В гъстата италианска каша

„Коалицията на аутсайдерите“ още буксува

Аха-аха италианците да се сдобият с ново правителство в понеделник, десет седмици след парламентарните избори от 4 март, и пак греда! Двамата лидери на привидно невъзможната коалиция между популисткото движение „Пет звезди“ и крайнодясната „Лига“ Луиджи ди Майо и Матео Салвини сe срещнаха поотделно с президента Серджио Матарела само да му кажат, че им трябва още време, за да изгладят концепцията си за общо управление. И да изберат подходящ кандидат за консенсусен министър-председател, приемлив и за президента Матарела, който трябва да го одобри преди да му връчи мандата. Номинирането на премиер се оказа по-трудна задача от обединяването на предизборните платформи на „Пет Звезди“ и „Лигата“ (доскоро „Северна лига“), които на теория са в напълно противоположни краища на политическия спектър. Но на практика черпят сили от един и същи гняв на италианците. От необходимостта от по-сериозни мерки за овладяване на потоците мигранти, които заливат южните брегове на страната вече трета година, през темите за спазването на регулациите на ЕС под „железния диктат на Брюксел“, до дебата за нуждата и премахването на европейските санкции срещу Русия – все въпроси, по които Ди Майо и Салвини практически четат от един и същи нотен лист, когато се обръщат към избирателите си. Затова и водят двете най-големи фракции в парламента, избутвайки в опозиция досегашната управляваща ляво-центристка коалиция, водена от Демократическата партия на Матео Ренци и дори измествайки в сянка „фигури“ като Силвио Берлускони и неговата партия „Напред Италия“ от преговорите за следващото управление на страната.

Но не успяват все още да намерят подходящ кандидат за министър-председател, който да се опита да приложи на практика общите им визии. Като обявения им икономически план, който възлиза на приблизително 100 милиарда евро допълнителни бюджетни разходи за следващите пет години. Колкото да приседне на всеки радетел за фискална дисциплина в Брюксел и Люксембург. За тези в Париж и Берлин да не говорим. Но дори и без това самата символика на „коалицията на аутсайдерите“, както нарекоха някои западни наблюдатели обединението между „Звездите“ и „Лигата“, ще е проблем за вътрешния имидж на ЕС. И неминуемо ще създаде триения и допълнителни спънки в революционните планове за бъдещето на съюза на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел. Особено що се отнася до идеите им за още по-задълбочена интеграция на Еврозоната и общите позиции на ЕС по външнотърговски и външнополитически въпроси. Първото в контекста на това, че Италия продължава да гребе срещу течението в икономическата криза започнала в края на миналото десетилетие. Което пък създаде почвата за все по-растящ евро-скептицизъм в една от страните основателки на ЕС. А идеите на Луиджи ди Майо и Матео Салвини за драстично намаляване на данъците и съответно увеличаване на публичните разходи, е почти гарантирана рецепта за по-дълбоко затъване в блатото. Поне според редица признати икономисти.

Що се отнася до общата търговска и външна политика на Европа, в светлината на задълбочаващия се разрив между ЕС и Русия по все по-голям набор от въпроси, и между европейските сили и САЩ около случващото се в Близкия Изток последните дни и седмици, само една опърничава Италия му трябва на Брюксел в момента, да се обажда на заседанията на Съвета.

Но да не слагаме каруцата пред коня, както се казва - първо трябва да се сформира това ново италианско правителство. Което обещава да напише история, дори и ако падне по нос още преди старта си. Защото на първо време всеки един министър в бъдещото правителство ще трябва да бъде избран и да положи клетва, преди двете камари на италианското законодателно събрание да гласуват вот на доверие на новия кабинет. Което само по себе си е продължителен и тромав процес. Според наблюдатели, ако „Пет звезди“ и „Лигата“ се бяха споразумели за коалиционно управление някъде около края на март, средата на април, пак щяха да се влачат поне до началото май по цялата процедура. Най-малкото поради факта, че успоредно на това от движението „Пет звезди“ са поели публичен ангажимент окончателното им коалиционно споразумение с „Лигата“ да бъде предоставено за онлайн-одобрение от всичките им членове. Идея, която съвременната история вече доказва неколкократно, че е гарантирана катастрофа. Най-малкото от гледната точка на избирателите, гласували за напълно противоположна предизборна платформа от тази на коалиционния партньор, всеки от които основателно би имал право да оспори тази или онази уговорка. Да не говорим, ако чуят руските хакери, че съдбовно решение за бъднините на дадена демократична западна държава е подложено на гласуване в интернет. Последното в рамките на шегата, разбира се, но с едно на ум, все пак.

Новите лидери на Италия: Луиджи ди Майо (вляво) и Матео Салвини.

Двама професори не стигат

Можете да предположите, за десет седмици от изборите насам колко спекулации за бъдещото управление на Италия са направени в публичното пространство. Особено около преговорите между „Пет звезди“ и „Лигата“ за консенсусен министър-председател, който да оглави коалиционното правителство. Най-сериозните кандидати според медиите на Ботуша досега са Джулио Сапели, икономист и университетски преподавател, и Джузепе Конте, професор по право в университета на Флоренция. И двамата обаче бяха отхвърлени като потенциални кандидати от Луиджи ди Майо и Матео Салвини, които обещаха да държат до последно в тайна фаворитите си за позициите в кабинета.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари