„Да си лидер означава да знаеш, кога е дошло времето за промяна и това време е сега”, заяви на 18 ноември в Дъблин председателят на ирландската националистическа партия „Шин Фейн” Джери Адамс. Преди да обяви намерението си да се оттегли догодина от поста, който заема от 1983 г. насам, и да не се кандидатира на следващите парламентарни избори в Ейре. Препълнената зала го изпрати от трибуната със сълзи и гръмки овации.

“Противоречива личност” е едно от онези исторически клишета, които като че ли напоследък са позагубили от стойността си. И понякога се използват повече като извинение. Но малцина се вписват толкова пълно в този израз, колкото Джери Адамс, несъмнено най-разпознаваемото лице на ирландски политик за повечето европейци, от близо четири десетилетия.

А сравнението с Нелсън Мандела в заглавието не е нито е ново, нито оригинално. През годините е правено от мнозина историци и анализатори. И е също толкова противоречиво.

Безспорно е че и двамата са били водещи фигури на едната страна в отколешна историческа вражда и от въоръжената борба с всички средства са я тласнали до масата за преговори. И в крайна сметка до мир и съвместно съжителство с другата страна. С което са постигнали нещо немислимо за времето си.

Но истината е, че всеки разбира историята черно-бяла, когато става въпрос за чуждата борба. И борците за свобода на едни, винаги са терористите на други.

Новината за обявеното оттегляне на Джери Адамс достигна светкавично медиите във Великобритания - отбеляза се широко в съботните вечерни емисии и беше набързо заровена в потока новини и коментари от и за Зимбабве в неделя. В крайна сметка става въпрос за човек, на когото е било забранено да се дава каквато и да е гласност по британски медии до 1994 г. и чието име носи горчиви спомени за мнозина.

Джерард “Джери” Адамс е роден на 6 октомври 1948 г. в Балимърфи, западните квартали на Белфаст, в семейството на потомствени републиканци. Едноименният му дядо е ветеран от Ирландската война за независимост (1919-21 г.), а баща му Джери Адамс-старши е член на Ирландската републиканска армия (ИРА) от 16-годишен.

Младият Джери Адамс избира първоначално пътя на мирната съпротива и на 19-годишна възраст, през 1967 г. става член на Ирландската асоциация за граждански права в Белфаст. Мирните прояви на републиканците обаче не се посрещат радушно от британските власти и юнионистите и през 1969 г. в Северна Ирландия са изпратени войски за потушаване на напреженията, избухнали в градовете Белфаст и Дери. Активен в протестите, през 1972 г. Джери Адамс е интерниран от британските власти, но по настояване на ИРА е освободен, за да участва в делегация, договорила кратко-просъществувало тогава примирие в Северна Ирландия. Арестуван отново на следващата година, Джери Адамс остава зад решетките до 1976 г., а 12 месеца по-късно британските власти официално свалят обвиненията срещу него за членство в ИРА (което той и досега отрича някога да е било факт).

През 1983 г. Адамс е избран за председател на “Шин Фейн” и дава тласък на сериозни промени в партията. Към края на 1980-те, оцелял след два опита за покушение срещу живота му, Джери Адамс е успял да изведе “Шин Фейн” от позицията на политически маргинал, неизменно свързван с ИРА, да я вкара в парламента на Ейре и в светлината на прожекторите. През 1994 г. тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън издава на Джери Адамс 48-часова виза, за да участва в мирна конференция в Ню Йорк, въпреки протестите на Лондон. Същата година ИРА обявява едностранно прекратяване на огъня, което е основата, върху която се постига Споразумението от Разпети Петък през 1998 г. Тогава Джери Адамс отстъпва мястото си в споделеното управление и парламента на Северна Ирландия на съратника си Мартин Макгинес, починалият по-рано тази година бивш вицепремиер.

Зорко бдящ за спазването на споразумението при първата криза на съвместното управление през 2003 г., Джери Адамс се включва активно в преговорите за възстановяването му и успява да го постигне три години по-късно. С договора между него и покойния вече духовен и политически водач на юнионистите, пастор Иън Пейсли през 2006 г. ИРА не само започва пълното си разоръжаване, но и за първи се ангажира да оказва подкрепа на полицията в Северна Ирландия. Служителите на която дотогава са били официално обявени за “легитимни мишени”. И това преди едва 11 години.

Смутните времена

Кървавите вълни на терор, извършвани от ИРА и опонентите й от Ълстърските лоялисти, и репресиите на британската полиция и армия през 30-те години на “Размириците” (1968-1998 г.) са белязали спомените на поколения, както от двете страни на границата в Северна Ирландия, така и неизменно в самата Великобритания. Без да се броят спорадичните изстъпления оттогава, само за посочения период жертви в конфликта падат 3532 души, повече от половината от които (1841) са цивилни жертви. Мнозина “безследно изчезнали” все още се издирват; разследвания и съдебни дела все още се водят; спомените са все още пресни.

ЗА НЕГО

Без него терорът щеше да продължава

Джери Адамс беше този, който повече от всеки друг републиканец, поемаше лични рискове за да спре убийствата, извършвани от ръцете на колегите му. Това няма да е никаква утеха за семействата на жертвите от атентатите в Ла Мон или Енискилен, но без Джери Адамс най-вероятно ИРА все още щеше да извършва кампании на насилие и все още щяха да убиват хора.  

Емон Майли,

и коментатор

Остава близък

до корените си

Оставането му на власт толкова време се дължи на това че остава близък до корените си. Политическият път на Джери Адамс започна като обществен лидер и той винаги се е държал като гласът на своята общност, по време на някои от най-тежките и горчиви събития от съвременната ирландска история. Произходът му от западните квартали на Белфаст е фундаментален за това да разбереш какъв човек е Джери Адамс.

Конър Мълвоу,

на Ирландия в “Юнивърсити Колидж”, Дъблин

Подценяван е, защото е затворен и тих човек

Той (Джери Адамс) залага на меката сила. Според мен е доста затворен човек, доста тих и затова подценяван. Трудно можеш да влезеш в главата му и да разбереш какво точно мисли.Оставам с впечатлението че предпочита да си пази картите. Но в директните ни контакти винаги е бил много открит.

Дара О`Брайън,

говорител на опозиционната ирландска партия “Фиона Файл”