Пиперките преливат от богати за здравето вещества

Най-добре е да се консумират сурови

д-р Людмила ЕмиловаСпециално за “Труд” д-р Людмила Емилова продължава своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 45 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Пиперката, по-популярна разговорно като чушка, е може би най-наситеният с полезни хранителни вещества представител на култивираните растения от семейство Картофови (Solanaceae). Други популярни представители на фамилията са картофите, патладжаните и доматите.

През XVI век пиперът идва в Европа от Южно Мексико и Централна Америка. По нашите земи е претърпял непрекъснато подобрение на качествата от грижливи стопани - анонимни селекционери. Постигнато е голямо разнообразие на местни сортове с отлични вкусови и хранителни качества, разнесли славата на нашите градинари в много страни.

Ако искаме максимално да се възползваме от качествата й, е най-добре да я консумираме прясна и в сурово състояние. Именно сега е сезонът на този прекрасен плод, който ние отнасяме по-скоро към зеленчуците. Изненадващо или не, но червените чушки съдържат значително по-голямо количество витамин С в сравнение със зелените, затова е оптимално да избираме добре узрели и по-възможност органично отгледани. Научно изследване, проведено в Полша показва, че органично отгледаните пиперки превъзхождат значително конвенционалните, що се отнася до наситеност с антиоксиданти и витамини. Резултатите от проучването могат много лесно да бъдат подкрепени с факта, че когато не се третират, растенията натрупват повечето полезни вещества като своя собствена естествена защита. Споменавайки естествената защита на растенията, трябва да отбележим, че пиперките, и особено лютите варианти, съдържат алкалоида капсаицин, който е „виновник“ за парливия им вкус. Многобройни изследвания са извършени в стремежа да се докаже точният му механизъм на действие върху човешкия организъм и фактологията, свързана с дълголетието. Засега не сме наясно точно как действа капсаицинът, но е факт, че някои от традиционно най-здравите и дълголетни популации, като индийската например, се възползват от ефектите му в своята традиционна кухня. Предполага се, че бактерицидното влияние е в основата на положителния ефект от консумацията му.

Както вече споменахме, пресните пиперки са прекрасен източник на витамин С. Само 100 г от тях осигуряват над 100% от минималните дневни потребности на човешкия организъм. Те са богат източник на каротениоиди (прекурсори на витамин А), на витамин В6, както и останалите представители на тази група витамини - в малки количества. Богати са на фибри, витамин К и Е, манган, фосфор и магнезий.

Съдържащите се в червените чушки полинутриенти лутеин и зеаксантин спомагат за забавянето на клетъчната дегенерация и осигуряват защита на зрението, особено при някои заболявания, свързани с напредването на възрастта. Изследвания показват, че комбинацията от високи дози витамин С, фолиева киселина и бета каротин, съдържащи се във всички видове чушки, са полезни за предотвратяване появата на рак на дебелото черво. А червените чушки са препоръчвани за профилактика на ракови заболявания на панкреаса, простатата, маточната шийка, пикочния мехур и др., заради наличието на ликопен, потискащ растежа на раковите клетки.

Когато не са в сезон на слънчево греене, съветът ми е да използваме сушени или замразени пиперки. Предимството им е, че са брани във времето на техния пик и са максимално богати на хранителни вещества.

 

Сурови крекери

Рецепта на Веселин Станков

60-3Суровите крекери са отличен заместител на хляба. Необходимо е да се сдъвкват много добре, за да бъдат усвоени пълноценно семената в тях. Могат да издържат седмица след приготвянето в домашни условия и имат предимството да са по-евтини от предлаганите в търговските вериги.

Продукти:

100 г ленено семе /изкиснато във вода за 15-20 мин./,

100 г елда /не бланширана/, изкисната във вода за 15-20 мин. и оставена да поизсъхне,

100 г слънчоглед и кашу /общо/, изкиснати във вода за 12 ч.,

2 бр. наситнени червени чушки /през зимата - сухи/,

50 г обезкостени маслини,

босилек и магданоз, или други предпочитани зелени подправки, риган, чубрица, чер пипер, кимион - на вкус, но не бива да се прекалява, защото крайният продукт има интензивен вкус след изсушаването.

Приготовление:

Всички съставки се смилат в кухненски робот до зърнеста структура. За да се отлепи сместа от стените на съда за мелене, се прибавя малко количество вода при меленето.

С влажни ръце части от сместа се разстилат върху гладка повърхност (правоъгълна тавичка за дехидрататор) с дебелина около 5 мм. Върху блатовете се очертават с остър нож фигури за по-лесно разчупване след сушенето. Сушат се за 12 часа при 42 градуса в дехидрататор.

Крекерите се комбинират добре със сурова лютеница, лесна за приготвяне: 3 бр. пресни червени чушки или 50 г сушени, 50 г сушени домати, 200 мл вода и на вкус - риган, босилек и чесън, се блендират във високоскоростен блендер до получаване на фина лютеница.

Рецептата е от демонстрираните от Веселин Станков - консултант сътрудник в медицинския център на д-р Емилова, по време на кулинарното училище, организирано за пациентите.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Здраве