Излезе последният роман на Марио Варгас Льоса

„Посвещавам ви моята тишина“ ни пренася в Лима

Преводът на български е дело на Маня Костова

“Лудориите на лошото момиче” е непомръкващ шедьовър, който умело преплита емоции и еротика

На български език последният роман на големия испанско-перуански писател и Нобелов лауреат Марио Варгас Льоса Посвещавам ви моята тишина”. Преводът е дело на Маня Костова. Художник на корицата е Стефан Касъров.

Жизнерадостни събирания със звън на китара, гласовити певци, ситни танцови стъпки и задължителна доза кичозност - това е перуанският валс, който Марио Варгас Льоса възпоменава с поклон в “Посвещавам ви моята тишина” (264 стр.,). Романът възкресява все още малката, етнически разнородна, но мирна Лима, различна от разрасналия се и разединен от терористични акции град през 90-те години на XX век, превърнал се във фон за перипетиите на главния герой Тоньо Аспилкуета, неоценен от “интелектуалния елит” експерт по креолска музика.

Вдъхновен от концерт на мистериозен китарист, чийто талант събужда чувство за единение и братска обич, Тоньо решава да му посвети книга и, разбулвайки трагичната му съдба, да изследва перуанската идентичност и валса от неговото зараждане сред най-бедните до превръщането му в общонационален символ на Перу. С убеденост и страст Тоньо провъзгласява перуанския валс за обединител на перуанското общество, способен да разреши неговите конфликти. Екстравагантна и смешна утопия! Ала всяка утопия въплъщава мечта и с този свой последен роман Варгас Льоса завещава на обичното си и изстрадало Перу мечтата и надеждата за по-щастливи бъднини.

Легендарният автор като актьор (третият от ляво надясно) в една от своите пиеси по време на театрален фестивал.

Кариерата на Марио Варгас Льоса (1936-2025) минава през главозамайващи смени на идеологии и политически режими, фалшиви герои и обречени битки, през различни стилове и техники на писане, които винаги, в препускащия ход на времето, се опитват да уловят трудната съдба на Латинска Америка и нейната мъчителна жажда за свобода. Той съчетава криминални мотиви и исторически факти, политическа алегория и непоколебима социална критика - всичко това облъхнато от чувство за хумор. Творби като “Кой уби Паломино Молеро?”, “Квартал Петте кьошета”, “Герой по неволя” и “Зелената къща” свидетелстват за ангажираността на писателя относно състоянието на перуанското общество и неговите дехуманизиращи механизми за подчинение и контрол.

“Лудориите на лошото момиче” е непомръкващ шедьовър, който умело преплита емоции и еротика, комично и трагично, реалност и художествена измислица. С логото на “Колибри” у нас излезе и романът “Сурови времена”, задъхан политически трилър, изтъкан от коварен шпионаж, поръчкови убийства и предателства. А сборникът с есета “Зовът на племето” е своеобразна интелектуална автобиография на писателя, с която той отдава дължимото на мисловната традиция, установена от Адам Смит, Хосе Ортега и Гасет, Фридрих Аугуст фон Хайек, Карл Попър, Раймон Арон, Исая Бърлин и Жан-Франсоа Ревел.

Откъс от романа

Компания от лъжци

За какво ли го бе търсил Хосе Дуранд Флорес, този представител на интелектуалния елит на Перу? Предадоха му, че се е обадил в кварталната бакалия на неговия приятел Коляу, където се продаваха също вестници и списания. Той върна обаждането, но никой не вдигна. Коляу му обясни, че дъщеря му Марикита, още малко момиче, е записала телефонния номер и навярно не е чула правилно цифрите, но със сигурност отново ще позвънят. Тогава Тоньо усети как го налазват онези дребни, непристойни гадини, които, сам признаваше, го тормозеха от най-ранно детство.
За какво ли го търсеше? Макар да не го познаваше лично, Тоньо Аспилкуета знаеше кой е Хосе Дуранд Флорес. Уважаван писател, тоест човек, на когото Тоньо едновременно се възхищаваше и мразеше, защото стоеше някъде там горе, накичен с определения като “знаменит литератор”, “прочут критик” и други обичайни хвалебствия, печелени с такава лекота от интелектуалците, принадлежащи в тази страна към онова, което Тоньо Аспилкуета наричаше “елита”. Какво бе извършила до момента въпросната персона? Живял бе в Мексико, разбира се, и не друг, а самият Алфонсо Рейес, есеист, поет, ерудит, дипломат и директор на университета “Колехио де Мехико”, бе написал увода към известната му издадена там антология “Залез на сирени, блясък на ламантини”. Разправяха, че бил експерт по всичко свързано с перуанския писател от XVI век Инка Гарсиласо де ла Вега, чиято библиотека, твърдяха, успял да възпроизведе в дома си или в някакъв университетски архив. Това, разбира се, впечатляваше, но пък не беше кой знае какво, всъщност не представляваше кажи-речи нищо. Тоньо Аспилкуета набра отново номера и за пореден път не вдигнаха. Сега вече омразните гризачи плъзнаха по цялото му тяло, както всеки път, когато го обхващаха възбуда, нервност или нетърпение.