Премиерът Борисов наобиколи държавите от Първия, Втория и Третия Райх – Германия и Франция. Много са важни за България, разбира се. За да бъдем в Евросъюза, и особено в Шенгенското пространство, можем да разчитаме само на тяхната воля. Не е лошо да си припомним това в контекста на предстоящото председателство на ЕС от нашата страна.

„Благодаря ти, скъпи Бойко, че дойде“, заяви германската канцлерка Ангела Меркел. Имало план за процъфтяване на Балканите, наричал се „Берлин плюс“, целящ подпомагане на народите на Балканите. Нашите държави за няколко години щели яко да дръпнат в своето икономическо развитие.

Ха, дано! Някак странно на пръв поглед изглежда обаче, че първият акцент от тези посещения се оказват конкретни периферни държави.

„Нека се възползваме от нашето председателство в подкрепа на Западните Балкани“, каза Борисов. Още по-конкретна е Меркел: „Говорихме за това каква е ситуацията от гледна точка на България... за т. нар. Берлински процес в Триест. Важно е да дадем визия за надежда, за перспектива на тези страни, да ги подкрепим, тъй като има други геополитически актьори, които също са заинтересовани да имат добри отношения с тях.“

Към другите актьори са насочени думите на канцлерката. Под „Берлински процес“ би трябвало да се подразбира процес на възстановяване на Германия като геополитически фактор. Казано иначе, на Третия или поне на Втория райх, във вид на Германската империя на Кайзерова Германия. Иначе защо разрушиха Югославия, защо се реализира Брекзит, защо се компрометира НАТО в досегашния си вид?

Така следва да се тълкуват думите на Меркел отпреди седмица, че „Европа най-сетне трябва да поеме съдбата си в собствени ръце“.

Сама днешна Германия не може и отказва да „възпира“ все по-нахъсаната към величие Русия, още по-малко напиращата към Европа Азия. В западните столици от ЕС знаеха много добре, че на 9 юни в Астан в състава на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) ще приемат за членове Пакистан и Индия. С това азиатското обединение се превръща в основен световен икономически, политически и военен фактор. Четири ядени държави, населението на половината свят ката пазар и производителни сили плюс натрупана от векове ярост за отмъщение поради кървавия империалистически грабеж от твърде близкото минало.

Какво им остава на Великобритания и САЩ в този контекст? Слаб и зависим Евросъюз с окупирана Германия, като политически незначим фактор за „локомотив“, бившите соцстрани за врещене в НАТО за защита от „чудовището Путин“ и база за подривни операции срещу Русия. И повече разходи, както за обезсилване на икономиките, така и за участие в евентуални нови интервенции в Близкия Изток или Северна Африка.

ШОС, конкретно Китай усилено строи железен „копринен път“ към Европа, на англо-американците бързо им се налага някак да го препречат. Очевидно или войната чрез ИДИЛ в Близкия Изток трябва да продължи, или да съдействат за създаването на независима кюрдска държава между Иран и Турция. Първият вариант вече стана само теоретичен, а с втория губят Турция.

Тя е без друго в режим на оцеляване, купува руски ракети, усмихва се любезно на изток и практически спря подкрепата за терористичните групировки в Русия и Северозападен Китай. Освен това твърдо и фактически, заедно с Иран, подкрепи Катар срещу грубия опит на Саудитска Арабия да я вкара в общ фронт срещу Техеран и в полза на американците.

След Първата световна война с участието на Франция е създадена Югославия със Западните Балкани в нея, за да се отрежат от Средиземно море победените империи - Германската и съюзната й Австро-Унгариска. Така през 1918 г. приключва Втория райх. Виена губи над 80% от териториите си, включително Словения-Карниола, Хърватия-Славония и Босна с Херцеговина и Далмация.

Точно тях днес има предвид фрау Меркел и точно за тези Западни Балкани ще подкрепя „скъпия Бойко“. Благороден човек е той, принципен в контекста на Ония принципи: „Ние сме против консуматорското отношение към ЕС. Ние сме се събрали в ЕС въз основа на принципите на демокрацията, на върховенството на закона, на свободното движение на хора, а не да се сещаме за Брюксел, само когато искаме пари“.

Не щем ний богатство, не щем ний пари, да ги лапат западните балканджии!

Ричард Ран, този валутнобордов благодетел наш, казва в свой анализ във в. „Вашингтон таймс“: „Смъртоносната спирала „стопява“ населението в България... Проблемът не е само в това, че гражданите напускат, а защото най-често си тръгват тези, които са най-продуктивни – т.е. зрелите млади хора. Остават тези, които са най-малко мобилни – неквалифицираните, онези с физически или психически увреждания и възрастните... Трудно е да успееш, ако всички си тръгват.“

Имаме ли място в Четвъртия райх, пита се.

Като си върнат загубеното на Балканите, усмивките към Борисов и бледите обещания за България откъм Берлин май ще секнат. Англоамериканците ще си задържат Гърция, Албания, Косово и Македония под свое влияние. На нас ще ни остане да им споделяме принципите, да обгрижваме „бежанци“, да чакаме ред за свобода и газово хъбче от дяда Ивана или ШОС-овци с дръпнати очи.

А може и да ни изтъргуват, както през Средните векове и след двете Световни през ХХ век.

Както и преди седем века, пак сме фиксирани далеч от важни пристанища и търговски пътища. Автомагистрала „Хемус“ стои недовършена, Белене пустее, за газопровода казват: „Ще видим“, а политиката все така си остава концентрирана икономика.

На 6 юли Доналд Тръмп, „със сигурност“ ще посети Полша, ще участва на форума „TriSea“, ще се срещне с лидерите на балтийските страни, плюс Австрия, Румъния, дори с България. Може и да сподели нещо за великите кроежи, засягащи нас - с Германия ли ще ни търгува, с Русия ли, с Китай или пък може би за наша сметка ще компенсира Турция. Ако не го отстранят във Вашингтон, някак си дотогава.

Много са му сърдити, че не успява да сплаши и сдържа противниците на либералната демокрация и англо-американската хегемония. Я да проведем един изпреварващ референдум по въпроса, а?