Вземеш ли се много насериозно, започваш да грешиш, смята Ева Найденова. Според нея, мъдростта идва с годините, но това не значи, че си остарял. Сега е в непрекъснато пътуване между Айтос и София, защото репетира за априлския концерт, посветен на 45 години “Тоника” и 35 години “Домино”.

След смъртта на съпруга й Гого Найденов преди четири години нейният живот е изпълнен с болка, която става все по- голяма, разказва певицата: “Когато душата е наранена и то много болезнено, животът ми минава - все едно всеки момент ще се отвори вратата и той, Гого, ще влезе”. За семейството, за приятелите, за прекрасните моменти с “Тоника”. За първата среща с Гого и тяхната любов, разказва певицата в интервю пред “Труд”.

- Г-жо Найденова, намираме ви в подготовка за нов концерт. Макар че ще е през април, репетициите вече са започнали и непрекъснато сте на път между София и Айтос. Как ви се отразява тази динамика?

- Концертът ще е на 14-и април в зала "Арена Армеец" с филхармонията на Националното радио. Аз лично съм в еуфория, защото трябва да се пеят песни отпреди 30 години. Трябва например да изпълня песента "Амфора", която съм я пяла пред 48 години, на Найден Андреев. Но общо взето, гледам да се справям. Ние сме луди глави, решихме за концерта, направихме го, а и в края на краищата като гледам как ни оредяват редичките, това трябва да се случи. Концертът всъщност е за "45 години "Тоника" и 35 години "Домино". Ще имаме и гости. Разбира се, маестро Диомов, без него няма как, той е в основата на абсолютно всичко. Той е фундаментът на старата "Тоника", от която се нароихме много. Дори и сега, тройката която сме. "Тоника Домини"- аз, Краси и Вили Гюлмезови. Те не само са ми приятели, имали сме страхотен живот заедно, когато сме работили заедно. Те бяха деца двамата. Пред нас се ожениха. Не само са ми приятели, но те са и моето семейство. Нели Рангелова също ще ни е гост, с нея много дълго време сме работили, с нея и с Тодор Колев. Веско Маринов също ще ни гостува, а от младите и много талантливи ще са Мария Илиева, Любо Киров, Марияна Попова. Освен самостоятелни, те ще пеят и песни на "Тоника". Ще има трима вокалисти. Ще пеем "Как си отивате приятели", "Прозорецът, който свети" и още много други песни.

- Най- често ви определят като "Ева на Гого", това умилява ли ви?

- Да, аз съм на Гого и ще си остана "Ева на Гого". Ако беше обратното, щеше да си остане "Гого на Ева". Колкото времето минава, толкова по-тежко ми става за загубата на Гого. Как се промени животът ми след него? Как...Без него аз съм половин човек. Защото ние двамата бяхме един организъм. Сега все едно половината съм отрязана. Но благодарение на Краси и Вили, на Господ и на семейството ми , на сина ми, успявам все още по някакъв начин да се справя.

- Когато се връщате назад, какво си спомняте за "Тоника"?

- Когато се връщам назад, мога да кажа, че в основата на всичко беше Стефан Диомов. Аз бях първата солистка на тогава "Оркестър Тоника". Аз и Гого всъщност бяхме първи в "Тоника". После дойдоха Сийчето, Яким, Хари и след това нашият Иван, Бог да го прости и него. Така че ние на този концерт ще поменем Гого и Иван, защото просто искам само да си представя, ако те сега двамата бяха с нас- щеше да бъде нещо уникално. Но аз винаги съм усещала, че когато правим концерти - че те са до нас. В старата "Тоника" имахме невероятни отношения, много хубави. Сийчето беше на 16-17 години, аз съм била на 18, карала съм 19. Работехме много. Диомов, той е суперперфекционист, страхотен работар, той ни научи всички да бъдем работари. Работехме по 12-14 часа, аз бях студентка и пътувах непрекъснато. В петък - слизам от влака и в събота рано- рано сутринта съм на репетиция, така цялата неделя и вечерта - с вечерния влак потеглям за София. Това е било в продължение на много дълго време, за да се получи тази невероятна група, наистина уникална група, защото тя е фундамент на абсолютно всичко, което се е случило след това.

- Как се отнасяте към последната "рожба" на Диомов "Петте сезона"?

- С много голямо уважение към тези деца, пеят прекрасно. Той се грижи много добре за тях, имат прекрасни отношения и аз много се радвам за него, защото той е артист по душа, не може да спре. Имам чувството, че дори когато спи и сънува какво трябва да направи. Просто като някакъв свредел е, да е жив и здрав дълги години. Той много талантлив човек.

- Как се промениха "Бургаски вечери", изобщо дните и вечерите ни? Как се роди тази песен?

- Седнахме с Гого вкъщи, помислихме малко и я нахвърлихме. Аз попитах: "Искаш ли тук да извикам високо?" (тогава все още можех да вземам ми на втора октава) "Да извикам : Спомени, спомени идват, отлитат" и Гого казва:"Стари прятели от минали дни". И то стана, и на следващия ден отидохме в радиото и я записахме. После тя беше записана с други гласове на други колеги и така...

- Пеехте "Имало в Бургас някога риба в морето всякаква" и завършвахте, че вече в морето риба няма. Към днешна дата това е една сбъдната прогноза.

- „В морето риба няма“ - тя е на Гого. Тази песен беше написана, когато аз бях наказана и вече не можех да бъда в София, прибрах се, а Гого трябваше да пее там сам. Песента е с негов текст и впоследствие Иван Ненков го преправи. Въобще не сме го мислили, че ще стане пророческо едва ли не. Както не сме го мислили нашият двоен албум с Гого, като песните вътре, които са пророчески. Кой можеше да знае, че всичко което сме изпели в него ще се случи. Така, че това може свише по някакъв начин да ни е дошло, нямам никаква идея, не мога да кажа. А песните в албума ни са "Няма път назад", "Прегърни ме", "Виновна"...страшно много песни са. Тогава категорично заявих, че това ще е нашият пръв и последен албум и така и стана.

- Защо сега няма нови шлагери?

- Защото такова е световното течение, такава е световната култура в момента. Пишат една песен, днеска е хит, на другия ден я няма. Това се нарича печалбарство, но не на децата, които я пеят и на хората, а на тези, които ги създават песните. Затова няма какво да се сърдим на децата, тук има много талантливи и те искат да направят кариера, само че е много по-трудно за тях, защото песните им не са мелодични наистина. При Графа се получава, при Любо Киров се получава, при Мария Илиева и Марияна Попова. Но при по- младичките не се получава. Ето, казват за тоя Бобо, че е рапър. А ако знаете каква бленда има това дете. Аз понеже съм ценител на такива гласове, разпознаваеми... Не да не можеш да разпознаеш кой пее. А той е с много типичен тембър.

- Като се обърнете назад, кое, според вас е ценното, което остава?

- Като се обърна назад, виждам само хубави неща. Прекрасното, което направихме - "Тоника", после "Домино", прекрасното нещо, което правим сега, въпреки, че ни е трудно, но ние се стараем, правим нещо. Прекрасните песни, които Диомов написа за "Тоника СВ". Ето сега, новата група пее изключително мелодични песни, личи си старият майсторлък. Хората могат да ги запаметят с мелодиите и текстовете. А не някакви текстове, които не стават за слушане и трябва да имат 12 червено.

- Кое е най важното в живота и кога идва мъдростта?

- Да не се вземаш много насериозно, това е важното. Вземеш ли се насериозно, и става много страшно. Започваш да грешиш. Много насериозно се бяхме взели като бяхме 17-годишни и имахме много почитатели. Тогава естествено, че литваш, но те сепва едно приземяване. Както казваше Тодор Живков (макар да ми е смешно): "приземяване, приземяване". Човек с годините помъдрява. Аз съм една голяма късметлийка, че така ми се стече животът, че бях и все още съм част от всичко това. Ние, когато сме на сцената си вършим работата и нашата работа е да дадем любов и да получим любов. След като слезем от сцената, говоря за себе си, не може да се мисли, че аз съм по-различна. Аз съм си тука, вкъщи, в Айтос, гледам болната си майка, гледам си семейството. Той, синът ми даже не е в България в момента. Дори сега съм доста натоварена, внучката си не мога да видя, утре се надявам да я прегърна и да я нацелувам. Мъдростта наистина идва с годините, но това не значи, че си остарял. Е, визуално и да си остарял, душата ти остава млада. Но когато ти душата ти е наранена и то много болезнено, животът ми минава - все едно всеки момент ще се отвори вратата и той, Гого, ще влезе...

- Как се запознахте с него?

- Запознахме се в Транспортната школа, точно бях завършила гимназия. Понеже не можах да си издържа изпита по математика, първата година не кандидатствах в Консерваторията, защото трябваше да се явявам на поправителен. Тогава Диомов доведе Гого в школата. Той и още момчета имаха група - "Корали", от Химическия техникум, който той е завършил. Оттам той имаше страхотни приятели, които до ден днешен боледуват за него. И фактически още като се видяхме двамата, нещо се случи. Същата вечер се събрахме, беше 23 септември, никога няма да го забравя. Понеже дядо ми имаше къща тук, в Бургас, често оставах, при братовчедките ми. Баща ми много не ме пускаше, но в крайна сметка оставах. За да се срещаме с Гого, скачах през прозореца. Те ми пускаха стол по-късно, когато се връщах и им чуках на прозореца. Така се качвах обратно и както се казва никой „ни чул, ни видял”. Но същата вечер, когато се видяхме в школата, Гого ме изпрати на гарата. И докато се усетя, ме целуна. И като се тръгна на един път....На едни влакове, самолети, кораби и какво ли още не. И така цял живот. Ние сме заедно от 1970-та година. Две години бяхме гаджета, неразделни, след това станахме годеници и на 18-ти ноември се оженихме. Ако той не беше починал, сега щяхме да направим 48 години заедно.

- Вашата внучка носи името ви - Ева Найденова. Бихте ли искали тя да ви наследи на сцената?

- Тя си пее тайно от мен, но мисля, че е само за удоволствие. Синът ми също пее страхотно, но ние с баща му решихме, че двама певци в къщата са достатъчни. А Ева сме я оставили сама да си избира. Тя е на 12 години, тепърва има да избира.

- Според вас приятелството като едно време ли е, като едно време ли си другаруват хората, цени ли се то, както в тоталния хит „Здравей, как си, приятелко?”

- Живея много затворено, по обясними причини. Но при срещите ми с хората, ми се струва, че като че ли не са така задружни, както бяха едно време. Като че ли има много завист, много меркантилност. А може и с 2, и с 200 да се живее, и не на всяка цена. Всичко се случва в живота, можеш да останеш без работа, без пари. Но може да се хванеш нещо друго да правиш. Никаква срамна работа няма. Срамно е да се краде и да се лъже, това е срамно. И да се завижда също е много срамно. За мен прошката е най- голямото нещо. Прошката и любовта.

- Г- жо Найденова, преди малко ненадейно дойде новината за трагедията с дъщерята на Анастасия Бинчева – вашата колежка Сия от „Тоника“. Младото момиче е загинало в катастрофа в Америка, със съпруга си...

- Смазана съм от мъка. Чухме се с Диомов- той също. Трябва да пътувам за репетиция в София, а нямам сили да тръгна. Ние сме смазани и на толкова хиляди километри нямаме с какво друго да u помогнем, освен с това, че много я обичаме.

- В какво вярвате?

- Вярвам в Светата Троица - Бог, Син и Светия Дух. Вярвам в задгробния живот, вярвам в ангелите, които ни пазят. Вярвам, че има и тъмна сила. Но вярвам в доброто. Че човек продължава да живее и важно е какво добро ще направи тук.  Ние всички сме грешни. Не може да бъде безгрешен. Въпросът е навреме да усеща и да съумее да се извини, и да прости, да прости дори и непростимите неща. Защото има кой да съди, той е един. Ние нямаме право да съдим никого.

Нашият гост

Ева Найденова е родена на 12 октомври в град Айтос. Завършва естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Започва музикалната си кариера през 1969 година, когато става част от естрадния оркестър към Културния дом на транспорта с ръководител Стефан Диомов. Там се среща със съпруга си Георги Найденов – Гого. Участват в “Тоника”, после правят дует “Домино”, с който имат незабравими песни. “Бургаски вечери” – химнът на Бургас е една от тях.