На 22 март се навършиха 90 години от рождението на поетесата Кинка Константинова – автор на 38 книги (поезия и проза) за деца и възрастни. Поетесата напусна видимия свят пред 7 години, но създаденото от нея продължава да вълнува почитателите на патриотично-лиричната линия в българската литература, тъй като много от стихотворенията ѝ са интерпретирани от композитори през 20 и 21 век. Те са създали класически песни, химни на любовта и родолюбието, оригинални кавъри на фолклорното наследство и съвременно звучащи композиции. Именно букет от най-известните песни по стихове на Кинка Константинова представиха на юбилеен концерт в София (в Съюза на българските композитори) студентите от Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Елица Нешевска, Калина Томова, Нели Колева, Кристина Александрова и Ивайло Донков изпълниха над 20 песни, композирани от Благовеста Константинова (дъщеря на Кинка Константинова), Парашкев Хаджиев, Вера Баева, Стоян Ангелов и Михаил Пеков. На рояла акомпанираха проф. Благовеста Константинова и ас. Благовеста Ангелова (внучка на Кинка Константинова). Събитието се водеше от писателката Елена Алекова, която изведе акцентите в творчеството на поетесата: „Далече от шума, суетата и прожекторите, крехка на глед, но силна като дух и като корени, Кинка Константинова беше от поетесите, която вършеха своето литературно дело с достойнство, скромно и ненатрапчиво – стих след стих, книга след книга. Тя беше отворена за всичко, което краси белия свят и го прави по-добър, по-благороден. За нея творчеството беше победа над материята, за нея всичко в живота се движеше от любовта, превъзмогнала дори смъртта.”

Великолепните песни, които прозвучаха, бяха дълго аплодирани от десетките почитатели на това песенно творчество, проникнато от енергията на любовта, от стилистиката на българската народна песен. А допълнителна изразност на мелодичната линия беше привнесена от рецитала по стиховете на Кинка Константинова в изпълнение на проф. Цонка Великова.

КИНКА КОНСТАНТИНОВА

СЛЕД ТЕБЕ

Отиде си.

И аз останах

като земя, прегазена от огън.

Устата ми – гореща рана.

Дъхът ми – ручей секнал в изнемога.

И мислите ми – окосени

и някъде захвърлени сами.

Кръвта във мен дими

като река от огъня изпита...

И само някъде дълбоко

сърцето се пробужда като болка.

И с вик изпълва всичките ми вени –

върни се,

още не съм изгорена!