Продължава успешната инициатива на Юлия Цинзова всеки месец един поет да бъде във вниманието на софийската общественост. Поет за месец януари на Столичната библиотека е Елин Рахнев. В годината на неговия юбилей (Елин ще окръгли 50 години на 3 юли) това е заслужено признание за неговия талант. В препълнения клуб на библиотеката дойдоха негови колеги, приятели и почитатели, за да се включат в импровизиран спектакъл. Както и можеше да се очаква от един драматург и режисьор като Елин Рахнев, в главната роля не беше той, а неговата поезия, прочетена от изявени млади поети. Иновативният стил, формиращ мощното влияние на градиращите интонации в стиховете на Елин, е разпознаваем за всички ценители на поезията днес в България. В нашето пречупено от горчилка време думата като вътрешна сълза е нещо повече от стихоредене. Затова неговата поезия е извън правилата – фрагментарна, алюзивна, регистрираща потока на съзнанието с препратки към класиката в най-разнообразни форми и експликации.

В рецитала по стихове от култовата книга „Канела” и най-новата „Зелда” се включиха поетите Васил Балев, Росен Карамфилов, Иван Ланджев и младите поетеси Димана Йорданова, Емилия Найденова, Габриела Михайлова. Актрисата от Народния театър Ева Данаилова разкъсваше поетичния водопад с джаз импровизации, над които падаше болката като последен благослов чрез поезията на Елин Рахнев. Ето фрагмент от „Канела”:

„Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква глезотия. Нито творческа сентенция. Нито аристократичен модус... Това е болка. Отляво надясно, от сутрин до вечер, от мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в чаша. Наясно съм, че само през поезията мога да кажа още нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да пропагандирам сецесиона, хубавото, чучулигите... Позитивното в новите поколения. Но това е болка. Много ме боли. Генезисно, пост-, суб- ме боли. Това е армани на болката. Това е болка, болко-о, болчице… от а.г.”