Визитата на президента - журналистически провал

От началото до края на визитата на президента Радев в Русия не можах да разбера истина ли е това, което се случва. И какво по-точно се случва? Премиерът Медведев посреща Радев с новината, че в Москва очаквали скоро посещение на българския премиер Борисов. Така гласеше краткото съобщение на специалните пратеници от медиите. Как така? Знаел ли е президентът, че предстои такова събитие? Ако е изненада, защо му го казват по този начин? Това прилича на дипломатическа плесница. Ако е плесница, защо руснаците са си избрали за жертва българския президент, след като той най-малко може да бъде обвиняван за неблагополучията в нашите взаимоотношения. Силен шамар му удари и руският патриарх, когато бе у нас, като му се накара за подценяването на заслугата на Русия за нашето освобождение. Сега пък Медведев. И то в началото на едно посещение, което трябваше да възроди българо-руските отношения. Или толкова са ни намразили, че при първия удобен случай ни унижават. Имперски навици. Дали пък не е някакво нескопосано журналистическо описание на срещата? Но защо никой от българските журналисти не се изненада и не поиска обяснение?

Дочакахме и срещата с Путин в Сочи. Отново същият текст- руският президент посреща българския си колега със съобщението, че очакват скоро Бойко Борисов в Москва. Минава ни мисълта, че този гаф е невъзможно да се повтори. По-вероятно е всичко да е било съгласувано между президента и премиера в София. След като Радев отвори вратата за подновяване на добрите отношения, пристига министър-председателят, за да договори конкретните действия. Както и трябва да бъде според конституционните функции на двамата първи мъже на България. И както е задължително да стане за толкова важна външнополитическа акция на страната ни. Може би това е една много добра новина. Но не би. От кратките описания на срещата оставаме с впечатление за студенина, скука и никакви конкретни договорки. Изявленията на Радев и Путин са сухи и кратки. Това говори по-скоро за провал. Провал на България, не на президента.

Благодарение само на една опитна журналистка научаваме по-късно, че е имало и трета среща между двамата на четири очи, която е променила атмосферата. Дано. Другите специални пратеници не бяха поискали тази допълнителна информация.

Жалкото е, че е имало нещо като съперничество между Радев и Борисов кой ще отиде пръв при Путин и затова се застъпват така близо. Освен това Радев не е било придружаван от нито един министър от кабинета на Борисов. Надцакване, вместо съгласувани действия! И това се случва в толкова отговорен момент от отношенията ни с Русия. Много, много жалко. Нима не може поне за тази цел да оставят съперничеството на заден план? Заради България, господа! Естествено, вече в България коментарите са на партийна основа, без нищо конструктивно.

Но да си погледнем в нашата си журналистическа отговорност. Може би читателите не знаят, че в редакциите между репортерите има деление по ресори. Един отговаря за президентството, друг за Министерски съвет, други са за партиите поотделно и т.н. Така е удобно, но се получават и деформации в отношенията между репортерите и ресора им. Например сближаване, което пречи на критичните позиции. Или „промиване на мозъците“ им от едностранчивата информация, която получават. Така репортерите се превръщат в ретранслатори на идеи и позиции, без да ги осмислят. Превръщат се в „дръжки на микрофоните“, както ги иронизират самите политици. Една от малкото привилегии на репортерите е, че отразяват и посещенията на своите обекти в чужбина, включително на президента и премиера. Но когато тези посещения са с особена политическа важност, сложен и деликатен втори план и с неясен изход, репортерите разчитат само на краткия брифинг, който ще им направи някой от делегацията. Въпроси не се задават. Анализ не се прави. Допълнителни източници не се търсят. Ако обаче редакцията е предпочела да изпрати журналист, който познава добре материята и има авторитет, той ще отвори всяка врата, за да получи повече информация. Както е постъпила и въпросната журналистка, за която стана дума. Без нея и досега нямаше да знаем какво се е случило в Русия.

И тъй като не съм сигурен дали и в този фрапантен случай институциите осъзнават, че международните ни отношения не са футболен мач, в който се прилагат всякакви прийоми на съперничеството, нека ги посъветваме скромно.

По-добре е президентството да има шеф на пресцентъра, който да ръководи медийната политика на институцията.

Нека премиерът не изоставя толерантната линия към президента, която следва в последно време.

Дълбоко погрешно е политическите партии да гледат на външната ни политика единствено като на поле за печелене на изборни гласове.

Предстоят ни редица избори, нека не подчиняваме живота си на битката за повече власт. Поне когато става дума за съдбоносни решения на страната ни.

Сериалите като търговска стока

Голяма работа е телевизията. И българските сериали, за да привлекат зрители, ангажират все повече известни от екрана лица. В един епизод сред селската идилия можеш да срещнеш и Поли Генова, чийто ангажимент в „Гласът на България“ е пред завършване, и Михаил Билалов, чиито ангажимент в „Стани богат“ спира докато трае Мондиала в Русия. Геро, Рачков и Зуека прескачат от „Като две капки…“ в „Господари на ефира“ , и приключват в реклами на „Хепи“.

Може и за евродепутати да ги поканят.