Пътища за Беларус

Лукашенко не може да разчита на Пекин

Лукашенко навярно би искал да вижда в Китай гарант за независимостта на беларуската държава. Формално, както и Русия, да е гарант за независимостта й от Запада. Фактически обаче - от самата Русия...

Когато заявява, че "суверенитетът е нещо много рентабилно", Лукашенко не си криви душата. Но щом твърди, че беларусите "са платили вече прескъпо за независимостта си", най-малкото се заблуждава. Защото явно има предвид не само героичното минало и победата във Втората световна война, струвала особено много на Беларус, но и днешния ден на страната, старателно балансираща между Изтока и Запада.

Когато през август 1991 г. бе потушен опитът за преврат в Москва, беларусите получиха сегашния си суверенитет един вид в аванс. Мнозина биха се полъгали по това, че Беловежките споразумения са подписани именно в Беларус, но да не забравяме, че нито днешните власти, нито населението - опора на управниците, не са се борили за независимост.

Това е „подарен“ суверенитет, който винаги може да бъде орязан, ако не и отнет. Така смятат мнозина в Москва и особено не го крият. Какво значи това за Беларус? Очевидно една проста истина: рано или късно ще трябва да плати сметката за своя суверенитет. И точно тук е важно да не платиш твърде скъпо, защото примерът на Украйна показа, че може да платиш с човешки живот. И в случая не може да разчита на Пекин - беларуският суверенитет не е голяма ценност за китайците. Най-вероятно няма да плати и Западът, колкото и да разказва Лукашенко, че Беларус е мост между Запада и Изтока, между Русия и НАТО.

Тъй че с оглед баланса на силите между Москва и Минск Александър Григориевич днес май е прав само в това, че отлага момента, в който ще бъде представена окончателната сметка. Макар че тази негова най-важна роля - да бъде спирачка на историческите процеси, едва ли ще получи някой ден позитивни оценки.

(Със съкращения, превод БТА)