Втечненият газ от САЩ няма как да завладее европейския пазар

Темата за „Севрен поток-2“ със сигурност ще е от най-важните по време на преговорите между германския канцлер и руския президент в събота. Какво трябва да търсим в тази среща и докъде ще доведе натиска на Тръмп ЕС да се откажат от проекта. Ще започне ли втечненият газ от САЩ да завладява европейския пазар. Докъде стигнаха антируските санкции и доколко те са ефикасни. По тези въпроси разговаряме с д-р Станислав Бачев.

- Г-н Бачев, в събота предстои среща между Меркел и Путин в Германия, на която се очаква преговорите да бъдат фокусирани върху ситуацията в Сирия, насилието в Източна Украйна и общия газопровод. Някои обаче са категорични, че „Северен поток-2“ за директен пренос на газ до Германия ще е тема номер 1. Ще има ли според вас яснота точно по тази тема?

- Изключителната динамика на процесите и събитията предопределя и свързаността на горещите точки, но и ролите на участниците в тях. Срещата между Меркел и Путин е очаквана, предвид няколкото срещи на ниво външни министри през последните месеци. Тя е очаквана и поради натиска на Съединените щати по посока ЕС, който цели изпълнение на стратегическите интереси на Вашингтон. Въпросите за Сирия няма как да бъдат разрешени на тази среща, тъй като в конкретния случай ролята на ЕС е на критичен наблюдател. Роля, която ЕС самовъзприе именно чрез следване на чужди стратегически интереси. Въпросът за транзита на руски газ през Украйна вече бе обсъждан при последната среща между Путин и Меркел в Сочи през май, така че фокусът на предстоящата среща в замъка Мезеберг ще бъде върху „Северен поток-2“.

- Какво трябва да търсим в тази среща? Преди последния форум на НАТО Тръмп яростно атакува Германия и я нарече „заложничка на Русия“.

- Трябва да се търси не това, което е очевидно, а символа на срещата. А да се говори, че Германия е заложник на Русия, когато на немска територия има почти 35 000 американски военни, е забавна игра на думи, но и доста опасна.

- Застрашено ли е изграждането на „Северен поток“? Независимо от натиска на Тръмп, Германия и ЕС не се отказват от проекта „Северен поток“. Как това се отразява на глобалната икономика и политика?

- Изграждането на „Северен поток-2“ е тест за силата на Германия, но и за възможността ЕС сам да взима решения. Проектът ще обезпечи една сериозна част от енергийната сигурност на ЕС, но той е икономически изгоден също и заради дейностите около самото изграждане. Многомилиардният проект (8-10 млрд. долара) включва не само енергийните европейски компании OMV, E.ON, Engie и Shell, но също така създава работа за фирми от други отрасли – изработката на тръбите се осъществява от немската Europipe, бетонната обвивка се прави от финландската група Wasco, швейцарската Allseas и много други. Препятствията пред „Северен поток-2“ са налице още от самото му обявяване.

- Например – посочете такова препятствие.

- През 2016 г. Джон Макейн и Марко Рубио направиха опит да се намесят във вътрешната политика на ЕС, като критикуваха изграждането на газопровода в писмо до ЕК. Загрижеността на водещите американски политици за прилагането на Третия енергиен пакет е впечатляваща. Защо те не позволяват Европа да се меси при прекарването на ключовия нефтопровод Keystone XL, свързващ САЩ и Канада?

- Възможно ли е обещаните антируски санкции да докарат Меркел дотам, че канцлерката да склони на съюз с Русия, за да бранят заедно от САЩ металурзите, „Северен поток-2“ и бизнеса с Иран? Което ще означава, че действията на САЩ сближават Москва и Берлин.

- В дъглосрочен план отношенията между ЕС и Русия могат да бъдат определени като вълнообразни. От началото на века те са преживели 2 кризи, смятам, че в крайна сметка прагматичната неизбежност на взаимноизгодното сътрудничество ще доведе до сближаване. Относно намирането на общ език, при наличие на общи теми, пример може да бъде търсен в историята – през 2003 г. Германия и Франция намериха общ език при изграждането на позиция за войната в Ирак, отново диктувана от Вашингтон.

- Има ли реално с какво да отвърнат Германия, ЕС и Русия при евентуално налагане на санкции срещу участниците в проекта?

- Налагането на санкции е решение с противоречив характер. От 2014 г. насам санкциите не направиха Русия по-слаба, а обратното – направиха я по-силна. Москва успешно се адаптира към ситуацията. ЕС сам решава дали да се преклони или да търси път за собствена игра на геополитическата сцена, въпреки че след срещата между Тръмп и Юнкер може да бъде изразено съмнение за желанието на съюза да защитава своите стратегически интереси.

- Ще започне ли втечненият газ от САЩ да завладява европейския пазар, както бе казано от Еврокомисията преди няколко дни в прессъобщение? И не е изключено ЕК да се опитва да обяви този резултат за триумф по политически причини.

- Втечененият газ от САЩ няма как да завладее европейския пазар, разглеждано в дългосрочен план. Неговият внос е резултат от фактора на стратегическия интерес на Вашингтон, а не от икономическа целесъобразност. Трябва да е ясна целта на опита на Вашингтон да пробие на европейския пазар – да се противопостави на руското влияние и зависимост. Изключително икономически неизгодно за САЩ е да изнасят втечнен газ, тъй като при население от 325 милиона души залежите на природен газ от 10 млрд. куб. метра не стигат дори за вътрешна употреба. Това налага вече споменатият внос на втечнен газ от Египет, а дори през януари 2018 година за пръв път бе осъществен внос от Русия на Бостънското пристанище, въпреки санкциите. Съединените щати са на първо място в света по консумация на природен газ със 778 млн. куб. метра, изпреварвайки почти двойно ЕС.

- Може ли Тръмп с политически методи да „наложи“ доставките на втечнен газ в Европа? Например, по формулата „газ в замяна на сигурност“, в която европейските държави, членки на НАТО няма да харчат за отбраната 2% от БВП, както това се изисква от САЩ? Но в замяна на това ще купуват от Америка „синьо гориво“?

- При осъществяването на енергийни проекти има 3 стари фактора за тяхната ефективност – цена, сигурност и екологичност. За мен има и четвърти фактор, за който вече споменах, фактора на стратегическия интерес. Възможността да се жертва икономическа изгода с цел постигане на кратко- и средносрочни стратегически цели. Това е целта и на Тръмп. Реално, той не променя посоката и целта на американската външна политика в това направление.

- А какво променя тогава?

- Променя само методите – той е бизнесмен, рисков играч. Прилича на игра на покер, а не на шахмат. Когато се говори за изискване от една страна и изпълняване от всички, как може да се говори за равноправие в НАТО? Приятелството си е приятелство – стратегическите интереси са с пари.

- Ще загубят ли европейските потребители при евентуално повишаване на цените на газа? А ако това стане всъщност Русия ще получи повече пари за газа си, нали така? Затова не изглежда много реалистично Европа да използва тази възможност.

- ЕС има необходимост да търси диверсификация на енергийните доставки, тъй като това ще означава конкуриране при предлагането на цени. Въпросът е откъде? Възможностите не са много – газ от Русия, от Каспийския регион, Северна Африка и Съединените щати. „Набуко“ се провали, остава „Турски поток“, който пак е с руски газ. През Северна Африка има няколко работещи проекта, но те са с много малък капацитет и са за нуждите на Италия и Испания. Те също осъществяват внос на втечнен газ от Алжир и Египет. Големият проект на Африка – Транссахарският газопровод, е с противоречиво бъдеще. Там инвестиционен интерес има както Русия, така и амбиции на Китай, но преминава през размирния район Магреб, което не изпълнява фактора за сигурност на доставките.

- Какво става на световния енергиен пазар, кои са най-големите играчи, какво може да се прогнозира? Може би Русия да се насочи към пазарите в Китай и Индия?

- Когато се говори за геоенергетика, всъщност се говори и за геополитика. Дори само задаването на въпроса означава, че ние се намираме в многополюсен свят. През 2016 г. бе приета чернова на китайско-руски договор за пренос на руски газ на стойност 400 милиарда долара. От своя страна Китай взе решение да изкупува акции в руски енергийни компании, например „Роснефт“. Намирането на нови пазари е част от адаптацията на Москва, но също и на Пекин. През тази година Си Дзинпин посети Сенегал, което е първо посещение на китайски лидер в африканска страна от 10 години насам. За пръв път Китай измести Съединените щати като лидер в търговията в Африка. Преди почти година китайският президент направи обиколка на няколко страни от Централна Азия, все бивши съветски републики, които са богати на енергийни ресурси – Туркменистан, Казахстан, Узбекистан и Киргизстан.

- Какво означава това, как да го разбираме?

- Това означава, че Китай усилено разширява своята сфера на влияние, подплатено с договори за пренос на Туркменски газ, например. В момента Русия и Китай са стратегически партньори, но с времето е възможно интересите им да се пресекат. Все още битката е на полето на конвенционалните енергоресурси...

- А в близко бъдеще какво ни чака? Каква ще е ролята на иноваторите и какви опасности може да има пред тях?

- Тогава обществото ще навлезе в нова епоха на налагане на алтернативните източници на енергия и това как те ще бъдат овладяни от същите играчи. Иноватори като Илон Мъск, Джеф Безос и други имат възможността да преформатират и да зададат нова посока, ако не бъдат овладяни и използвани за тяснодържавни интереси. Самюъл Хънтингтън правилно пише, че западната цивилизация има шанс да оцелее, ако разбере, че е уникална, а не универсална. Американският народ тепърва ще трябва да се справя със своето надпрезидентско управление и създадената бюрократична машина, която бе успешна, но вече е твърде тромава и създава обратен ефект. Гигантът ще трябва в обозримо бъдеще да преодолява своята първа имперска криза на духа и себеприемането във вътрешен, но и във външен план.

- А българските енергийни проекти – къде е нашето място в този енергиен пъзел?

- От българска гледна точка енергийните проекти следва да се разглеждат не само като икономическа изгода, но и като стратегическа сигурност. Осъществяването на който и да е голям енергиен проект означава сигурност за страната. Никой не би си позволил да действа против собствена инвестиция. България пропусна шанса за централна роля при изграждането на „Южен поток“, така че към момента заиграването с евентуално разклонение на „Турски поток“ изглежда пожелателно. Ако отчитаме собствените си стратегически интереси, все още имаме шанс да реализираме поне един голям енергиен проект - АЕЦ „Белене“.

- Само дето позицията на управляващите се мени често и все чакаме вятърът да задуха така, че силният на деня да каже тежката си дума.

- Геоенергетиката е игра, която изисква постоянство и приемственост, така е и в историята. Успяват тези, които съумеят да изградят приемственост. При нас такава липсва – не само в енергийната сфера, но и като цяло в обществото. Ние много лековерно зачеркваме части от нашето историческо минало, в преследване на одобрението на силния на деня.

Нашият гост

Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Доктор по политология във Варненски свободен Университет „Черноризец Храбър“, специалист по международни отношения и геоенергетика.