Млад ловец трепе глигани с нож

Диво прасе го удря и хвърля на три метра

Не стоманата решава нещата, а добре обучените и верни ловни кучета

Най-голямата му тръпка в лова е от добре свършената работа на четориногите

Сенека е казал, че порокът на младите е неумението да ръководят страстите си. При опасни начинания, като лова на глигани безразсъдството може да бъде дори фатално. Как, ако не като неразумно, може да се определи решението да излезеш на лов за диви прасета, въоръжен само с нож. 28-годишният Захари Захариев от Угърчин не е съгласен с подобна констатация. Той е запален авджия, но често ходи в гората без огнестрелно оръжие. Вместо пушката, използва стоманеното острие на колана си.

Ловец е от 10 години, но от 11-годишен обикаля горите с дружинката на баща си, за да се учи от големите. “Като станах на 18 години веднага изкарах курс за ловец. Сега не пропускам ловен излет, ходя всяка събота и неделя”, разказа младият мъж пред “Труд”.

ловец, глиганиНе знае колко диви прасета е убил до момента, но е категоричен, че повечето са загинали от ножа му. “На сезон имам поне по 10-15 такива”, изчислява той и допълва, че от началото на настоящия ловен сезон е записал общо десет глигана - три с пушка и седем с нож. “Не винаги нося пушката, защото ми тежи”, споделя той. Колегите му обаче започнали да се шегуват с него, че не може да стреля и ще изпуска прасетата. “Затова, в последно време започнах да я взимам, имам няколко баса. Успях да застрелям два глигана”, хвали се Захари. Разказва, че в дружинката имат традиция - който изтърве прасе, черпи колегите с торта. “Този сезон вече купувах веднъж”, признава той.

Питам го дали изпитва страх, излизайки само с нож срещу толкова бързо и опасно животно. Отговорът е неочакван - не стоманата решава нещата, а добре обучените и верни ловни кучета. “Не е страшно, защото кучетата го държат. Важното е да подходиш предпазливо от задната му страна, но винаги трябва да имаш едно наум, че може да го изпуснат и да те удари”, обяснява Захари. Ножът пък решава нещата с един удар в сърцето и по този начин животното не се мъчи.

Младият ловец обяснява, че от 4-ти клас се учи да общува с ловните кучета и да ги направлява. “Започнах като гонач. Работата ми беше да тичам след кучетата и с викове да подкарвам прасетата към пусиите на ловците. Разбира се, в много ситуации дивите прасета се обръщат към теб и е добре, като дойдат, да не си на пътя им”, разказва той.

Изтъква, че гоначът и кучетата са най-важни с свинския лов. Има пълно доверие на тримата си питомци, които винаги са с него в гората - Цезар, Вихър и Тара. Не рядко кучетата спасяват живота на изпаднал в беда авджия:

“Имахме ситуация, в която един колега беше захапан по ръката от ранен глиган. Той самонадеяно реши да влезе в гъсталака, за да доубие животното. То обаче го нападна. Аз стоях на отсрещния бряг на реката и не можех да направя нищо. Кучетата изгониха прасето и колегата се отърва само с рана. Със сигурност в онзи ден му спасиха живота, защото ранените глигани изпадат в ярост”. Захари също е срещал опасността отблизо. Веднъж, докато събира ловните кучета, срещу него връхлита диво прасе. В последния момент младият мъж успява да отскочи, но тежкото животно го блъска в краката. “Паднах на около три метра. Не съм вярвал, че може да ме удари с такава сила”, спомня си той. Днес се усмихва на тази история, но е благодарен, че тогава се е отървал невредим.

Преди срещата ни го изчаквам в заведение близо до центъра на Угърчин. В помещението, обзаведено в уютен битов стил, се виждат и няколко календара на местната ловна дружинка, закачени на видно място върху облицованата с лакирано дърво стена.

“В началото дружинката ни събираше по двадесетина човека, но заради нарасналата популация на дивите прасета напоследък се събираме и по 40 души”, обяснява Захари и допълва, че ловът е популярно занимание в региона.

По думите му, в последните години условията са станали по-благоприятни за всички диви животни заради увеличаването на обработваните земеделски площи. Това пък, заедно с добрата организация на местно ниво, привлича все повече ловци от цяла България. В ловното стопанство, разположено наблизо, редовно идват и чужденци: “Харесва им, защото има много дивеч и винаги удрят по нещо”.

Въпреки, че е запален ловец, младият мъж рядко похапва от улова си: “Обикновено давам месото на родителите ми или на приятели. Когато взимам, го правя на суджуци”.

24-25-5Захари Захариев: За пет години кучето става добър ловец

Четири-пет години са необходими за пълната подготовка на едно ловно куче. Породата не е важна. Добри ловци стават и мелезите, разкрива Захари Захариев. Първият му четириног питомец се казва Годжи: „Бях в 4-ти клас. Баща ми се беше отказал от обучението му, но аз го поех и впоследствие стана отлично ловно куче. Ловувахме заедно осем години”.

Оттогава съм имал 5 кучета. Две загубих, бяха убити от глигани, разказва младият мъж и споделя, че тъгата от загубата е силна: „Все едно губиш приятел или брат”.

Добре обученото ловно куче трябва да изпълнява командите на стопанина си, да не гони никакви животни освен диви прасета, да не напада други кучета или хора. Задачата му е да открие прасетата и да ги закара при ловците. За да се случи всичко това, обучението започва когато е още малко, обяснява Захари. Важно е да има друго, по-опитно куче, от което то да се учи.

24-25-2„Най-трудната част е да се научи да гони само глиганите. В началото го водиш на лов с останалите кучета и ако тръгне след друго животно, го връщаш. В последните години се използват GPS-кайшки, с които ловците следят кучетата във всеки един момент. Те имат функция, която пуска слаб електрически импулс , който не наранява кучето, но е неприятен и то спира. Така се научава, че ако тръгне след животно, различно от прасе, ще последва санкция”, пояснява той.

Захари с гордост казва, че до сега не се е отказвал от куче, с чието обучение се е заел. Признава, че за него най-голямата тръпка в лова е именно добре свършената работа на питомците му.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл