Буря в чаша вода или прелюдия към нещо друго

Една от последните сериозни новини, с които изпратихме 2017 г., беше обявеното на 20 декември решение на Европейската комисия да предложи на Съвета на ЕС да започне срещу Полша наказателната процедура, по член 7 на Договора от Лисабон. Тя предвижда отнемане на правото на глас в Съвета заради неспазване на фундаменталните европейски принципи за върховенството на закона. Безпрецедентно действие, подобно на голямата главоблъсканица с „Брекзит“, която причиниха британците на еврократите в Брюксел. Последните, явно амбицирани от това, че са в центъра на вниманието, и вероятно, за да отбележат символично 10-тата годишнина от подписването на Лисабонския договор (на 13 декември 2007 г.), решиха да тестват още един от предвидените в него механизми. Така и така задействахме същата година член 50 заради Великобритания, „дайте да видим какво ще стане, ако натиснем и това копче“. Поне за 2017 г. всички научихме два от членовете от договора за уребдата на ЕС, в който живеем. Не е малко. Някои „експерти“ по западни медии веднага заговориха за изгонване на Полша от ЕС, разбирайте „Плекзит“, което пък трябва да признаем съвсем сериозно си звучи като хронична болест.

Полша обаче попадна в мерника на Брюксел неслучайно и не особено изненадващо. Заместник-председателят на Европейската комисия Франц Тимерманс заяви на пресконференцията в края на декември, че за последните две години управление на партията „Право и справедливост“ в страната са приети и въведени 13 закона, които като цялостна рамка позволяват на държавата „системно да се намесва в съставянето, правомощията, администрирането и функционирането“ на съдебната власт. Защото „в края на деня само законът може да ни защити от голата политическа мощ, само законът държи ЕС цял“, каза Тимерманс. Вдъхновяващо, нали?! Още повече, че от обективна гледна точка е напълно прав - опитите да бъдат върнати морално в ХІХ век, за да са „повече католици, отколкото християни“ (в техния случай), несъмнено разединява близо 40-те милиона поляци.

Но да се върнем на член 7 от Договора за ЕС и Полша, и как Варшава бръкна в окото на Брюксел. Или по-скоро в тези на Берлин и Париж. Което трябва вече да ви навежда в посоката, че освен за пустото „върховенство на закона“, става въпрос и за конкретните планове за бъдещето ни на един много амбициран да пише история френски президент, един леко разклатен в позициите си у дома германски канцлер и един трайно самоуверен люксембургски политик. А на пътя на реализирането на тази планове досега най-много стърчат страните от „Вишеградската четворка“ (Полша, Унгария, Чехия и Словакия). Особено с кривото си разбиране за „европейска солидарност“, което се наби в очите на западните им колеги покрай бежанската криза от 2015 г. и квотното разпределение на търсещите убежище между държавите членки. Как ядат от моркова, ако не искат от тоягата?! Оттогава отношенията на властите в четирите държави с Брюксел не са се затоплили особено. И изведнъж бам - член 7 - голямата „тояга“ за вкарване в правия път. Измислена, между другото и въведена за първи път още с Договора от Амстердам през 1999 г. - именно, за да успокои още тогава страховете на някои от „старите“ западни държави членки за предстоящото разширяване на Изток. И че ако режимите, които ги управляват, се върнат някой ден към старите си тоталитарни практики, ще има мерки и теглилки. Вдъхновяващо, нали?! Винаги са мислели за нас солидарно!

Това, което следва сега, ще е дълга и вероятно скучна административна битка, от която обаче несъмнено ще пострадат допълнително отношенията Изток-Запад в Съвета на ЕС. Член 7 е механизъм на два етапа, който предвижда, първо да се внесе в Съвета от Европейската комисия, ЕП или една трета от държавите членки предложение за предприемането на наказателни мерки срещу държава член за нарушаване на фундаменталните принципи на ЕС. Четири пети от държавите членки трябва след това да приемат решение, че това наистина е така, което вероятно ще се гласува на Съвет в края на март. Дотогава Варшава има формално време да омилостиви Европейската комисия с конкретни действия в областите, в които Брюксел е посочил нарушенията.

Стигне ли се до вот обаче, гласовете на останалите „Вишеградци“ няма да стигнат за блокиране на решението, защото с британците още вътре, гласуват 27 държави членки, с пропорционално разпределена според размера на населението им тежест на вота. Единственият възможен вариант това да се случи е да се вдигнем на ура от Прибалтика до Черно и Средиземно море, което... нали?! Още повече, че доводите на Еврокомисията са си основателни - поляците вече втора година са през няколко месеца по улиците на градовете си, за да протестират срещу това или онова ново безумие на управляващите от „Право и справедливост“. Водени от „сивия кардинал“ Ярослав Качински, който задкулисно дърпа конците в Полша от 2015 г., лансирайки свои протежета на президентския и премиерския постове, които да прокарват идеите му. Схемата е позната.

Решението на Съвета по първия етап от процедурата по член 7 трябва също така да има подкрепата и на Европейския парламент. В следваща фаза Съветът отправя формално предупреждение и конкретни препоръки към дадената страна, преди да вземе „единодушно решение“ между останалите държави членки на Съвета, да наложи санкции и отмени правото й на глас. Където е моментът, в който Унгария, Словакия и/или Чехия ще могат да спрат процедурата срещу Полша. И цялото ще излезе буря в чаша вода. Или прелюдия към нещо друго.

И да не забравим председателството

В цялата описана в коментара дандания съвсем основателно е да се запитаме каква роля може да изиграе България в качеството си на ротационен председател на ЕС. Абсолютно никаква, не се тревожете. Познаваме щраусовото отношение на родната политическа класа и управляващите в частност, към по-сериозното участие във вътрешните отношения в ЕС последните 10 години. Пък и в крайна сметка приоритет ще ни бъде да върнем вниманието на Европа към интегрирането на Западните Балкани. Което със спор “Изток-Запад” в Съвета на ЕС става сизифовска задача.