Икономическият растеж е стъпил върху движещи се пясъци

Вместо да харчат, българите продължиха да трупат депозити

2016 година - презареждане с оптимизъм, който обитава по-често отчетите на НСИ, отколкото джобовете на хората

Отиващата си 2016 г. беше добра за българската икономика и ще остане в статистическите годишници с рекордно ниска за последните седем години безработица, ускорен растеж, балансиран бюджет и много други показатели, използвани в кампанията по убеждаване колко сме добре. Засега мероприятието дава ефект. Потребителското доверие, например, нараства с 2,3 пункта от миналия септември насам. Оценката на финансовото състояние на домакинствата, както и техните очаквания за следващите 12 месеца се подобряват, а бизнесклиматът в промишлеността запазва макар и колебливо възходящата си тенденция.

Неприятното е, че оптимизмът обитава доста по-често отчетите на НСИ, отколкото джобовете на хората. Данните за потребителските разходи показват, че въпреки по-добрите изгледи, през 2016 г. домакинствата упорито икономисват от някои пера, които при увеличаващи се доходи би следвало да нарастват. Така например през първото тримесечие разходите за свободно време, културен отдих и образование намаляват с 9,23% (спрямо същия период на миналата година), а разходите за жилищно обзавеждане и поддържане на дома - с 3%. През второто тримесечие домакинствата затягат коланите си още повече и отчетените темпове са съответно -13,6% и -10,7%. Действително при двете групи разходи измененията през третото тримесечие са с обратен знак, но те не могат да компенсират икономиите от първото полугодие и общата стойност на споменатите разходи с натрупване за деветмесечието остава по-малка, отколкото през същия период на 2015 г.

Очевидно е, че оптимистичният заряд не беше достатъчен, за да развърже кесиите на населението. Икономии се наблюдават и при много от останалите пера на домакинските бюджети - храна, алкохол и тютюневи изделия, комунални услуги. За сметка на това през 2016 г. българите харчат повече за данъци и регулярни трансфери към други домакинства. Общата стойност на тези разходи за деветте месеца на изтеклата година нараства съответно с 3,1% и 3,9%.

В унисон с тези данни са и констатациите от последната анкета на Българската стопанска камара, според която броят на фирмите, отчитащи свиване на оборотите през 2016 г., е по-голям от тези с увеличени продажби (37% срещу 32%). Тази картина не може да бъде различна, при положение че вместо да харчат, българите и през тази година продължиха да трупат депозити. Действително през 2016 г. динамиката се забави. От началото на годината до края на октомври депозитите на домакинства се увеличават с 1,565 млрд. лв. (3,5%), докато през същия период на 2015 г. нарастването беше по-интензивно (5,7%). Проблемът е, че тази разлика не може да се отдаде толкова на повишена склонност към потребление, колкото на чисто ценови фактори. Статистиката на БНБ показва, че средната лихва по новите депозити на домакинствата с фиксиран матуритет през десетте месеца на 2016 г. е значително по-ниска (1,01%), отколкото през същия период на миналата година (1,72%). Понижението на лихвите при фирмените депозити е още по-драстично (от 0,81% за десетте месеца на 2015 г. до 0,35% през същия период на тази година). Ако се отчетат и увеличените такси, изглежда че единствената причина за по-бавното натрупване на спестявания през 2016 г. е понижението на тяхната ефективна доходност, а не защото населението харчи с по-голяма охота.

Тези тенденции умело се прикриват зад хвалбите за “рекорден растеж”. Вярно е, че по предварителни данни темповете на БВП през изтеклите три тримесечия на 2016 г. са едни от най-високите в ЕС. Също така е вярно,обаче, че индивидуалното потребление у нас се възстановява доста по-бавно, отколкото в останалите страни членки. Така например за третото тримесечие на т.г. НСИ отчита 1,3% нарастване спрямо същия период на м.г. За съпоставка - средният темп за 28-те страни членки е доста по-висок (2,1%), а за Румъния показателят достига 6,7%.

По всичко личи, че през тази година растежът е стъпил върху движещи се пясъци, а корективите и нетният износ ще запазят водещата си роля и занапред. Очакванията за измъкване на крайното индивидуално потребление от застой не се оправдаха въпреки интензивното (над 7%) увеличение на разходите за труд през последните две години. Проблемът е, че зад това нарастване стоят немалко фактори, имащи слаб ефект върху потреблението, като например изсветляването на неформалните възнаграждения (след като неплащането на осигуровки беше инкриминирано) и повишеното заплащане на по-скъпоплатената работна ръка. Резултатът е налице - отчитането на по-високи заплати не доведе до съществено увеличение на оборотите и капацитетът на вътрешния пазар остава почти толкова ограничен, колкото и през миналата година.

Трудно е да се резюмират всички показатели, с които ще изпратим годината. По-важното е, че ще я изпратим с абсолютно същите негативи, с които я посрещнахме ? застаряващо население, слабо квалифицирана (и все по-недостигаща) работна ръка, нарастващо социално разслоение, висока корупция, разклатена здравна и пенсионна система. Под една или друга форма тези проблеми се посочват във всички авторитетни външни доклади (включително във февруарския доклад на ЕК за дисбалансите, септемврийския на ЕЦБ за конвергенцията, ноемврийския на МВФ и т.н.), но 2016 г. приключва с нулев напредък в решаването на всеки от тях.

Оценките показват, че присъщият ни оптимизъм упорито избягва външните анализатори. Според актуализираната прогноза на Международния валутен фонд например през 2020 г. българският БВП на човек от населението по ППС ще остане най?ниският в ЕС, а между България и предпоследната страна член на съюза (Румъния) ще се класират 7 страни (сред които Мавриций, Чили, Уругвай, Антигуа и Барбуда). Доста разочароващо, особено ако се отчете, че в същата прогноза за 2016 г. между България и Румъния има само четири страни.

Изпращаме годината, заредени с оптимизъм. Това е нещо хубаво, особено когато е подплатено с добри показатели. Едва ли има човек, който да не е наясно с разликата между наполовина пълната и наполовина празната чаша. Тъжното е, че въпреки позитивните си нагласи през тази година повечето българи отново се паднаха откъм празната страна. Да се надяваме, че през 2017 г. най-после нещо да се промени!

*Авторът е експерт от Института за икономически изследвания към БАН.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи