Актрисата е прекрасна в сериала The Sinner

Идеята ни е да представим всичките проблеми на героинята в The Sinner, но да го направим така, че тя да остане атрактивна за публиката и зрителите да изпитат емпатия към нея. Много беше важно да изградим успешни механизми за емоционална идентификация

Много е трудно днес в Холивуд една жена да намери добри и интересни роли. За мен е много важно да успея да установя контрол над кариерата си, да съм в състояние да взимам повече решения, да има повече автономия и да постигна задоволително ниво на независимост

Да си само актьор понякога те изолира от цялостния производствен процес на филма или сериала. Твърде често така и не разбираш какво точно се случва и много рядко някой иска твоето мнение. Работата ти е да си научиш репликите, да следваш режисьорските инструкции и да бъдеш просто един изпълнител Джесика Бийл е една от най-сексуално атрактивните и вдъхновяващи млади актриси на Холивуд. Бивша манекенка с изящно тяло, тя става известна с участието си в телевизионното шоу „Седмото небе“, което се задържа на екран в продължение на 11 години. По-късно влиза в заглавията с роли в „Илюзионистът“, „Златото на Ули“, „Ще си бъда у дома за Коледа“, „Непристойно поведение“, „Зак и Мири правят Порно“, както и с брака си с поп звездата Джъстин Тимбърлейк.

В последно време тя е най-популярна с качествените си изяви в сериала The Sinner.

- Последните няколко епизода на The Sinner бяха описани от тв критиката като интригуващи и прекрасно изиграни. Особено внимание привлича Вашето превъплъщение. Какво развитие предстои персонажа, който играете в поредицата?

- Много съм привлечен от концепцията за разказвача, на когото не може да се вярва. Това драматургично условие стои в сърцето на образа. Моята героиня не заслужава особено голямо доверие, на нея не може да се вярва. Дори самата тя не може да си позволи да се осланя прекалено много на собствената си памет. Нещата, която тя смята за истина се оказват илюзия и лъжа. Понякога границите между фикция и факт се размиват и преливат. Тази несигурност и психологическа двойнственост ме привлякоха към сценария и образа. Докато развивахме персонажа заложихме много на травмите от нейното минало и как те са оформили характера и поведението на тази, в крайна сметка, мистериозна жена. Идеята е да представим всичките проблеми на героинята, но да го направим така, че тя да остане атрактивна за публиката и зрителите да изпитат емпатия към нея. Много беше важно да изградим успешни механизми за емоционална идентификация.

Мисля, че образът може да бъде обогатен и развит допълнително и все в интересни посоки. С огромно удоволствие бих задълбала сериозно бъдещето на персонажа и сериала като цяло.

- От надписите научаваме, че сте въвлечена и в производствения процес. В последните няколко години сте продуцирали няколко филма сред които The Book of Love и The Sure Game. Какво Ви привлече към продуцирането?

- Много е трудно днес в Холивуд една жена да намери добри и интересни роли. За мен е много важно да успея да установя контрол над кариерата си, да съм в състояние да взимам повече решения, да има повече автономия и да постигна задоволително ниво на независимост. Агентите и мениджърите са изключително важни за кариерата на актьора. Не можем без тях. Но в същото време аз търся пътищата към успеха, еманципацията и собственото си овластяване. Желая да поема отговорност за моята кариера в киното, а не просто да седя и да чакам някой да ми донесе добрите новини, да стовари на бюрото ми качествения сценарий, примамливото предложение, интригуващия проект. Идеята ми е да мога да изляза на пазара и сама да търся възможностите, да преценявам шансовете и рисковете. Преглеждам статии, ровя в стари книги, говоря с хора, научавам много за заобикалящия ме свят. Попивам информация за хората, историята и обществото – неща, които не съм знаела, но смятам, че са невероятно полезни и вдъхновяващи. Сега съм в процес на изследване на себе си. Търся интересните и специални неща.

- Трудно ли е съчетаването на работата пред и зад камерата?

- Много е полезно и предизвикващо да бъда част от даден проект като продуцент. Така съм в играта от самото начало и проследявам различните етапи на развитие в реално време, участвам във вземането на решения и структурирането на цялото нещо. Страшно е интересно.

Творческата колаборация ми е особено полезно преживяване. Инвестирам време и внимание, работя хиляди пъти по-здраво отколкото ако съм само актриса. Наистина искам да успея в продуцентските си начинания. За мен това е процес на създаване, ние влагаме кръвта, потта и сълзите си в желанието си да материализираме една конкретна визия, да създадем завършен художествен продукт и после да го предложим на публиката. И после те ще определят доколко сме се справили успешно.

- Вече не Ви е достатъчно да сте филмова звезда, така ли?

- Да си само актьор понякога те изолира от цялостния производствен процес на филма или сериала. Твърде често така и не разбираш какво точно се случва и много рядко някой иска твоето мнение. Работата ти е да си научиш репликите, да следваш режисьорските инструкции и да бъдеш просто един изпълнител. А аз обичам да си казвам мнението. И понякога то е на място. Не винаги, разбира се. Не казвам, че съм перфектна и всезнаеща. Но определено се чувствам по-добре, когато съм въвлечена в пълния процес, отколкото ако съм само лице и тяло пред камерата. Продуцентството наистина ме изпълва.

- В последните няколко седмици целият свят следи сеизмичните секс скандали в Холивуд, отприщени от падението на мега продуцента Харви Уайнстийн, който бе обвинен в сексуален тормоз, а в някои случаи и в изнасилвание, от десетки жени, много от тях са сред най-известните и харесвани актриси на планетата. Мислите ли, че всички разкрития, на които постоянно ставаме свидетели, ще доведат до качествена промяна в отношението към жените в кино индустрията?

- Аз съм настроена оптимистично. Нищо нищо не се промени, това ще бъде срамно петно за всички нас. Някаква сеизмична промяна трябва да се случи. Днес има много повече солидарност между жените от целия свят. Много от нас имат общи преживявания и знаят много добре за какво става въпрос. Преди е било изгодно и необходимо да си затваряш устата. Дори е било опасно да говориш за тези неща, за сексуалния тормоз. Днес е обратното – по-глупаво и непродуктивно е да не разкриеш истината и да не я споделиш с обществеността. Затова аз съм изпълнена с надежда.