Бърза смърт

Телевизионното интервю е в сериозен упадък

Разговорният жанр е най-представителният за всяка телевизия

Когато - по изключение - успяват да измъкнат нещо важно от събеседниците си, телевизионните водещи не си правят труда да го запазят за Времето

Телевизионното интервю е в сериозен упадък - не става дума за крякането на крак, осигуряващо на телевизиите пълнежът за новинарските емисии, който твърде често е чист боклук - затова, за да изглежда донейде по-приемливо, преди години го оприличих на случаен секс с непознат в парка.

Сега имам предвид продукцията на разговорния жанр, който е най-представителният за всяка телевизия. И тъкмо там много рядко срещаме нещо, което да не забравим веднага. Дори да са успели да примамят някоя сериозна фигура, резултатът най-често не е по-приличен от този в споменатата среща в парка.

А най-жалкото е, че и когато - по изключение - успяват да измъкнат нещо важно от събеседниците си, телевизионните водещи не си правят труда да го запазят за Времето. Единици са онези, които са наясно с ползата от това, защото притежават здрав инстинкт за самосъхранение - звучи превзето, но си е точно така, останалите само се трепят да увеличат празнините в общата ни Памет.

Сещам се за Мира Добрева и Люба Пашова, които през последните години издадоха книги с интервютата си и така те оцеляха от безгрижната разпуснатост на телевизиите към собствената им продукция - те сякаш не съзнават какво притежават, изцяло са обсебени от нуждите на деня, а колкото по-усърдно слугинуваш, толкова повече губиш далновидността си. Има и друго: все по-малко остават личностите, които са безспорни първенци на духа, които са естествени властелини на публиката. Трябва да се задоволяваме с хорица, които сляпата случайност е изблъскала на сцената.

Люба издаде две книги с подбрани интервюта, общо 60, от популярната си рубрика „Извън играта“ и така им осигури допълнителен живот във времето. Скоро след това и тя остана „извън играта“ - нещо неизбежно за по-кадърните хора от телевизионния занаят. Могат да ти вземат предаването или направо да те разкарат, но това е без значение, ако си посмял да съхраниш усилията си в една или няколко книги.

Мира също успя да се пребори със Забравата, която е прокобата на нашия занаят, като издаде сборник с изповедите на столетници - едно мъдро четиво, което ни помага да разберем по-добре Живота.

И в двата случая телевизията не успя да наложи капризите си - най-противният от които е нагонът ù да се самозаличава, тя сякаш няма достатъчно доверие в себе, сякаш е в плен на някакъв необясним мазохизъм, който я кара да не съхранява собствените си постижения/открития и да ги запокитва обратно в небитието.

Сещам се обаче и за Даниела Тренчева - поредицата „Ничия земя“, която от доста години вече тя поддържа, заедно с режисьора Русакиев, е удивителен източник за познание за „другия“ Живот и за неговите герои.
Изповедите им почти без изключение са съвършено естествени - цяло чудо е как се постига и устоява това при тяхната откровеност и дори жестокост, която в някои случаи е направо непоносима. Те са безспорно много впечатляващи, особено на фона на тоталната разпуснатост, която властва в днешните телевизии.

В крайна сметка, тези изповеди дават една честна, макар и понякога смущаваща представа за „другия“ Български Живот - и ни карат да размишляваме, коя е всъщност „ничията земя“.

Но, за да бъдат почтени към собствения си успех, авторите на поредицата трябва да се погрижат и за нейния книжовен живот, за да бъдат съхранени и по достойнство осмислени уникалните човешки истории, които ни представят от години.

Тъй или иначе, малцина обаче се нагърбват с ролята на Пазители на Паметта. В замяна, често срещаме хвалби за интервюта, от които няма и следа, авторите им трогателно разказват, какви знаменитости са интервюирали, само дето и една дума не е съхранена от тях - и така ги превръщат в непознатите от парка, където се вихри случайния секс.

Изповедите на героите им отдавна са забравени - а не са редки и случаите, в които не са представлявали нищо повече от чопленето на кожичката край възпален нокът. Захвърлени нейде в архивите на телевизията и практически напълно забравени, дори сполучливите предавания не могат да бъдат осмислени, пък и никой няма желание да го прави. Така я карат, без никакъв интерес към чуждия опит или постижения, те пък са особено дразнещи за тях. Всеки започва от начало, поне така си мислят наивниците. Калоянчев и Мутафова, например, неведнъж са казвали, че им е омръзнало да отговарят на едни и същи въпроси - сякаш за първи път ги виждат. Правят телевизия - а сякаш изобщо не са гледали телевизия.

В крайна сметка, бързата смърт дори на успешните предавания в разговорния жанр се оказва изгодна за мнозина. Такива са времената - скоро всичко ще започва от заранта и ще приключва с края на деня - в това ще се превърне уж непобедимият Живот. Никой няма да си прави труда да схване по-издълбоко отминалия ден или очакванията си от идващия ден, Миналото и Бъдещето ще са някакъв излишен товар.

Постепенно същата нелепа участ ще има и телевизията. И разговорният жанр вече започва да изглежда за някои като ненужен в ерата на монологистите от Мрежата. Но майсторските попадения в него още дълго ще се съпротивяват.

Издавайте си сами книгите - не чакайте подаяния, не се стискайте - казвам го на кадърните хора от телевизиите.

А Владо Пенев (актьорът) няма никакви шансове пред Гебрев. Това пък е оръжейният търговец, който оцеля, когато някоя от руските спецслужби се опита да го ликвидира с прословутият новичок - вероятно са използвали негодна партида от тази смъртоносна отрова. Или пък са прибягнали към любимия си номер - да ти прочетат присъдата, но да я изпълнят, когато им кефне. По-изгодно е да си имаш работа с уплашен до смърт оръжеен търговец, отколкото с мъртъв търговец.

Гебрев обаче нямаше вид на уплашен - и преди няколко дни изстреля, в „На фокус с Лора Крумова“, една истинска сензация - и ние научхме, че турците имали 500-хилядна армия, украинците разполагали с 800-хилядна, а ние сме се облажили със също толкова руснаци, маскирани тук като собственици на апартаменти - според Гебрев поне 800 хиляди апартамента на наша територия са собственост на руснаци, дори само по един човек да ги обитава, сметката излиза.

Превзети сме без бой - това искаше да каже човекът, може би под въздействието и на някакви остатъци от новичока в него.

А Владо Пенев, пак в същото предаване, размишляваше за Смъртта - отдавна не бях чувал толкова мъдри слова по телевизията.

Всъщност, и Гебрев говореше за Смъртта, макар и не толкова логично.

Сега познайте, кое интервю има по-голям шанс да бъде съхранено.