За да може организмът да преодолее вирусната инфекция, дори с лекота, е необходимо да се лекуват адекватно и превантивно повишеното кръвно налягане, сърдечната недостатъчност и исхемичната болест

- Изследванията на вашите китайски колеги доказват, че повече от половината жертви на коронавируса са със сърдечни заболявания, много от които не са били лекувани достатъчно добре или въобще. Как можете да коментирате тези факти, доцент Димитров?

- Както вече потвърди Световната здравна организация, мерките на колегите в Китай бяха адекватни и дадоха резултат. Именно там професор Бин анализира, че 50% от смъртните случаи са при пациенти с нелекувана адекватно хипертонична болест. Връзката е логична и е резултат от влошената хемодинамика.

- Какво се случва при неадекватно лекувана хипертонична болест?

- Нелекуваната хипертония води до сърдечна недостатъчност като хипертрофия на миокарда (сърдечения мускул, б. р.), понижена способност на сърцето да изтласква нормален обем кръв и други. Но по-важното е, че когато пациентът е по-възрастен и е с влошена сърдечна функция на база високо кръвно, самото сърце декомпенсира. Насложената белодробна инфекция, било обикновен вирус или в настоящата ситуация – коронавирус, силно влошава белодробната вентилация и оксигенация на кръвта (насищането с кислород, б.р.). Това е критична за организма ситуация, защото сърцето е в капан от две страни – невъзможност да преодолее бариерата на повишено съпротивление от високото кръвно налягане и невъзможност за адекватна белодробна функция на база вирусна инфекция. Затова съветът ми е категоричен: сърдечносъдовите пациенти да търсят адекватна кардиологична помощ и корекция на терапията.

- Има ли доказателства защо този вирус атакува точно белите дробове и сърдечносъдовата система?

- Доказателствата са безспорни. Установени са in vivo рентгенови данни за двустранна бронхопневмония, за жалост и патоанатомично също се потвърждава, а и с хистологични препарати, за масивна белодробна инфекция. Сърдечносъдовата система не е засегната директно, разбира се, но работи с влошен белодробен статус и тук ключът е в превенцията на усложненията. Какво имам предвид: за да може организмът да преодолее вирусната инфекция, дори с лекота, е необходимо да се лекуват адекватно и превантивно повишеното кръвно налягане, сърдечната недостатъчност и исхемичната болест на сърцето.

- Кои точно заболявания са рискови и защо?

- Както вече споменах, това са основно хипертонична болест, сърдечна недостатъчност и исхемична болест на сърцето. Другите хронични заболявания като диабета също могат да имат цялостен негативен принос към отслабването на имунната система.

- Какви препоръки може да дадете на хората, страдащи от заболявания на сърдечносъдовата система?

- Преди броени дни Българският Кардиологичен Институт разпространи съобщение до българските пациенти и лекари. В условията на тежка вирусна ситуация и световна пандемия, неконтролираната хипертония причинява редица необратими усложнения. Те могат да доведат до много сериозни животозастрашаващи състояния, особено при заразяване. Нека всички диагностицирани с хипертония сърдечносъдови пациенти да се обърнат към своите кардиолози или поне първоначално към семейните лекари и да актуализират своята терапия. Това включва определянето на адекватни концентрации/дози на антихипертензивни лекарства с рецепта, за да се постигне добър контрол на хипертонията. Или накратко: спешен консулт с колегите кардиолози, корекция на терапията с нови медикаменти или увеличаване на дозите за достигане на контрол.

При усложнения, болниците ни в Плевен, Велико Търново, Шумен, Варна, Ямбол и Бургас са готови да приемат в режим на спешност 24/7 всички насочени от специалистите кардиолози или спешните центрове пациенти, показани за активно лечение. Лекарите и медицинските сестри в болниците на БКИ са много подготвени и квалифицирани в сърдечносъдовото животоспасяване, специално са инструктирани, спокойни и организирани, за да приемат множеството спешни пациенти със сърдечносъдови заболявания и да провеждат високотехнологично и ефективно лечение с необходимото ниво на сигурност и грижа за здравето на гражданите.

- Все повече пада границата на заплашените от инфаркти в България. Каква е причината за това?

- Причините са комплексни, а именно стрес, диабет, тютюнопушене, високо кръвно, наднормено тегло и наследственост.

- Има ли политика на здравеопазването по отношение на сърдечносъдовите заболявания? Говоря за превенция, профилактика, следоперативна рехабилитация?

- За политиката е по-адекватно да попитате политиците, а именно министъра на здравеопазването. В болниците на БКИ се диагностицират и лекуват една четвърт от пациентите в страната. И само за единадесет години, заедно с всички колеги, успяхме да намалим смъртността на територията на България, да подобрим качеството и удължим живота на пациентите с цели две години – по статистика на Световната банка. Моето убедено мнение е, че трябва да се инвестират много повече средства в системата, защото нашите пациенти получават високотехнологично медицинско лечение, на европейско и световно ниво, от много квалифицирани лекари, по български цени! Скромното, неадекватно заплащане създава непреодолими дисбаланси в системата, която така остава без млади лекари и мотивирани професионалисти – поражда се огромно напрежение. Именно в тази криза специално бих окуражил министъра да осигури много повече пари за здравната система и да повиши цените на всички, особено животоспасяващите клинични пътеки по здравна каса.

Мога да Ви дам актуални добри примери за финансиране – Европейската комисия обяви, че отпуска 37 милиарда евро във фонд за справяне с кризата, президентът Тръмп одобри отпускането на 8.3 милиарда долара за борба с коронавируса – само за тестване – отделно Конгресът гласува мултимилиарден закон, а МВФ (Кристалина Георгиева го обяви) - учредяването на фонд от 50 милиарда долара, от който всяка държава членка може да се възползва експресно.

- Практиката показва, че българите ходят на лекар в последния момент и разчитат на чудеса. Кой е отговорен за културата на здравословния живот и защо?

- Искрено вярвам, че българските лекари са отлични специалисти, но отговорността за здравето е лична отговорност на всеки един от нас. Важно е човек да се информира и обръща внимание на здравето си, защото това е проява на грижа както за себе си, така и за близките си и обществото, а когато човек е предупреден и информиран, той е подготвен. Не отлагайте посещенията при лекар за последния момент. Всички знаят, че колкото по-рано едно заболяване е диагностицирано и лекувано добре, то качеството и продължителността на живота са по-добри. А процесът винаги е двустранен. В здравната система няма врагове, няма сини и червени, всички сме заедно, за да победим болестта: и пациенти, и лекари, и сестри, и санитари, и фармацевти, и политици.

- Каква друга профилактика можете да препоръчате на хората със сърдечни проблеми?

- Имаме достатъчно центрове за доболнична помощ, които обхващат пациентите в градовете София, Плевен, Варна, Бургас, Велико Търново, Ямбол и Стара Загора. Те са организирани така, че да подобрят достъпа на населението до качествена медицинска помощ, бързо и точно да диагностицират проблема, да приложат навременно лечение или да насочат към болничен специалист.

- Вие работите активно и в чужбина. Какви са основните разлики в подхода към здравната политика тук и на запад. Къде грешим?

- Основната разлика е, че българските пациенти получават европейско и световно качество на лечение по български цени – между 6 и 10 пъти по-ниски. Да, цените на българските пътеки са между и 6 и 10 пъти по-ниски от цените за абсолютно същото лечение, предоставено в Германия, Швейцария, САЩ и други западни страни. Ние, специално, предоставяме на нашите пациенти високотехнологична медицина, каквато получават пациентите в централна и западна Европа, разбира се състраданието и сърдечното отношение на нашите лекари, медицински сестри, лаборанти, фармацевти, администратори, шофьори и охрана е високо и всекидневно оценено от удовлетворените пациенти. Фактът, че в БКИ се лекуват 25% от населението на България е доказателство за добрата ни работа. Ние продължаваме да търсим начини за подобряване на дейността си, на базата на обратната връзка от пациентите. Особено ценни са анонимните анкети, провеждани ежедневно, ежеседмично и ежемесечно, които показват и измерват удовлетворението на всички наши пациенти.

- Вие работите предимно в Бургас. Възможно ли е по-качествено лечение в провинцията, отколкото в София например?

- Новата болница в Бургас може да се сравни с най-големите европейски центрове като университетската болница в Цюрих, болница Шарите в Берлин, AKХ във Виена и това, съчетано с мултифункционални аудитории за онлайн обмяна на опит между БКИ и наши колеги-експерти от цяла Европа, електронните системи за бърз достъп до информация и досиета на всеки пациент ще ни даде още повече възможности. Дългосрочно доброто партньорство със световно признатата „Кливланд клиник“ в САЩ и техните представителни структури извън Америка допринася за постоянното ни научно развитие и надграждане на медицинския ни опит и знания. Ние вярваме, че по този начин постигаме световно ниво на предоставяните медицински услуги не само в областта на кардиологията и кардиохирургията, но и в съдовата хирургия, неврологията и неврохирургията, както и за в бъдеще в персонализираната медицина.

- Как подбирате лекарите във вашата клиника, на какви принципи държите?

- Подборът на лекарите се преценява от комисия, в която има както хабилитирани лица от БКИ и чужбина, водещи специалисти в съответната област, така и лекари от други специалности. Главната цел е да дадем път на младите, можещите и знаещите лекари, които да останат в България, а не да чергарстват по Европа. БКИ има специална грижа да изпрати на специализация във водещ световен център всеки свой лекар, който иска да специализира и докаже квалификация. Стремежът за прилагане на иновации, усъвършенстването и съчетанието на работата в болницата и научна дейност е допълнително условие, което ние изискваме и адмирираме. Затова привличаме известни, световноизвестни специалисти, които ръководят, наблюдават и контролират работата и цялостния научен, лечебен и изследователски напредък в болниците и центровете на БКИ. Обръщаме особено внимание на продължаващото обучение и непрестанното повишаване на квалификацията, като на шест месеца правим преоценка на научната дейност – публикации, монографии, програми в университета, лекции, конгреси и изчисляваме личния импакт фактор. Подобна програма прилагаме и за оценка на медицинските сестри. Затова болниците и центровете на БКИ са привлекателно място за усъвършенстване и национален притегателен център за всички, които търсят модерно развитие. Имаме отлична социална политика и заслужено заплащане по количеството и качеството на квалифицирания труд.

Нашият гост

Доц. д-р Николай Димитров е началник на Клиниката по кардиология на МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Бургас и Плевен, които са част от Българския Кардиологичен Институт (БКИ). Завършва Медицинския университет в София през 1996 г., Придобива специалности по вътрешни болести, кардиология и инвазивна кардиология, като специализациите му са в САЩ и Швейцария. Кариерата му в България започва като асистент в УМБАЛ „Света Екатерина“ и става доцент по кардиология. В различни периоди ръководи клиниката по кардиология в Правителствена болница и е директор на Националната кардиологична болница. Национален консултант по кардиология 2010-2012 г. Доктор на науките.