Необходимо е да се преустанови със скептицизма и нихилизма у някои политически сили
На 04 юни и на 06 юни т. г. излязоха двата дългоочаквани положителни конвергентни доклади за готовността на България за присъединяването ни към еврозоната от 01.01.2026 г. В докладите си ЕК и ЕЦБ излязоха с положителни оценки за изпълнението на условията за членство в зоната с единна европейска валута. Зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровкис лично посети България, за да ги представи и да отговори на поставените въпроси в тази връзка. Той ни препоръча, че успешната интеграция на България в еврозоната, „ще изисква непрекъснати силни политики за укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на българската икономика“. В доклада се констатира, че България изпълнява четирите номинални критерия за конвергенция, които имат за цел да гарантират, че дадена държава е готова да приеме еврото и че нейната икономика е достатъчно подготвена за това. Законодателството ни също се счита за съвместимо с изискванията на Договора и Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ. В оценката на ЕК се разглеждат и допълнителни фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция, включително развитието на платежния баланс и интеграцията на продуктовите, трудовите и финансовите пазари. Независимо от някои основателни забележки от ЕК, на практика България почти получи зелена светлина да влезе в еврозоната.
Според оценката на ЕЦБ България е в рамките на референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на правните изисквания. В доклада на ЕЦБ се посочва, че с оглед на "качеството" на институциите и вземането на политически решения България все още е изправена пред някои "изисквания", свързани с борбата срещу корупцията, ефективността на публичната администрация, справедливостта на данъчното облагане и независимостта на съдебната система. В доклада на ЕЦБ се посочва, че крайната дата за статистическите данни, включени в Доклада за конвергенцията, е 19.05.2025 г. Референтният период за критериите ценова стабилност и дългосрочни лихвени проценти е от май 2024 г. до април 2025 г. Прогнозите ѝ се основават на икономическите прогнози на ЕК от пролетта на 2025 г.
Налице са и добри новини от българската икономика, публикувани в медиите в дните около двата доклада на ЕЦБ и ЕК. Една от тях, че дocтaвчикът нa ІоТ пpoдyкти зa дoмa Ѕhеllу Grоuр ("Шeлли Гpyп") (бившaтa Аlltеrсо) вече e втopият бългapcки eднopoг или кaзaнo по друг начин - кoмпaния, oцeнeнa нa нaд $1 млpд. Първaтa бългapcкa ?oмпaния, оценена на над 1 млрд. долара, e Рауhаwk. "Шeлли Гpyп" вече ce тъpгyвa нa бopcитe в Coфия и във Фpaнкфypт на Майн, а акциитe нa тaзи бългapcкa фирма пocкъпнaxa c нaд 6000% зa 10 гoдини. Тя е бъpзo paзвивaща ce кoмпaния в oблacттa нa yмнитe дoмoвe и eнepгийнaтa aвтoмaтизaция и вече зaeмa тpeтo мяcтo cpeд cвeтoвнитe лидepи Nvіdіа и Аррlіеd Dіgіtаl.
Ѕhеllу е типичен пример на бързо развиваща се българска технологична компания, за която в бизнес средите се говори, че успява въпреки държавата, т.е. въпреки не особено умелата икономическа политика на българското правителство. То засега не противодейства ефективно за: поддържането на свръхвисоки цени на електричеството и на природния газ за промишлеността; за липсата на адекватна външнотърговска политика от провеждана от България с помощта на над 130 търговски аташета, дислоцирани в големи промишлени и финансови центрове по света, а те са част от Министерството на икономиката и индустрията, както и за твърде честите промени в данъчното ни и в осигурителното ни законодателство, с което корпоративното ни планиране е затруднено, поради липсата на предвидимост за субектите в икономиката ни. Предстои нова крупна промяна на организацията на данъчния и на митническия контрол, която се свежда до сливането на НАП и на Агенция „Митници“ от 01.01.2026 г., което по принцип е правилно. Това обаче се предвижда да стане в не особено подходящ момент, тъй като от същата дата евентуално предстои въвеждането на еврото. Това е съпроводено със смяна на корпоративните и на банковите счетоводни софтуери, което ще постави на изпитание, както фирмите и банките, така и органите за данъчен, митнически и осигурителен контрол. Ако засега няма такава нагласа за отлагане на тази реформа у ръководството на Министерството финансите, то е разумно, създаването на единната приходна агенция да се отложи с една година.
В анализа на Българска стопанска камара от месец април 2025 г. "БСК Индекс Ефективност на икономическата политика на България. Фокус 2024 г." се посочва, че нашата страна сериозно изостава:
1. По броя на заявките за патенти и на разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД). Налице е сравнително слаб капацитет за иновации и ниско ниво на инвестиции в научноизследователска дейност, което е пречка пред технологичното ни развитие. През 2023 г. средното ниво на инвестиции в НИРД за ЕС е приблизително 2.22% от БВП. България и Румъния са единствените държави в ЕС, чийто разходи за НИРД в сектор висше образование са много малки. Дори съседките ни извън ЕС: Турция, Сърбия и Северна Македония имат по-високи разходи за НИРД в сектор висше образование. Оценката за България е 0.38 в БСК Индекс. Вътрешните фактори за това са: Инвестициите ни в научни изследвания и иновации са едва 0.79% от БВП. Той е значително под средното за ЕС - 2.22%; слаба връзка между бизнеса и научните институции. Няма ефективно сътрудничество, което да генерира търговски приложими иновации; Налице са административни и финансови пречки, а придобиването на патент е скъпо и протича мудно за МСП. През последните пет години България запазва своето относително ниско класиране сред държавите-членки на ЕС (20-21 място), което може да се определи като „застой“. През 2024 г. страната е с оценка от 38.5 т., което я нарежда на 38-о място в световен план. Все пак сред страните-членки на ЕС на по-ниска позиция от България са: Полша, Латвия, Хърватия, Гърция, Словакия и Румъния; У нас е налице малък вътрешен пазар и ограничен достъп до глобални вериги за стойност. Нашата страна е със сравнително малка икономика. Това ограничава възможностите ни за растеж на иновативни компании в страната и ги принуждава да търсят реализация на продуктите си зад граница; В България е налице слаба интеграция в глобалните иновационни мрежи. Все още държави като: Сърбия, Румъния, Гърция и Унгария в тази насока изпреварват България. Налице е зависимост от външни технологии в т.ч. и от преки чуждестранни инвестиции в технологичния сектор.
2. У нас има перманентен спад на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), а факторите за това са: Глобалната несигурност, като геополитическите (войните в Украйна и в ивицата Газа) и икономическите събития (санкциите) в региона и света влияят върху намеренията за инвестиции; конкуренцията сред страните ЦИЕ, а някои от тях привличат повече ПЧИ чрез агресивни данъчни стимули и политики за лобиране и стратегическо планиране. Регулаторна несигурност, изразяваща се в чести промени в законодателството ни отблъскват дългосрочните инвеститори; липса на инфраструктурна свързаност у нас по отношение на модернизацията на транспортната и на енергийна инфраструктура; корупция и бюрокрация, в т.ч. липса на прозрачност в провеждане на обществените поръчки, а също и административната тежест са сред основните пречки; Недостигът на персонал. У нас липсват не само квалифицирани, но и за средно и нискоквалифицирани кадри.
3. Спад на износа ни, като причините за това са: бързо нарастване на износа от нискотехнологичните ни отрасли (суровини от минния сектор, зърнени култури и текстил). Износът на тези стоки с ниска добавена стойност нараства по-бързо, а делът на високотехнологичния износ намалява; Ограничена трансформация на икономиката ни, като недостатъчни инвестиции в НИРД и ограничен иновационен капацитет забавят прехода към икономика, основана на знанието; Реекспорт. Част от износа вероятно представлява реекспорт и е без значителна добавена стойност; Глобални икономически тенденции: промените във веригите на доставки и конкуренцията от САЩ и Китай оказват натиск върху европейския високотехнологичен сектор; Геополитически фактори: войната в Украйна, енергийните кризи и инфлацията влияят върху търговията ни, Последствията от COVID-19 и нарушаването на веригите на доставки засегна някои отрасли у нас, но същевременно делът на фармацевтичните артикули временно нарасна.
4. В заключение следва да се отправи препоръката екстрено да започне провеждането на масирана Информационна кампания относно предстоящото евентуално въвеждане на еврото от началото на следващата година, в която следва да се включат: президентът, премиерът и министрите с ресори финанси и икономика, представителите на парламентарните сили, подкрепящи правителството, както и БНБ. Сериозна грешка е почти пълното отсъствие на комуникационна кампания досега и политиканстването на дребно в тази връзка с оглед извличане на краткотрайни дивиденти. Необходимо е да се преустанови със скептицизма и нихилизма у някои политически сили и медии относно временните проблеми в някои сектори на българската икономика, а представителите на бизнеса е необходимо да следват примера на „Шелли груп“, както и на други все още малко на брой иновативни компании у нас.
Труд
-2-thumb-467x263.webp)
