Кой е от тъмната и кой – от светлата страна? Вокални измерения на политическия пейзаж

Празникът на труда Първи май мина и замина. Във Франция бе окървавен от лумпени-анархисти, но у нас – слава Богу, всичко мина цивилизовано и съвсем демократично. Очаквано опозицията в лицето на БСП направи внушително шествие, критикува с лозунги и скандирания властта, обяви се срещу корупцията и за по-високи доходи на хората в България. Припозна думите на президента Румен Радев за повече светлина в политиката и се закани да насочи прожекторите, за да се освети „паралелната държава“.

Дотук всичко си беше нормално, от ясно по-ясно. БСП прави заявка за влизане във властта, изживява подем, лидерката й Корнелия Нинова не пести критики и цветисти изрази по адрес на управляващите. Явно иска да ги предизвика, за да види как ще й опонират. Ден след истерията около палмовото масло в храните, сега пусна въдичка и за властта. „Нека да изпълним призива на президента Румен Радев, да пуснем прожекторите и да осветим тъмното истинско лице на управлението. Истинското лице на управлението е пропито от кражби и корупция. Държавният департамент на САЩ, г-н Борисов, дори ви го каза, че вие газите човешките права! Най-авторитетните политици ви казаха, че на върха на ЕС се намира най-корумпираната държава! В местната власт има далавери и шуробаджанащина. Нека светлината да тръгне из цялата страна, за да се види истината. Милион и половина живеят под прага на бедността…“, изригна соцлидерката.

Реакцията не закъсня. Още докато течеше празникът пред Народния театър в столицата, трима водещи министри от екипа на премиера Бойко Борисов – Красимир Каракачанов, Владислав Горанов и Томислав Дончев, дадоха извънредна пресконференция. Трябва да е бил голям зорът (залогът), щото в разгара на Първи май да загърбиш годишнината от Априлското въстание в Копривщица и да застанеш пред камерите в София… ПР специалистите неслучайно се шегуват – имаме нов жанр в публичното общуване – пресконференция след празнично шествие на опозицията.

Тази пресконференция беше, да си го кажем честно, излишна, дори неуместна. В стил „А вие защо биете негрите?“, чухме неща, които си ги знаехме и преди това. Какво трябваше обаче да разберем от нея?

Следват цитати от изказвания на участниците:

Владислав Горанов:

„Лидерската криза в БСП ескалира чрез вокални измерения, които нарушават качеството на политическия живот, но това не ни притеснява в момента… Качеството на управлението се мери само през избори, всички други претенции на партиите кога и как трябва да се управлява, намират своята опора в единствената вярна социология, и то не по Кънчо и Андрей, а по избори, на които народът взима решенията си. Всички фалцети, използвани в политиката, дори на днешния ден, са несъотносими към икономическото развитие. Това, което се случва в държавата, е положително, независимо от възприятието в главите на опозицията…“

Красимир Каракачанов:

„В края на краищата на опозицията това й е работата - по всеки повод да иска оставки. Подразнихме се, разбира се…

Факт е, че българските доходи са най-ниски, но правителството опитва да вземе мерки. Виждате, че не с толкова бързи и радикални мерки, доходите се увеличават. Последната година има увеличаване на доходи на полицаи и военни…

Ще поработим до към 17:30 ч., после ще пием по една бира - бих поканил и госпожа Нинова, ако не е седнала на агнешко, да дойде да си поговорим като българи. Аз, като историк, не познавам държава, която с омраза е преодоляла кризи и се е развивала напред…“

Томислав Дончев:

„Оставката никога не е била проблем, когато политическата ситуация го е налагала… Когато властта е трябвало да бъде върната на суверена, той да вземе решение, винаги сме го правили, но седмица, месец, година след изборите някой да призовава за оставка, това е призив по същество за някакъв друг вид демокрация. Ако целта е да имаме площадна демокрация, ние и за такава демокрация имаме ресурс… Влизането в МС не става със засилване през „Дондуков“. Трябва да е ясно кои са тъмните и кои са светлите зони, както и кой е от светлата и от тъмната страна…“

В тази „джедайска“ терминология вероятно само Джордж Лукас може да се ориентира. Особено като знаем, че Люк Скайуокър се оказа син на Дарт Вейдър.

В заключение, приемайки стилистиката на опониращите си политици от управляващата коалиция и от опозицията, ще е редно дискусията да се развие и задълбочи и по темата – коя бира е по-демократична и съобразена с евроатлантическата ни ориентация – светлата или тъмната. И дали лидерските кризи не се решават по-добре на по халба пиво, отколкото пред урните? Включете прожекторите!

Къде сме ние?

Докато си пият бирата, политиците може да научат някои неща, на които вероятно не са обръщали достатъчно внимание досега. Тридесет процента от населението на България живее в материални лишения, като така заемаме първо място в Европейския съюз по мизерия. 53,2 % от хората нямат пари, за да посрещнат неочаквани разходи, като например ремонт или подмяна на домакински уреди. Всеки втори българин не може да си позволи почивка извън дома поне седмица в годината. Данните са на НСИ.

През 1988 г. бедните в България са едва 2% от населението. През 2007 г., когато влизаме в ЕС, делът на бедните е бил 40% преди получаването на социалните трансфери (помощи), а след получаването им - 21,4 %. Това е близо 11 пъти повече в сравнение с 1988 г. Т.е. за две десетилетия българските политици са направили 11 пъти повече бедни.

През 2017 г. делът на бедните преди получаването на социални трансфери е скочил вече на 44,8 % от населението, а след получаване на социални трансфери – на 23,4 %. Данните са на проф. д-р Васил Проданов пред сайта “24 май”.