Морските вълци от Ченгене скеле край Бургас залагат на идеи с опит

Криза за кадри удря и рибарлъка. "Няма кой да ни наследи", клатят глави бургаските риболовци от селището Ченгене скеле. Само преди броени дни те създадоха МИРГ- нова рибарска група, в която се обединяват рибари от Бургас, Камено, селищата край езерата на морския град - Димчево и Тръстиково, за да кандидатстват по европейска програма и да усвоят средства.

Морските вълци от Ченгене скеле обаче категорично заявиха, че техните проекти няма да са за лодки, двигатели и мрежи, а за по- добра инфраструктура- пътища, градинки и паркинги. Риболовците искат да станат туристически обект, подобно на остров Света Анастасия. Накратко: селището да стане нещо като музей и посетителите от България и чужбина да видят на живо животът им в хижите, живописните канали, които ги опасват и по които лодките стигат до морето.

Така, те, морските вълци, ще влязат в нова роля, но пък тъжна- нямат млади наследници, които да ги оставят да работят в музея и да грабнат въдици и мрежи, да запърпорят с лодките в морето и да ги радват с добра слука.

Така например единственият майстор- плетач на мрежи в селището е Сталин Илиев. Той е готов да даде без пари майсторлъка си на някой младок.

Вече никой не плете мрежи, купуват ги готови, обаче рибари без плетач на мрежи, са като ято без водач. Има си там много тайни - колко да е голямо "окото" на мрежата, за каква риба да се пригоди. И още тайни за скърпването, съединяването и използването им през всеки сезон.

На бой отиват само старците

"Общо взето сме като във филма "На бой отиват само старците", обобщават в Ченгенето. Наскоро измислиха имена на улиците си- повечето ги кръстиха на ветрове: "Мелтем", "Лонгоз", "Сироко", но една си остана "Консервна". Тогава рибарите коментираха, че името не е избрано случайно, защото и те са като героите на Стайнбек- "обрулени от съдбата".

Наистина, всеки рибар тук е една неповторима история. Бай Янко-Попчето е един от хората, с когото може да се запознаеш. Врял и кипял в занаята. Има няколко лодки. Първата от тях кръстил "Попче", откъдето идва и пракорът му.

Димитър Янчев-Брадата е друг колоритен морски вълк, стар далянджия. Той често казва, че и даляните трябва да станат туристически атракции, защото вече са рядкост тези, които работят, както е било преди. Удоволствие е да се слушат разказите му за едновремешния риболов, когато всички дружно са влизали със специални лодки да гонят пасажите паламуд.

По мнението на всички обаче, рибата не е като едно време. Променила е пътя си и я няма никаква. Както "Труд" писа, в архивите се пази един стар рибарски дневник. В него може да се проследи риболова през 1938- 1940- та година. Тогава предците им са вадели в мрежите си най- много "чирозъ". Така са наричали черноморската скумрия. С този улов са се препитавали. Сега черноморската скумрия я няма. И не само нея.

Няма да гоня Михаля

Тази година беше бедна и откъм паламуд. Защото, след като миналия сезон паламудът буквално препълваше касите и лодките а- ха, да потънат от тежестта им, докато излязат на брега, тази имаше слука тук-таме.

Затова рибарите в Ченгенето са решили да стават туристическа атракция. за да може в "празните" години, да се занимават с нещо ново и така да се каже да изпържат рибата. С други думи, като не пълни мрежите им, те пък хич няма да я търсят. Та дано се умножи и идния сезон да ги зарадва.

Намерението им е да потегнат, боядисат и приведат в атрактивен вид рибарските си къщи. Да опънат отпред мрежите. Да лъснат лодките и да зачакат не рибата, а туристите в култовата си кръчма "Морски сговор". То всеки да разкаже по една история, дето си ги нижат всяка вечер - достатъчно е.

Познават се с Летисия Каста

Всички са преживели морски бури, на много от тях лодките са търпели корабокрушения. Дори някои са участвали и във филм- не като актьори, а като статисти. Бившият кмет на селото Стоян Сербеза разказваше приживе, че е возил в лодката си актрисата Летисия Каста. И това е самата истина. Станало е по време, когато на остров "Света Анастасия" се снимаше филма на Камен Калев "Островът" /през 2011- та година/.

Туристите ще гледат хижите, гемиите, мрежите, ще хапват рибена чорба в кръчмата "Морски сговор", а който поиска - ще може да се качи в нечия лодка и да излезе на риболов с опитен морски вълк. За целта обаче са нужни хубави, а не кални както сега улици и задължително, паркинг. Това е идея на общината и на кмета на Бургас отпреди няколко години и наближава тя да бъде успешно реализирана.

Много смешки, но и много шубе в историите на Ченгенето

За любопитните истории, които ще слушат жадните туристически уши - те край нямат. Например как една година /преди много години/, неколцина кръстили лодките си на пищна мома, дошла в селището да помага на този или онзи, и да им готви. Или как през една люта зима, седели в хижите си и видели навън десетина пеликана. Приели ги, нахранили ги, но един от пеликаните- Гошо, бил много влюбчив и непрекъснато ходел при жената на един от рибарите. Явно, харесал я. Рибарят отначало се шегувал с тази случка, но ако сега някой му я припомни, ставал от масата и сърдито напускал.

Следваща история: понякога ловят...рибешки глави. Самата истина. Ловят примерно чернокоп на чепаре. Обаче най-големият хищник, леферът, изяжда чернокопа и като извадят въдиците само рибешки глави висят страшно по тях.

Много смешки, обаче когато преди няколко години ги удари голямото наводнение, та ги откъсна от света, голямо шубе беше, доверява един от рибарите, пожелавайки анонимност. Тогава кметът Николов лично ходи да им помага. Много се направи. Разчистиха река Отманлийска, асфалтираха нов, хубав път до селището.

Обаче дълго време след това, щом завалял дъжд и всички хуквали към колите си. Натъпквали се вътре и се придвижвали до високото на хълма. Там, на сигурно, стояли по цяла нощ, докато не спре да вали. Дали и до ден днешен е така, не е ясно.

Няма да си признаят, пък и ако ги питаш, ще вземат да се разсърдят и да станат от масата. Тънкообидни са.