Държавата е длъжник на пострадалите при и по повод отбраната на страната. Паметта за загиналите не бива да ни разделя

В дните около Коледа на съпричастност към болките на хората станахме свидетели на инициативи, които заслужават адмирации. Някои от тях, обаче показаха непоследователност, несистемност, включително и законодателство на парче. Дори и недовършване на започнатото. Става дума за онази категория българи, които в една или друга степен са пострадали при и по повод защитата на родината, или изпълнявайки нейната политика далеч зад граница.

Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов се срещна с деца на военнослужещи и цивилни служители, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Тогава той пое ангажимент да бъдат обсъдени възможностите за решаване на един от най-важните въпроси, споделен от децата – да им бъде признат статут на военнопострадали и след навършване на 26 години. Като възможност видя предстоящите промени в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Ден преди навършването на 14 години от гибелта на нашите миротворци в Ирак лидерът на БСП Корнелия Нинова обеща на близките на загиналите поправка в Кодекса за социално осигуряване. “Има нужда от една поправка в Кодекса за социално осигуряване, която да даде възможност на родителите на загинали в мисии, да получават едно социално допълнение, каквото получават родителите на загиналите при изпълнение на наборна служба. Ще внесем такова предложение в НС, в първите дни на януари. Ще направим и паметна плоча с имената им, като всичко подчиняваме на едно човешко уважение към загиналите и към техните близки, които се чувстват забравени”, заяви тя. Това което искаме, казаха пострадалите, е да се изравнят правата ни като на родителите на загиналите в казармата. Вече десет години се борим за това, добави една от майките.

Още един пример. В навечерието на празниците награди получиха 22 фронтоваци от столицата на възраст от 90 до 103 години. Най-възрастният беше встъпилият в своята 103-годишнина Беню Бенев от ж.к. “Надежда”. Същият, който през октомври т.г. остана изненадан от административните неуредици в държавата и въпреки че съгласно Закона за ветераните от войните бе получил карта от “ПРО” ЕАД – София за 14-дневна почивка в хотел “Калина” в Боровец, се наложи да си тръгне на следващата сутрин след пристигането. Проблемът е ясен на потърпевшите, но все още не е решен. Промените в Закона за ветераните от войните бяха приети преди година. Правилникът за прилагането на закона обаче все още е в непроменен вид, което позволява различно тълкуване на новите текстове. Страдат ветераните, които са се жертвали по бойните полета на Втората световна война, изпълнявайки повелята на родината. А те намаляват всеки ден. Законодателят така си свърши работата, че се налага да ходят от ведомство на ведомство да си търсят правата, а оттам вдигат рамене.

А на теория нещата са подредени. Законът е казал, че има Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите, военнопострадалите и ветераните от войните. Негов председател е министърът на отбраната. Членове са заместник-министри на здравеопазването, финансите, социалната политика и на транспорта, представители на НОИ и на НЗОК, както и на съюзите на военноинвалидите и военнопострадалите и на ветераните от войните. Там е мястото за координиране между институциите и обсъждане на проблемите на тези хора, както и за предлагане на решения. Партиите и неправителствените организации могат само да помагат. И да бъдат съпричастни. Хубаво е всички, които имат добри намерения, да обединят усилията си, за да няма изненади, като тази, която сполетя 103-годишния ветеран от войната.

Практиката показва, че разпиляването на усилията води до неработещи текстове в законите. Или до предприемане на инициативи, които вече са реализирани. Както изразеното желание за поставяне в София на паметна плоча на загиналите в Ирак. Само за информация - на 14 декември 2013 г. във Военния мавзолей костница на Централните софийски гробища бяха открити паметни плочи с имената на загиналите български военнослужещи в Камбоджа 1992/93 г. и в Ирак 2003-2008 г. Друг е въпросът за достъпа до тях, който се поставя от близките на загиналите.

Военният историк полковник проф. д-р на философските науки Сево Явашчев апелира: “Приятели, паметта за загиналите военнослужещи не бива да се приватизира от никого, нито от политически сили, нито от държавни или обществени институции. Тя е задължение за всички, които се чувстват българи! Колкото повече инициативи има, толкова по-добре! Толкова повече нови паметници ще има. Повече почистени паметници и благоустроени райони около тях ще има. Повече млади хора ще знаят за тях и за подвизите, заради които са издигнати. Българският народ е разпарчетосан по какви ли не критерии. Нека паметта за загиналите военнослужещи не е един от тях, който да ни разделя допълнително!”

Съсловието е унижено

У нас има едно съсловие, което се чувства ощетено и дори унижено. Става дума за тези хора, които са дали десетки години на армията или са загубили здравето си, носейки военната служба. Както, разбира се, семействата на тези, които не се върнаха от мисиите в Ирак. Държавата е длъжна да реши техните проблеми. Необходимо е обаче, цялостно законодателство в това отношение. Кърпенето на законите понякога не дава най-добрите резултати. И то много често.