Най-непротиворечивият политик в света е Путин

Могат ли нашите политици да говорят добре, умеят ли да владеят и да убеждават аудиторията, какви грешки правят най-често. Имаме ли оратори сега или те останаха в миналото. Каква е оценката за първите хора в държавата. Имат ли учениците и студентите достатъчно лексикален запас. По тези въпроси разговаряме с най-големия специалист по реторика у нас проф. Донка Александрова.

- Проф. Александрова, реториката е наука, която малцина владеят. Тя винаги може да реши дори голям конфликт. Владеят ли днешните политици реториката, когато искат да убеждават аудиторията?

- Реториката наистина е наука и изкуство. От хилядолетия е била отричана, оплювана, обругавана, независимо, че никой не може да мине без нея. Нито в политиката, нито в дипломацията, нито във финансите или друга област на обществения живот. Щастлива съм, че преди 43 години бях първият човек, назначен в университетската катедра „Реторика“, а самата тя беше единствената в социалистическия лагер. Сега повечето политици бягат от реториката. Разбира се, има някои които я владеят до съвършенство – с положителен или с отрицателен смисъл, като виртуозна демагогия. Наистина има такива, на които можеш да им свалиш шапка. Като моя много добър приятел и учител Андрей Пантев. Не правя конференция на Българската асоциация по реторика без него. Той е роден оратор.

- Сигурно често слушате как говорят политиците ни – кое ви дразни най-много, какво не могат да разберат те? Кои са най-честите им грешки?

- Най-много ме дразни демагогията. Макар тя да е обърната към народа, макар политиците да говорят така, както хората искат да чуят. Ужасно е, когато демагогията се обръща в абсолютна лъжа и безцеремонно те гледат в очите, говорейки тъкмо обратното на онова, което вчера са казвали и писали. Как да не се смееш на такива думи като „входирам“? Или на безсмислената употреба на думи като „прозрачност“, на театрализираната езикова агресия. Първото, което се сещам, е как един нисък, грозен и плешив депутат посъветва свой колега да намали мъжките си хормони. Друг пък посъветва: „Да бяхте поканили някой нещастен охлюв“... много подобни примери има.

- Преди години е имало страхотни оратори, в последните 30 години, когато свободата на гласната мисъл е пълна, имаше политици, които истински омайваха слушателите. Напоследък обаче ораторите се броят на пръсти, трудно се говори добре. Каква оценка ще дадете?

- За съжаление, сте права. В началото на миналия век Емил Радев публикува „Политическото красноречие“, където говори за такива оратори като Георги Кирков, който е омайвал народното събрание, като Никола Генадиев – помни се великолепната му реч за величието на България... Непосредствено след промените през 1989-а еуфорията роди голямо богатство от слово, защото беше пълна с очакване на нещо ново, което за почти 30 години така и не дойде – като във великолепната пиеса „В очакване на Годо“. Мога да посоча великолепен оратор, бил в затвора, но не загубил надеждата си за социално равенство – д-р Петър Дертлиев, който съдбата трябваше да постави за президент. Или изкусният оратор „Човека парламент“ Гиньо Ганев – светла им памет.

- А големите политици на прехода – премиерите, имаха ли ораторски качества?

- Всички те имаха определена насока на ораторското си умение. Иван Костов е много ерудиран, логичен, непротиворечив, не позволяващ на опонентите да го изведат от релси, независимо, че не всички от неговите анализи почиват на истината. Две години той беше сърдит на българския народ и мълчеше – тази реторическа фигура на мълчанието и на тишината извади на показ много неща, но под сурдинка. Говореше се какво е взето, какво е национализирано, но нищо не се случи след разкритията. Той е речовит анализатор, направи и аналитичен център. Много интересен беше Димитър Попов, особено с репликата „За Бога, братя, не купувайте“. Да не забравяме, че беше и адвокат. Прави му чест на Симеон Сакскобургготски, че научи български добре, защото в началото той говореше един архаичен език. От българите обаче бе запомнен с противоречието между думи и дела. Не може да не се признае на царя, както го наричат, че внесе европейски елемент и друга култура на общуване в политическия ни живот.

- Има ли сега хора, които говорят парламентарната трибуна, и да владеят залата?

- С много сила трябва да изровя от паметта си такива хора. Езикът на омразата и идеологическото партийно противопоставяне до такава степен е преляло и навлязло в дебатите на Народното събрание, че там дебати всъщност няма, има само опровержения, викове, обиди. Професор Андрей Пантев и Гиньо Ганев и днес са несравними оратори. Може да съм малко пристрастна, но много хубаво впечатление ми правеха Стела Банкова и Велизар Енчев, те и двамата са ми били студенти. От ГЕРБ Томислав Дончев е аргументиран и логичен, но много други правят невероятни грешки в говоренето си. Наистина е трудно да посоча някой от сегашните в парламента, които бих слушала с удоволствие. Няма го на банката в пленарната зала Андрей Пантев. Радва само читателите си.

- А от опозицията има ли добре говорещи хора?

- Преди с удоволствие слушах двете остриета на БСП Корнелия Нинова и Мая Манолова. Корнелия е остроумна, интелигентна и ерудирана, притежава хубав младежки женски плам, но й трябва повече търпимост и толерантност към другия.

- Как бихте коментирали първите мъже на държавата – как се справят със словото президентът и премиерът?

- Президентът получи подкрепата на над 2 милиона българи. Неговото поведение като защитник на истината, социалната справедливост, действителната демокрация е адекватно. Вярно, че за новогодишната му реч кой ли не се изказа... Е, трябва ли да говорим неистина, само защото поводът е слънчев, надежда? Истината трябва да се каже каквато е, и да се даде надежда, да се окуражат хората. Много съм писала за премиера, дори с мои студенти направихме речник „Бойковизми“. След това синът на Радой Ралин - Кин Стоянов, издаде такава книжка. Бойко Борисов е надарен водач. Той наистина има харизма от Бога, защото успява да скъси разстоянието, може да се прегърне и целуне с всеки от европейските началници, както ги нарича, с български олигарси или с най-обикновени хора. Но това е външната страна. Другата страна е, че премиер, за да бъде уважаван и вътре и навън, трябва да държи повече на националната чест, на българското достойнство. Не е достатъчно само да се прегръщаш с един куцащ от ишиас или по други причини европейски лидер, или пък със симпатична канцлерка, която казва, че ислямът е част от Германия – та това е предателство към европейската култура.

- Трудно ли се владее масовото съзнание? Как е по света, имате ли поглед? Хората днес не предпочитат ли по-опростената и народняшка реч, или обратно?

- Действително, не само в България, а по целия свят се предпочита примитивната, народняшка, разбираема реч. Защото масовата култура по целия свят е такава. Преди недоволствахме от петъчните съветските филми, а сега направо ми се повръща от ужасните американски филми, пълни с убийства, насилие и секс. А имат великолепни психологически трилъри, но и в Америка ги пускат между 2 и 4 часа, защото масовата култура не ги иска в гледаемото време. Трудно се овладява масовото съзнание. И тъкмо, защото е масово, то има възможност да възприема по-примитивна, по-ниска в езиково, културно и психологическо отношение реч. Затова и чалга културата се настани в България. Стана бум на свобода на слово, култура, театър, а на повърхността излезе най-агресивното, но не и най-интелигентно. Интелигентът се съмнява – пита се ще стане ли, а другият е готов на всичко – ще стане!

- Има ли световни и европейски политици, които бихте посочили за пример във владеенето на масите?

- Кадафи беше такъв лидер, можеше да говори прекрасно, всички в Либия бяха грамотни, нямаше бедност. Да, беше диктатор, но народът му - просветен. Де такива диктатори днес... С риск да ме обвините, че съм русофил, но в моето съзнание световният лидер, който е най-непротиворечив, е Владимир Путин. Само едно ще ви посоча като доказателство - неговите ежегодни пресконференции. Колко са лидерите в света, които могат да си позволят да излязат срещу 1000-2000 журналисти и да отговорят веднага в ефир? Е, ще кажете, че има човек, който дава думата, който прави селекция. Но къде няма селекция?

- Брюкселският език, както наричат съвременното говорене, изглежда доста скучен и витиеват, освен това вече се държи на нов говор - дори не разбираш за какво иде реч. Това ли е модерният език?

- Да се надяваме, че този бюрократичен език е само в начална фаза и задължително трябва да бъде овладян. Защото парите са там. Тези началници, както ги нарича Бойко Борисов, дават парите. За да направиш проект, трябва да си овладял в тънкости този бюрократичен език. Това е едната страна на въпроса. Другата е т. нар. политическа коректност. Тоест, означава да не казваме истината в очите. Това, в което обвиняваха президента.

- Сегашните студенти владеят ли изкуството да говорят, имат ли достатъчно запас от лексика? Училището дава ли им възможност да могат да се изразяват добре?

- Стремим се все към по-лесното, сега се изпитва с тестове. Като ученичка знаех стиховете на Пеньо Пенев наизуст. Да не говорим за Ботев, Вапцаров, Вазов, Смирненски, Павел Матев... Ученето наизуст тренира паметта. Помня как във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) големият актьор Константин Кисимов ни съветваше, ако искаме паметта ни да е добре, всеки божи ден да научаваме само по един куплет. Да, децата сега не говорят и не развиват речевата си култура. Тестовете са като тото - улучваш отговора. Ако си чел повече, ще познаеш повече. Нямат достатъчно лексикален речников запас, нито пък граматическа култура. Напоследък в училище се отказваме от родната литература, от фолклора. А така вървим към самоунищожението ни като народ. В Министерството на образованието като че ли се страхуват от Бай Ганьо на Алеко Константинов - да не би някои от днешните политици да се огледат в неговите герои. На 34 години Алеко е гениален, както Ботев на 28 години. Наистина вървим към унищожаване на корените ни, народността и традициите ни.

- Опошляването на езика е в ход, тенденция ли е, докъде ще ни докара?

- Това е тенденция. Електронните медии имат голяма „заслуга“ за опошляването на езика. От години събирам грешки на телевизионни водещи – те мекат, не знаят нищо за ятовия преглас – къде и как, правят елементарни грешки, които трябва да бъдат изкоренявани още от началното училище. Не съм оптимист в това отношение.

- Словото, казват, че може и да убива. Демагогията на политическия марионетен театър продължава с пълна сила. Хората готови ли са да слушат и гледат дълго подобна сцена?

- Демагогията е неизтребима. Тя си има и правила. Основното в тази партитура на демагогия е да се подменя истината, лъжата да се представя толкова лъчезарна и примамлива, че хората да повярват в нея. А хората искат да бъде така. Словото наистина може да убива. Хората винаги ще бъдат потърпевши от демагогията, защото тя е вечна. Като лъжата. Да направим разграничения – и в религиите лъжата се отрича, но в същото време има религиозни водачи, които я прилагат с цел да бъде полезна. Същото говори Платон в „Държавата“, Макиавели във „Владетелят“. Няма как да бъде скрит факта, че и сега в политиката властват правила на Гьобелс, за съжаление...

- Бихте ли дали пример с някое от тези правила?

- Дано да не прозвучи обидно, но ето няколко: Никога не оставяй публиката да се успокои. Никога не признавай грешка или нещо лошо. Никога не признавай, че може да има нещо добро в твоите врагове. Никога не оставяй пространство за алтернативи. Никога не приемай обвинения. Концентрирай се върху един враг и го обвинявай за всичко лошо. Хората ще възприемат голямата лъжа по-лесно от малката. Повтаряй я достатъчно често и хората рано или късно ще повярват в нея. Има още много, но аз все пак се надявам в младите. След 50 години преподавателски стаж в различни университети у нас и в чужбина, си признавам, че продължавам да се уча от моите студенти. А ако някой преподавател каже друго, значи ще излъже. Бъдещето е на техниката, но тя не бива да подменя човека. Истинските водачи, политически лидери са сърцеведите, които говорят не само на ума, но и на сърцата.

Нашият гост

Професор дфн Донка Александрова е родена в Дряново. Завършва българска филология и история във ВТУ , има докторска дисертация в НАТФИЗ. Специализира в няколко университети - в Санкт Петербург, Москва, Делхи, Тексас и в президентската библиотека „Джордж Буш”. Отличена е с голямата награда на фондация „Човещина”, председател е на Българската асоциация по реторика. Автор е на първите програми по реторика, на десетки учебници.