва на хищните им зъби стават най-често малки зайчета, дори и поотрасналите и възрастните зайци. Много по-лесно скитащите кучета и котки се справят с яйцата на яребиците, фазаните, кеклиците.
Неукрепналите пилета са явни жертви на скитащите котки. Един път открили люпилото, те го унищожават без остатък. Но с присъщата си ловкост се справят и с възрастните екземпляри. Поради това срещу изключително вредната дейност на скитащите кучета и котки трябва да се води упорита и постоянна борба. Да не се забравя, че те са и разносители на бяса.
Нека се знае, че и някои овчарски кучета се пристрастяват към преследването на дивеча. Много от тях са се специализирали в ловенето на зайци, като едни гонят вдигнатото животно, а други го посрещат из засада и в повечето случаи успяват да го хванат. Дори някои овчари се стараят да дресират своите кучета, за да им доставят дивечово месо. Овчарските кучета са особено опасни и за малките еленчета и сърнета, които лесно откриват из гората и естествено, ги унищожават.
-2.jpg)
Близо до Данеборг в Североизточна Гренландия датски зоолог наблюдавал необикновен случай на съжителство между крилати същества и кучета. Изследователят забелязал, че по време на гнездуването всяка пролет местните жители превързвали ненужните им през топлото време на годината ездови кучета. Близостта на тези същества, извънредно агресивно настроени към всичко живо, отпъждала различните хищници /главно северните лисици - враг на крилатите, особено по време на излюпването на яйцата/. По начало пролетният период бил най-труден за обикновените гаги: в продължение на 26 денонощия, докато женската седи на яйцата, остава без храна и само за кратко време напуска гнездото /за да утоли жаждата си и да се изкъпе в най-близкия водоем/. Затова много от птичите колонии се разполагали на дребните островчета, където вероятността от пребиваване на хищници е по-малка.
Съседството с кучетата имало за вида не само положителни, но и отрицателни последствия -средногодишно били унищожавани до 90 гаги. Това обикновено ставало при нисък полет на птиците.
Отговаряйки на неизбежния въпрос защо гагите губят инстинктивния си страх от кучетата и се въртят около тях, зоологът изказва предположението, че завързаното, затова и слабо подвижно куче е лишено в очите на гагите от главното отличително свойство на всеки хищник. И затова не е случайно, че запасите от тези птици тук са много по-големи, отколкото другаде.