в къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови” се състоя литературно-музикалната вечер

В нашето прагматично време дали е модерна романтичната любов? Съществуват ли такива изпепеляващи страсти като драматичната сага на Лора и Яворов, като интелектуалното любовно приключение на Пенчо Славейков и Мара Белчева? Защо вицовете за меркантилни блондинки, грубовати мъжкари и търговци на любов изместиха тайно споделяните разговори за естественото привличане, романтичните жестове между мъжа и жената, легендата за принца и мечтата за принцесата?

Такива въпроси си задаваха десетките присъстващи в къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови”, където се състоя литературно-музикалната вечер „Насреща ми седеше мълком ти...”, събрала заедно в поетичен хор 15 известни поети. Събитието беше организирано от Атанас Капралов (директор на Националния литературен музей) се проведе в навечерието на Празника на виното и любовта – 14 февруари, и беше посветено на 150-годишнината от рождението на поетесата Мара Белчева.

„Поезията празнува любовта всеки ден” – каза журналистката Райна Дамяни, която водеше рецитала, като умело вмъкваше стихове и писма от Мара Белчева и Пенчо Славейков като мост през времето – класика и съвременност. А палитрата от най-популярните стихотворения на днешните поети създаде така жадуваната от публиката атмосфера на емоционален кипеж – високата температура на търсената любов: „Белите ми нощи – не насън, наяве...” (Маргарита Петкова), „Най-хубавите приказки са тъжни,/ голямата любов на тях прилича...” (Добромир Банев), „Не ме избираш ти, душата те избира...” (Виолета Христова), „Още преди да те срещна в живота си, / теб съм обичал...” (Георги Константинов), „И този ден ще трябва без теб да преживея...” (Валентина Радинска), „Тя обича да се съблича...” (Владо Любенов), „По-бързо грабвай лятната ми кожа!” (Анжела Димчева), „Разминахме се с теб на косъм...” (Атанас Капралов), „...По-малко тайни срещи, повече тайни раздели...” (Марин Бодаков), „Любов – нетрайна дума, любов – случайно име...” (Иван Есенски), „Бавни танци за бързи момичета, / топли ябълки в нощните клони...(Пламен Киров), „И пак познатата тревога ми каза „Добър ден, тъга!”(Георги Н. Киров), „Ще те погаля с поглед тихо в мрака...” (Катя Кремзер).

Поетичният рецитал беше украсен от бардовите изпъления на поета Ивайло Диманов, чиито балади припомнят за „нежния инфаркт”, притежават магията на любовния копнеж: „В някой ден, в някой час, в някой миг любовта, уж случайно, ще почука и на твоята врата...” Какво е любов без вино? Повече от два часа поети и почитатели на поезията вдигаха наздравици за най-великото човешко чувство.