Въпросът вече не е кой ще е главен прокурор, а имаме ли държава изобщо

Протестът срещу Иван Гешев е опит за метеж срещу демокрацията и върховенството на закона

България сигурно е единствената държава на планетата, в която протест се насрочва за след месец и половина-два. А претендираме, че сме част от най-демократичната и прогресивна общност в света – Европейския съюз. Как да си обясним, че срещу номинацията на Иван Гешев за главен прокурор има насрочен протест за средата на месец септември, но е обявен още в края на месец юли, освен че става въпрос за изкуствено насаждано напрежение, подплатено със съответното финансиране. Това е и най-голямото доказателство, че сме свидетели на класически “активни мероприятия” и всякакви опити да се внушава, че това са “граждански” демонстрации, не са нищо повече или по-малко от откровени лъжи. Всъщност, още от номинирането му Гешев е атакуван с компромати и фалшификати, но с толкова долнопробно качество, че биват опровергавани и отшумяват не за три дни, а понякога и за по-малко от три часа. Това, естествено, не отказва сценаристите, които очевидно търсят ефекта на количественото натрупване, не толкова на качеството на “калта”, която наемници хвърлят срещу заместник-главния прокурор. Заради това и всичките лъжи, които се появиха в изминалите близо два месеца, изсъхнаха по-бързо и от цвете, изложено на летния пек.

Лъжите срещу Иван Гешев

Първата лъжа, която противниците на Гешев опитаха да внушат, бе тази, че кандидатурата му е безалтернативна, а изборът - предопределен. Смисълът на пълното единодушие, с което 11-те членове на Прокурорската колегия номинираха Иван Гешев, а не само трима кадровици, каквото е изискването по закон, се състои в нещо съвсем различно от манипулативните внушения. За първи път в последните 30 години прокурори и следователи виждат реалния шанс излъчен от тях колега, преминал през всички нива на системата, да застане начело на държавното обвинение. Това би било от полза за разследващите, смятат всички тези стотици, а вероятно вече и над хиляда магистрати и служители на съдебната власт, които застанаха с имената и подписите си зад десетките становища и позиции, с които декларираха пред Пленума на кадровия орган подкрепа за номинацията на заместника на главния прокурор.

Втората лъжа бе, че подписките са режисирани, а дори сайт пусна фалшивата новина, че покоен следовател от Специализираната прокуратура също се бил “подписал” в подкрепа на Гешев. Разбра се, че това е грозна лъжа, защото става въпрос за съвпадение на имената, а подписалият се е служител в институцията. И тъкмо когато колеги на Гешев бяха атакувани с грозни публикации, че го подкрепят, дойде изненадващата подкрепа от служители на МВР и, забележете, дори от Държавна агенция “Национална сигурност”. Само си представете какво значи Службата за контраразузнаване на Великобритания МИ-5, Американската агенция за вътрешна сигурност или тайните служби на Израел - МОСАД да излязат в подкрепа на нечия номинация за ключов за правоохранителните институции държавен пост, какъвто несъмнено е този на главния прокурор. Това би било най-големият атестат за интегритета и професионалните качества на кандидата.

Но тук е България. Тук подобна подкрепа е повод за присмех или за абсурдни коментари за нарушение на разделението на властите. У нас няма значение какво казва гилдията, двете професионални организации на прокурори и на следователи, службите и разследващите полицаи. Важно е какво ще кажат наемниците - журналисти, адвокати и прочие говорители на подсъдими и обвиняеми лица. Особено и ако има къде да го кажат. Срещу Гешев е впрегната цяла медийна армия от сайтове, радиа, вестници и поне две телевизии, едната от които – най-голямата. Непрестанно в "общественото" БНР, всяка сутрин по бТВ, а скоро ще стане и всеки следобед и всеки уикенд, задължително трябва да има един хвърляч на кал срещу прокуратурата и в частност срещу номинирания за главен прокурор. Няма значение кого точно представляват тези говорители – като Татяна Дончева, която от 15 години все се явява на избори и все по-малко хора гласуват за нея. Телевизията спестява на аудиторията, че Дончева може да говори и като адвокат на мнозина подсъдими или разследвани от прокуратурата бизнесмени, а и е доста близка с фараона Цветан Василев, който е основен подсъдим за фалита на КТБ, точно след неуморната работа на Гешев. Труд, който беше оценен дори от Международния арбитраж и от властите на Оман, които се отказаха от финансовите претенции срещу България, след като се запознаха с доказателствата срещу беглеца от правосъдието. Дори Иван Костов влезе в ролята на хвърляч на кал. Воден вероятно и от личен мотив, защото и той, подобно на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, когато бе уличен в укриване на данъчни задължения в особено големи размери, побърза да се появи в бТВ и театрално да се представи за жертва. А жертвата в случая са всички онези данъкоплатци, които съвестно си плащат налозите, докато при Панов и Костов, на база проверки на НАП, се установява, че не могат да докажат произхода на шестцифрени суми.

Имаше и трета лъжа, а спокойно може да се нарече и трийсет и трета, срещу Иван Гешев. Тя бе свързана с жената, с която Гешев живее на семейни начала, която била купила имот от бивш съдружник на ключовия свидетел срещу осъдената за корупция отстранена кметица на “Младост” Десислава Иванчева – Александър Ваклин. Колко пъти тази лъжа се пуска в публичното пространство ли? За последните 4-5 месеца за втори път, като и двата пъти бе опровергавана с факти и с доказателства, та дори Ваклин обясни, че авторите на компромата от поръчковия сайт “Биволъ” обърнали номерата на улицата - дали от некадърност или напълно умишлено, за да звучи "достоверно" фалшивата им новина.

Изброяването на лъжите може да продължи дълго. Като например с тази, че Гешев не признавал разделението на властите. Желанието за единодействие на властите, за диалог, който да промени усещането за липса на справедливост у обществото, взе че вече се счита за нещо ненормално у нас?! Защото това иска Гешев – добра, модерна и ефективна законодателна основа, която зависи от парламента, работещи разследващи органи – МВР, ДАНС, НАП, митници, които са към изпълнителната власт, общи действия със съдиите по оптимизиране на съдебната карта, за да не страдат едни магистрати за сметка на други, а гражданите да се оплакват от бавно правосъдие. И това е записал в Концепцията за управление на прокуратура. Жалкият опит за атака срещу нея достигна дъното, след като издание на подсъдимия Иво Прокопиев пусна анонимен пасквил от “следовател”, който се прави на редактор на идеите на заместника на главния прокурор, но не си казва името.

От компромати към хибридни протести

Целта на тази очевидно координирана от единен център “кална” кампания в месеците юли-август бе да държи във фокуса на общественото внимание кандидатурата на Гешев, за да се добута до септември месец, когато сценаристите на войната срещу прокуратурата и независимостта на съдебната власт ще преминат и към провеждането на хибридни протести.

Фалшът е толкова голям, че напълно унищожава всякакъв разумен дебат. Попитайте за какво точно е протестът срещу Гешев, но не организаторите му или мотивираните участници в него, а някой, който се е подвел по тренда, натрапван от медийната пропаганда. Със сигурност няма да може да ви отговори, защото протестът срещу избора на главен прокурор няма идеология, той не е автентичен, той има ГМО-основа, съчетана от солидно финансиране, като тук изобщо не става въпрос за "плащане на калпак" за участие, а за нещо много по-голямо и скъпо струващо. Протестът всъщност не е срещу Иван Гешев, защото щеше да го има и срещу всеки друг номиниран или номинирани, ако кандидатите за главен прокурор бяха повече от един. Защото това всъщност не е протест, а опит за метеж срещу демократичните институции и върховенството на закона. И всеки, който твърди друго, със сигурност го прави за лична или чужда изгода, а най-вероятно и заради двете.

Колко струва войната срещу прокуратурата?

Дали има още някой, на когото не му е ясно, че организации като “БОЕЦ” и “Правосъдие за всеки” съществуват, защото са част от защитната стратегия на подсъдимия фараон Цветан Василев, както например и партиите от т.нар. обединение “Демократична България”, които бранят интереса на друг подсъдим – Иво Прокопиев и други като тях. Всички тези подсъдими лица от години ползват медиите, които скрито или пряко финансират и притежават, едновременно като ятаган и като щит срещу държавното обвинение. Нима имате съмнение, че в ситуация, в която от година в арестите са богати фамилии, като Арабаджиеви, Баневи, Стайкови, същите нямат интерес от дестабилизация на страната и съответно от провал на напълно прозрачната процедура по избор на “обвинител №1”. Дори не е нужно да се смята колко милиарда притежават тези, които седем години организират всекидневните атаки срещу Сотир Цацаров, а от два месеца целенасочено и срещу досегашния му заместник.

"Либералните ценности" и "гражданските свободи" - параван за индулгенция срещу разследванията на злоупотреби

Всички тези фигури от Прехода може и да са нямали досега много пресечни интереси, но в случая ги обединява общата им цел – да не позволят не просто Иван Гешев да бъде следващият главен прокурор, а да попречат на прокурорите и следователите да получат възможността за първи път от настъпването на демокрацията да се самоуправляват и да запазят своята независимост от продължаващите вече над две десетилетия опити за поставянето им под политически диктат. Защото целта на кукловодите на протестите е точно тази – да има слаби разследващи органи, да няма ефективна полиция, да има тромаво и затъващо във формалности законодателство, което да бави разследванията до изтичане на давността, а най-вече и да прави (почти) невъзможно доказването на може би най-обществено неприемливите престъпления – като злоупотребата с власт, корупцията и ощетяването на публичния интерес чрез криминална приватизация и ощетяване на бюджета по всевъзможни схеми, реализирани от "белите якички". Същите, които със сектантско настървение бранят гражданските свободи и либералните ценности, които са идеален параван за индулгенция срещу разследванията на злоупотреби.

Много се направи през годините, за да ерозира доверието в правоохранителните институции. И това разбира се има своята много по-дълбока цел, а именно - притъпяване на общественото усещане за справедливост. Следете дебата за това как например България трябва да се откаже от най-тежкото наказание в Наказателния кодекс – доживотен затвор без право на замяна. В този дебат тези, които не искат Иван Гешев за главен прокурор, няма да искат да чуят и близките на жертвите на най-бруталните убийства от последната година у нас – на красивата Виктория от Русе, на малката Кристин от Сотиря или на възрастните Йордан и Мария от Негован. Тези, които искат справедливост, не проявявали хуманност, ще кажат радетелите на правата на изнасилвачи и хладнокръвни убийци, без значение дали това ще е бивш премиер - перач на пари, арестувана с подкуп кметица, източил милиарди фараон-беглец или розов олигарх с медии, партии и министри "на повикване".

Заради това, преди да взимаме отношение по натрапения ни дебат – “за” или “против” номинирания за главен прокурор, трябва да си дадем ясно сметка – искаме индулгенция за корумпирани политици, за натрупали богатството си на гърба на народа олигарси и за жестоки убийци или искаме повече сигурност, работеща полиция, успешни разследвания и най-накрая ефективни присъди. Защото въпросът вече не е дали Иван Гешев ще е главен прокурор, а имаме ли изобщо държава...