Войната за мир трябва и ще бъде спечелена от човечеството

2025 година е решаваща за Балкания и България

В дните около всяка Нова година човеците си правят рекапитулация на постигнатото през отминаващата година, а също и прогнози - предсказания за това, което предстои. Винаги се пожелава идващата година да е по-добра от предходната, но дали ще е така?

Логично е да се предположи, че през 2025 година светът и Европа ще изглеждат по много по-различен начин. Какъв обаче? Разликата между предсказанията и прогнозите е в едновариантността на предсказанията и многовариантността на прогнозите, които се разработват чрез метода прогностичен аналитичен синтез, а процентът на познаваемост се отчита след края на обхванатия период. Самото прогнозиране е процес на подбор и анализ на множество фактори, намиращи се във връзка и взаимовъздействие помежду си. Особено трудно е разполагането на събитията във времето и отделянето на субективно желаното от обективно вероятното. Времевата точка, в която се намираме сега представлява маркер в исторически преобразувателен единадесетгодишен цикъл, започващ от спектакъла в Париж на 07 януари 2015 г., наречен “Шарли Абдо”, чрез който се отключи адът на атентатите и завършващ към края на 2025 г.

Светът

противоборството между Запада и Изтока, между САЩ и тандема Китай-Русия, към който вече се присъединяват Турция и Иран, ще продължи. След 2018 година САЩ все повече ще се отдръпват от международна сцена и ще се затваря във вътрешните си проблеми, за да предотврати собствения си разпад и да не последва съдбата на бившия СССР. В края на краищата САЩ ще бъдат принудени да предадат короната на водачеството на Източната империя. Лидерството й ще е дотогава, докато планетарното общество се подготви за преминаване към нехегемонистични форми на управление

Възможно е и централата на ООН да напусне американския континент и да се премести другаде, може би в Африка или Азия. При това - с коренно различни функции. На остатъците от колониалните империи им предстои труден период на осмисляне на историята и поведението им, защото към тях вече лети бумерангът на отмъщението. Вероятно ще започне и процес на окончателно отстраняване на монархиите от обществения живот.

Крайният Север и крайният Юг на планетата ще добиват все по-голяма значимост. Възможно е в края на периода Африка да навлезе в мирен и цивилизован образ, ако се затвори клапанът, през който сега в нея нахлува отрицателна енергия.

Неолиберализмът ще отстъпи сегашните си позиции, макар и недоброволно, едва когато бъдат разкрити и разобличени задкулисните му цели. Тогава той автоматично ще отиде в небитието. Битката между изкуствения и естествения интелект е в разгара си, но окончателната победа на естествения интелект е зад хоризонта на 2025 г.

Най-голямата опасност за човечеството в този период е спадналата способност на водещите в интелектуално отношение народи за самостоятелно аналитично и синтезно мислене, предизвикана вероятно чрез психоманипулативни въздействия. Предпоставка за това е егоцентризмът - личен и държавностен. Резултатът - несамоконтролна агресивност, която следва да се овладее чрез активна разяснителна дейност за причините и последиците и осъзнат самоконтрол.

Война или мир? Малките войни вече не са достатъчни за тези, които се нуждаят от война, за да съществуват. Рискът от голяма война е огромен, но преодолим. Ако бъде допусната, нищо от тази прогноза няма да остане същото, но военнолюбците ще бъдат унищожени наведнъж и завинаги, но за съжаление - не само те.

Европа

за Европа цикълът ще се раздели на няколко подпериода, свързани с края на мандата на сегашните ръководни органи на ЕС, новите избори и цялостното преосмисляне и преработване на общността. Счупването на сегашния ЕС, чиито параметри на разделение вече са очертани, вероятно ще е резултат от неуспешен опит на либералния глобализъм за насилствено налагане на чужд сексуален мироглед и цялостно присвояване на националните суверинитети.

Ще се осъзнае масово, че мисленето на официалните елити в Германия и Франция е твърде офехтяло и те не са в състояние да теглят съюза напред. Още от сега е ясно, че вариантът за бъдещо устройство на ЕС, който те се опитват да наложат, е неработещ и няма да се случи. Идеята им, около която се въртят всички предложения е - център, ръководен от тях самите и периферия от няколко сегмента, подчинена на центъра. Държавите от тъй нар. Източна Европа са в буферната зона, предназначена за търгуване. Те обаче са духовно по-съхранената и по-енергичната част на Европа и е напълно реалистично да предложат и наложат по-рационална организационна структура за ЕС, която да бъде от полза и за двете групи държави. Тогава ще стане ясна съдбата на ЕС - безумно задържане на статуквото или разумно преобразуване в жизнеспособен справедлив съюз на суверенни държави, обединени в гроздове от конфедеративен тип, съобразно собствената им историческа съдба, ценности и интереси.

Нещо повече - възможно е прехвърлянето на столицата на съюза от Брюксел, намиращ се в западния край на общността, към естественото й място в централната част на Европа. Трите “М” - Меркел, Макрон и Мей си отиват безвъзвратно и вероятно Австрия да поеме лидерството на немскоговорящите държави. Каталуния до 2-3 години ще придобие относителна независимост.

Появяват се кардинално нов тип лидери и модели за обществено управление. Подготвя се преминаването от представително управление към смесени форми на пряко и представително управление, съответстващи на модерните техническите възможности за комуникация.

Балкания и България

Съдбата на България ще бъде съдбовно свързана с целия Балкански полуостров. Раздробените и разединени балкански държавици няма как да отстояват независимостта си и са лесна плячка за глобалните акули. Повечето балкански лидери вече са усетили това и предприемат необходимите действия.Тези, които разчитат на външно покровителство и сеене на раздори - вероятно ще загубят всичко. Граници няма как да не се променят, защото сегашните са изкуствени.

За България настъпва благоприятен период, който в никакъв случай не трябва да се пропуска. Обективните обстоятелства са такива, че няма как да се постигне благоденствие за страната без тя да е постигнала преди това достатъчно висока и стабилна международна позиция. Трябва да имат респект от нея, за да не се опитват да я притискат и ограбват. За да се обърне обаче низходящата тенденция във възходяща не е достатъчно благоприятното разположение на външните и вътрешни фактори. Само с всеобщи усилия възможността за благополучие ще се превърне в реалност.

Враговете на единството на балканските народи са стародавни и все още доста силни. Няма да спрат с опитите си да възпрепятстват балканското сътрудничество и съвместен просперитет чрез всевъзможни интриги, убийства, изнудвания и военни конфликти. По-съществената опасност обаче е манията за величие и надмощие един над друг, на тези иначе родствени народи от една фамилия. Докато не преодолеят честолюбието и суетата си, рискът отново да бъдат превърнати в нечия чужда собственост, остава. Доброто бъдеще на балканските земи може да се трасира само чрез благоразумие, дипломация и самоподтискане на националния егоизъм. Този път изглежда ще стане. Поне така твърдят предсказанията.

2025 година е решаваща за България. Според мистичните прогнози, ако българският народ се е поучил от грешките си и е работил добре - тогава ще си получи дипломата за зрялост.

Личният ни успех зависи от съчетанието на две умения - мислене със собствената глава и самоконтрол. Трудна работа.